Решение № 595 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2016 г.

Решение № 595 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2719/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител юрисконсулт Р. М., против решение № 269 от 13.01.2016 г. по адм. дело № 2896/2015 г. на Административен съд С. град, В. отделение, 26 състав, с което е отменено решение № ОУ-05/21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране), с което се одобряват "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. М." АД съобразно дадените с решение № ОУ-03 от 23.05.2014 г. на ДКЕВР указания и се дават задължителни указания да се представи в срок до 01.09.2014 г. Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги, както и е върната административната преписка на Комисия за енергийно и водно регулиране за разглеждане и ново произнасяне съгласно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на решението. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът е направил необоснован извод, че е допуснато нарушение при провеждане на процедурата при одобряване на обжалваното решение, като с касационната жалба е представил Протокол № 147 от 14.10.2013 г. от закрито заседание на Комисията, по който - т. 5 от дневния ред е разгледан доклад с изх. № Дк- 510 от 10.10.2013 г. по заявлението на "Енерго- П. М." АД за одобряване на представения проект на ОУ. Излага, че Комисията приела коригиран вариант на доклад обективиран в Доклад № Е-Дк-523/22.10.2013 г., който е приложение по т. 7 на Протокол № 147 от 14.10.2013 г., поради което е отразена волята на административния орган. Излага, че в съответствие с чл. 129, ал. 2 от Наредба № 3 КЕВР се е произнесла с Решение № ОУ-03/23.05.2014 г., с което е дала задължителни указания на "Е.-П. М." АД да представи изменен и допълнен проект на ОУ, но "Е.-П. М." АД не е изпълнило дадените задължителни указания, поради и което на основание в чл. 130, ал. 2, т. 2 е одобрила Общите условия съгласно дадените задължителни указания на дружеството с Решение № ОУ-03/23.05.2014 г. Излага, че неправилно съдът е приел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като смята, че са изложени мотиви в съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Излага също, че е неправилно решението на съда и в частта, в която е приел, че е допуснато нарушение, поради това, че се дават задължителни указания да се представи в срок до 01.09.2014 г. проект за Правила за работа с потребители на енергийни услуги, като смята, че непосочването или погрешното посочване на правното основание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 от АПК не опорочава формата на акта, тъй като, за разлика от фактическото, не е обвързващо за съда. Иска, да се отмени обжалваното решение и се потвърди решение № ОУ-05/21.07.2014 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Ответникът - "Енерго- П. М." АД, с писмен отговор и писмени бележки, чрез пълномощници адв. Иванова и адв. Братанов, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че съдебното решение е постановено след подробен анализ на всички актове, относими към оспореното решение на КЕВР и предхождащи неговото издаване, които се съдържат в административната преписка и са приети като док-ва по делото. Излага, че установените въз основа на това факти са отразени точно в съдебния акт и обосновават направения извод, че при издаването на същото са допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила и нарушение на материалния закон, като правилно съдът е приел, че в протокола от заседанието на КЕВР, състояло се на 14.10.2014 г. /Протокол № 147/, в което е разгледан и приет докладът по заявлението на "Е.-П. М." АД за одобряване на процесните Общи условия, е налице противоречие в данните относно предмета на заявлението и изготвения доклад, и вследствие на това - неяснота относно процедурите по приемане, обсъждане и публикуване на доклада. Смята, че тази неяснота не е отстранена и с представения с касационната жалба пълен протокол от посоченото заседание, т. к. видно от решението по т. 5 от същия, и в него в т. 1 е посочено, че се приема доклад относно заявление с вх. № Е-13-46-49/23.09.2013 г., подадено от "Е.-П. М." АД за одобряване на "Общи условия за продажба на ел. енергия на "Е.-П. М." АД, а в т. 2, че се приема проект на "Общи условия за продажба на ел. енергия на "Е.-П. М." АД, докато производството пред ДКЕВР е образувано по заявление на дружеството с вх. № е-13-45-94/05.08.2013 г. за одобряване на "Общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД. Посочва, че липсват данни, че несъответствието се дължи на техническа грешка, а липсват и твърдения в тази насока. Излага, че значителна част от указанията за изменение и допълнение на проекта за общи условия, дадени с решение № ОУ-03/23.05.2014 г. не са съобразени с рамките, определени в чл. 129, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /изискванията на закона и осигуряване на равнопоставеност/ и че вследствие на това тяхното неизпълнение не съставлява основание за приложението на чл. 130, ал. 2, т. 2, предл. първо от Наредбата. Излага, че решението е правилно и не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 269 от 13.01.2016 г. по адм. дело № 2896/2015 г. на Административен съд С. град, В. отделение, 26 състав, е отменено решение № ОУ-05/21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране), с което се одобряват "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. М." АД съобразно дадените с решение № ОУ-03 от 23.05.2014 г. на ДКЕВР указания и се дават задължителни указания да се представи в срок до 01.09.2014 г. Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги, както и е върната административната преписка на КЕВР за ново произнасяне съгласно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на решението. Административният съд е приел, че процесният административен акт е издаден на основание чл. 130, ал. 2, т. 2, пр. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата), за одобряване на Общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД (ОУ) одобрени съобразно дадените по реда на чл. 129, ал. 2 от Наредбата указания. Съдът е приел, че решението, макар и издаденото в предписаната от закона писмена форма, не удовлетворява изискванията за пълнота на съдържанието, уредени в нормата на чл. 59, ал. 2 АПК, приложима на основание чл. 74 АПК и не съдържа конкретни фактически основания за неговото постановяване. В тази връзка е приел, че мотиви към оспорения административен акт се съдържат в решение № ОУ-03/23.05.2014 г., но не могат да бъдат установени съображенията на КЕВР, мотивирали я да укаже изменение, допълване, отпадане или създаване на определени клаузи в ОУ. Също така съдът е приел, че от дадените с процесното решение задължителни указания в срок до 01.09.2014 г. "Е.-П. М." АД да представи Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги, липсват каквито и да било мотиви, от които да могат да бъдат установени фактическите и правни основания за постановяване на това властническо волеизявление. Съдът е приел, че липсата на мотиви е порок във формата, който съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспореното решение. Съдът е приел, че е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на решението, поради това, че по преписка не може еднозначно да се установи кой доклад е приет с протокол № 147 от 14.10.2013 г. (л. 115 - 135 от приложението по делото), доклад по заявление вх. № Е-13-46-49/23.09.2013 г., подадено от "Е.-П. М." АД за одобряване на проект на "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. М." АД" или по заявление вх. № Е-13-45-94/05.08.2013 г., подадено от "Е.-П. М." АД за одобряване на проект на "Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД", като КЕВР е представила един-единствен доклад по постъпилото заявление вх. № Е-13-45-94/05.08.2013 г. - с № Е-14-523/22.10.2013 г. (л. 93 и сл.). Съдът е приел, че е налице противоречие - единственият доклад по административната преписка - този с вх. № Е-14-523/22.10.2013 г., е обсъден на заседание от 14.10.2013 г. (протокол № 147), т. е. осем дни преди неговото изготвяне, поради което пороците при съставянето и приемането на доклада опорочават процедурата по издаването на решение № 0У-03/23.05.2014 г., послужило като основание за приемане на крайния административен акт - решение № 0У-05/21.07.2014 г. и обосновават отмяна на последния. На следващо място съдът е приел, че оспореното решение на КЕВР противоречи и на материалния закон и на целта на закона, поради неправилно приложение на чл. 129, ал. 2 и чл. 130, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НЛДЕ, поради това, че дадените указания с решение № ОУ-03/23.05.2014 г. не могат да бъдат основание за приложение на чл. 129, ал. 2 от Наредбата. Приел е, че е налице непрецизност при посочване на правното основание, поради това, че не е предвидено в хипотезата на чл. 130, ал. 2, т. 2 условието, залегнало в чл. 129, ал. 2 от Наредбата - несъответствие с изискванията на закона, а следва да са изпълнение двете кумулативни предпоставки, поради което в случая неизпълнението от страна на жалбоподателя на дадените указания не съставлява основание за приложение на чл. 130, ал. 2, т. 2, пр. 1 от Наредбата. На последно място съдът е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно и в частта, в която се дават задължителни указания да се представи в срок до 01.09.2014 г. Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги, като в акта не е коментирана необходимостта от изготвянето на подобни правила и едва в диспозитива е указано за пръв път да се представи такъв проект и не е посочено по силата на коя правна норма е овластен органът да дава задължителни указания за представяне на Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги. По изложените мотиви съдът е отменил решението на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. От фактическа страна е установено от административния съд, че производството пред ДКЕВР (сега КЕВР) е образувано по заявление вх. № Е-13-45-94/05.08.2013 г. от "Е.-П. М." АД, с което дружеството на основание чл. 104а от ЗЕ и чл. 129 от НЛДЕ е представило за одобряване от ДКЕВР проект на "Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД". Със заявлението са представени документи обуславящи одобряване на условията. Разглеждането на заявлението е отразен в доклад на работната група с № Е-14-523/22.10.2013 г. (л. 93 - 114 от приложението по делото), съдържащ 88 предложения за изменение на проекта на ОУ, като е предложено приемане на доклада и насрочване на открито заседание за разглеждане на заявлението. По протокол № 147 14.10.2013 г. (л. 115 - 135 от приложението по делото) е проведено закрито заседание на КЕВР, в който е отразено, че е разгледано заявление вх. № Е-13-45-94/05.08.2013 г., приет е доклад по заявление с вх. № Е-13-46-49 от 23.09.2013 г. на "Е.