Решение № 125 от 22.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 700/2010 г.

Решение № 125 от 22.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 700/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. ЗК [фирма] - [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 439 от 14.05.2010 г. по гр. д. 3246/09 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът е изложил оплаквания за недопустимост на въззивното решение, поради недопустимост на прекия иск, тъй като отговорността за вреди от ПТП е реализирана в наказателното производство срещу деликвента, с оглед уважените искове по чл. 45 ЗЗД. Ответниците по касация-М. А. К., Д. О. К. и П. О. К., всичките от [населено място], чрез процесуалният си представител - адв. П. С. са на становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение № 134 от 7.03.2011 г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т. 1 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. Касационната жалба е неоснователна. Касаторьт, като оплакване по чл. 281 ГПК е поддържал единствено довод за недопустимост на съдебния акт, който е извел от цитирана от него казуална и задължителна практика на ВС и ВКС. За да обоснове недопустимост на акта, страната се е позовала на недопустимост на заведения от пострадалия срещу застрахователя пряк иск, поради наличие на изпълнителен лист срещу деликвента, чието неизпълнение не обуславя възможността отново да се реализира съдебно производство срещу друго задължено за същата вреда лице. Страната е поддържала още, че по делото са налице достатъчно доказателства установяващи реализирана съдебна отговорност срещу деликвента. Тези доводи са неоснователни, тъй като с оглед развитото разбиране, не се обосновава недопустимост на заведения иск. ВКС - ТК, към настоящия момент е отстъпила от разрешенията дадени с ППВС № 7/77 г. /цитиран като задължителна практика от касатора/ с ТРОСТК на ВКС на РБ № 1/2010 г. от 6.06.2012 г., с което изрично е прието, че при уважен иск срещу деликвента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекия иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съотв. по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка " гражданска отговорност". Или, съобразно тази задължителна практика, предявения и разгледан иск е допустим. С оглед обстоятелството, че страната не е заявила други оплаквания за неправилност на съдебния акт, то обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 8 550 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение