Решение № 1619 от 14.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма против решение 253 / 25.02.2022 г. по адм. дело 2407 / 2021 г. на Административен съд Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът Сейф турс ЕООД, гр. Бургас, чрез адвокат Стоянов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 253 / 25.02.2022 г. по адм. дело 2407 / 2021 г. Административен съд Бургас е отменил заповед Т РД 27 176 / 23.09.2021 г. на министъра на туризма, с която на основание чл. 26а, ал.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП, обн. ДВ, бр. 28 / 2020 г.) е отхвърлено заявление с вх. BG 176789478 2021 03 0089, подадено от Сейф турс ЕООД, гр. Бургас и е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG 176789478 2021 03, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.62887 (2021/N) от 25.05.2021 г. Изпратил е преписката на административния орган с указания за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона основания за отмяната му по чл. 146,т.3, т.4 и т.5 АПК. Решението е неправилно. Съгласно чл. 26а, ал.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците/обн.ДВ, бр.28/2020 г./, държавата предоставя на лица, извършващи туроператорска дейност, безвъзмездни средства в размер до 15 на сто от оборота им без ДДС през 2019 г., но не повече от дължимата сума по туристическите пакети за неосъществени пътувания, които се използват единствено за възстановяване на дължимите суми на клиенти за неосъществени пътувания в периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. поради възникналата епидемия от COVID-19. По делото е установено, че на 20.07.2021 г. Сейф-турс ЕООД, гр. Бургас е подало проектно предложение, вх. BG-176789478-2021-03-0089 по BG-176789478-2021-03 - схема за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска дейност, за възстановяване на дължимите суми на клиенти за неосъществени пътувания в периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г., поради възникналата епидемия от COVID - 19, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.62887(2021/N) от 25.05.2021 г., в системата за управление на националните инвестиции (СУНИ), като е попълнило формуляр за кандидатстване. Приложило е изискуемите документи за кандидатстване, посочени в глава ІХ, т.ІХ,1 от Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схема BG-176789478-2021-03/Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства/, а именно: декларация за изпълнение условия по временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID - 19/приложение 2/; декларация за съгласие за предоставяне на данните на кандидата от Националния статистически институт/НСИ/ на Министерството на туризма/приложение 3/; декларация за дължимите суми на клиента за неосъществени пътувания в периода 01.03.2020 г.-31.12.2020 г., поради възникналата епидемия от COVID - 19/приложение 4/ и удостоверение за липса на задължения. Административният орган е приел, че кандидатът не попада в Критериите за допустимост на кандидатите по глава VІ, т.VІ,1, подт.2 от Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства, Критерий за допустимост 2 - /критерий, съгласно чл.6, ал.1, т.1 ПМС 197/15.06.2021 г./ - кандидатът да е с код на основна икономическа дейност 79.12, съгласно Класификатора на икономическите дейности в Република България-КИД-2008 за 2019 г.; чл.6, ал.1, т.1 ПМС 197/15.06.2021 г. и Критерий 4.2 от Критерии за оценка на проектните предложения, оценителен лист/приложение 5/. Отбелязал е, че не е налице основанието основната икономическа дейност, съгласно данни за 2019 г. да е в един от следните сектори, съгласно Класификатора на икономическите дейности /КИД-2008/-79.12 Туроператорска дейност. Служебната проверка в НСИ е констатирала, че кандидатът развива своята основна икономическа дейност в сектор 79.90 Други дейности, свързани с пътувания и резервации. Във формуляра за кандидатстване търговското дружество заявител също е посочило като своя основна икономическа дейност 79.90 Други дейности, свързани с пътувания и резервации. НСИ е определил на Сейф -турс ЕООД, ЕИК/Булстат 10227916, за отчетната 2019 г. основна икономическа дейност Други дейности, свързани с пътувания и резервациис код 79.90 по КИД-2008 (виж. удостоверение от НСИ, л. 96 от делото). При тези обстоятелства, административният орган законосъобразно е приел, че дружеството не отговаря на условията за кандидатстване, което е и основание за издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, с която на основание чл. 26а, ал. 3 от ЗМДВИП, е отхвърлено заявлението на Сейф-турс ЕООД и е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. При така установеното съответствие в данните, декларирани от дружеството и тези в НСИ, първоинстанционният съд необосновано е приел, че се касае за несъответствие и е приел, че именно в това се състои спорът между страните. Неправилно е кредитирал твърдението на дружеството в първоинстанционното производство, че данните в заявлението по отношение декларираната икономическа дейност са сгрешени и се касае за код 79.12 Туроператорска дейност , поради което заявлението им следва да бъде прието за допустимо. Основателни са доводите на касатора, че определянето на основната икономическа дейност на предприятието се извършва от компетентния за това орган НСИ, въз основа на предоставени от съответния стопански субект данни за нетните приходи от продажби и осъществяваната икономическа дейност. Именно НСИ е органът, който извършва класификация на икономическата дейност и верността на предоставените от НСИ данни не може да бъде оборена в настоящото производство, нито административният орган би могъл да подложи на съмнение удостоверителните изявления на друг държавен орган, какъвто е НСИ. Нещо повече в своето заявление за отпускане на държавната помощ дружеството заявител е декларирало именно дейност с код 79.90. Незаконосъобразни са изводите на съда досежно възможността за промяна на така декларираната дейност. Подаването на последващо корегиращо заявление не обосновава приложимост на чл. 142, ал.1 АПК, тъй като този нов факт не променя с обратна сила обстоятелствата преди издаването на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Достигайки до изводи различни от изложените, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и оспорването срещу индивидуалния административен акт следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид този изход на спора, основателно е и искането за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 200,00 лева, както и внесената държавна такса в размер на 924,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК , Върховният административен съд, шесто отделение