-П. М." АД за одобряване на проект на "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. М." АД" . На 24.10.2013 г. е проведено открито заседание на КЕВР, на което е разгледан докладът на работната група и е съставен протокол № 152 от 24.10.2013 г. (л. 136 и сл. от приложението по делото), в който е отразено, че е приет доклад с решение на ДКЕВР на закрито заседание по т. 5 от протокол № 149/14.10.2013 г. и публикуван на интернет страницата на КЕВР, като по делото, протокол с такъв номер не е представен. По административната преписка е представен и протокол от 24.10.2013 г. (л. 151 и сл. от приложението по делото), обективиращ проведено обществено обсъждане на проекти на "Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД" и "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. П." АД". На 23.05.2014 г. е проведено закрито заседание на КЕВР, чиито резултати са обективирани в протокол № 70 от 24.05.2014 г. (л. 174 и сл. от приложението по делото) за разглеждане на проекта на решение по заявление вх. № Е-13-45-94/05.08.2013 г. от "Е.-П. М." АД. След запознаване и анализ на депозираните писмени становища, с решение № ОУ-03/23.05.2014 г. ДКЕВР е дала задължителни указания в срок до 30.05.2014 г. "Е.-П. М." АД да измени и допълни проекта на ОУ съобразно мотивите на решението. За част от предложените в проекта на ОУ разпоредби (описани подробно в мотивите на съдебното решение), КЕВР не е посочила мотиви за тяхното изменение. По протокол № 104 от 21.07.2014 г. е проведено закрито заседание на КЕВР, на основание чл. 21, ал. 1, т. 4 вр. чл. 104, ал. 1 ЗЕ и чл. 49, ал. 2, т. 7 и чл. 130, ал. 2, т. 2 от НЛДЕ е прието решение № ОУ-05/21.07.2014 г., с което са одобрени "Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД съобразно дадените с решение № ОУ-03 от 23.05.2014 г. на ДКЕВР указания и са дадени задължителни указания на дружеството-жалбоподател да представи в срок до 01.09.2014 г. Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги. Решението е оспорено в срок от "Е.-П. М." АД по съдебен ред. При тези фактически данни административният съд е постановил обжалваното решение с посочените по-горе правни изводи за незаконосъобразност на административния акт. Следва да се отбележи, че в диспозитива на обжалваното решение на административния съд, е отменено решение № ОУ-05/21.07.2014 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), но е отбелязано, че с него са одобрени "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. М." АД. Всъщност с решение № ОУ-05/21.07.2014 г. на ДКЕВР (сега КЕВР) са одобрени "Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД". Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че в диспозитивната част на решението на административния съд, е допусната очевидна фактическа грешка, като правилно са посочени номер и дата на оспорения и отменен административен акт, но погрешно е вписано, че се отнася до одобрение на "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. М." АД. Констатираната фактическа грешка следва да бъде отстранена по реда на чл. 175 от АПК от първоинстанционния административен съд, постановил обжалваното съдебно решение. По същество настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и не са допуснати твърдените от касатора нарушения при неговото постановяване. Неоснователни са доводите на касатора относно изводите на административния съд, че е допуснато нарушение при провеждане на процедурата при одобряване на обжалваното решение. Касаторът се позовава на представен с касационната жалба Протокол № 147 от 14.10.2013 г. от закрито заседание на Комисията, по който - т. 5 от дневния ред е разгледан доклад с изх. № Дк- 510 от 10.10.2013 г. по заявлението на "Енерго- П. М." АД за одобряване на представения проект на ОУ. Излага, че Комисията приела коригиран вариант на доклад обективиран в Доклад № Е-Дк-523/22.10.2013 г., който е приложение по т. 7 на Протокол № 147 от 14.10.2013 г., поради което е отразена волята на административния орган. От представения протокол № 147 е видно, че по т. 5 не е отстранена нередовността на разгледаното заявление вх. № Е-13-45-94/05.08.2013 г. и е приет доклад по заявление с вх. № Е-13-46-49 от 23.09.2013 г. на "Е.-П. М." АД за одобряване на проект на "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. М." АД", като в т. 2 изрично се приема проект на "Общи условия за продажба на ел. енергия на "Е.-П. М." АД, докато производството пред ДКЕВР е образувано по заявление на дружеството с вх. № е-13-45-94/05.08.2013 г. за одобряване на "Общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД. Видно от отразеното в представения от касатора протокол № 147 по т. 6, а не 7 е разгледан проект на "Общи условия за продажба на ел. енергия на "Е.-П. П." АД, като е приет проект на доклад по заявление с вх. № Е-13-46-49 от 23.09.2013 г. на "Е.-П. П." АД за одобряване на "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. П." АД". Безспорно и обективно е установено от административния съд, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като по сезирането със заявление вх. № е-13-45-94/05.08.2013 г. за одобряване на "Общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД, административният орган е разгледал и се е произнесъл по заявление с вх. № Е-13-46-49 от 23.09.2013 г. на "Е.-П. П." АД за одобряване на "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. П." АД". Отнася се за грубо нарушение на производствените правила, като са объркани, както заявленията, по които разглежда и провежда административно производство, така и субектите, които са заявили издаване на административен акт в областта на предоставената им лицензия, съответно да пренос и достъп до електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД, и продажба на ел. енергия от "Е.-П. П." АД. Допуснатите нарушения в административното производство от страна на КЕВР не могат да бъдат санирани в съдебното производство, като и съответно обуславят законосъобразно проведена процедура и постановен административен акт, след като административният орган не е прецизирал предмета на производството и не е издал редовни документи изискуеми в производството по издаване на административен акт, в случая по одобряване на "Общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД. Представеният доклад с № Е-Дк-510 от 10.10.2013 г. с твърдение от касатора, че е действително приетия, не може да бъде съотнесен към приетия по протокол № 147 от 14.10.2013 г., след като е с идентично съдържание на доклад с № Е-Дк-523 от 22.10.2013 г., както и приетите идентични диспозитиви за одобряване на "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. М." АД, както и на "Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. П." АД. Констатираният порок в процедурата по приемане на решение № ОУ-05/21.07.2014 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), с което са одобрени "Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД", е съществен, поради и което обуславя неговата незаконосъобразност. На следващо място са неоснователни доводите на касатора, че са неправилни изводите на съда за нарушение на чл. 129, ал. 2 и чл. 130, ал. 2, т. 2 от НЛДЕ. Обективно административният съд е приел, че в съответствие с чл. 129, ал. 2 от Наредба № 3 КЕВР се е произнесла с решение № ОУ-03/23.05.2014 г., с което е дала задължителни указания на "Е.-П. М." АД да представи изменен и допълнен проект на ОУ, като липсват данни по делото дружеството да е изпълнило тези указания. Мотивирана от това, че дружеството не е изпълнило дадените задължителни указания, на основание чл. 130, ал. 2, т. 2 е одобрила Общите условия съгласно дадените задължителни указания на дружеството с решение № ОУ-03/23.05.2014 г. От материалноправна страна правилно административният съд е изследвал предоставената по ЗЕ и НЛДЕ компетентност на КЕВР за одобряване на общи условия за достъп и пренос до електроразпределителните мрежи на лицензираните дружества, както и наличието на определени предпоставки за издаване на решение за приемане, изменение или отказ за приемане на предложения проект за общи условия. В съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ ДКЕВР (сега КЕВР) одобрява общите условия на договорите, предвидени в този закон, като съгласно чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия. Съгласно чл. 60 от ЗЕ условията и редът за одобряване на общите условия на договорите по този закон, се определят с наредба, приета от комисията. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3 с нея се урежда редът и условията за одобряване и изменение на общите условия на договорите по ЗЕ. В съответствие с чл. 126, ал. 1 от НЛДЕ Комисията одобрява общи условия за пренос/разпределение на електрическа енергия по чл. 104а ЗЕ, като правилата за одобряване са уредени с чл. 127 и чл. 129 от НЛДЕ. Съгласно чл. 129, ал. 2 от НЛДЕ при разглеждане на предложените проекти на общи условия комисията може да изисква от енергийните предприятия допълнителна информация и да дава задължителни указания и срок за изменение и допълнение на проектите за общи условия с оглед привеждането им в съответствие с изискванията на закона и осигуряване на равнопоставеност. Съгласно чл. 130, ал. 1 от Наредбата КЕВР се произнася с решение по искането за одобряване на ОУ в 30-дневен срок от представяне на информацията или изпълнение на указанията, като в съответствие с ал. 2, с решението комисията: 1. одобрява общите условия; 2. в случаите, когато дружеството не е изпълнило задължителните указания в определения срок и общите условия не осигуряват равнопоставеност между страните по договора, одобрява общите условия съобразно дадените указания или отказва да одобри общите условия. Въз основа на материалноправната уредба КЕВР може да постанови три вида решения - 1. да одобри предложените ОУ, 2. да одобри ОУ съобразно дадените указания по реда на чл. 129, ал. 2 от НЛДЕ и т. 3 да постанови отказ за одобрение на ОУ. В случая правилно административният съд е приел, че процесното решение № ОУ-05/21.07.2014 г. на ДКЕВР е постановено на основание чл. 130, ал. 2, т. 2 от НЛДЕ, предвид неизпълнение на дадените указания по реда на чл. 129, ал. 2 от НЛДЕ по решение № ОУ-03/23.05.2014 г. ДКЕВР. Обективно е констатирано, че за част от дадените указания по отделни разпоредби на предложения проект за ОУ не са мотивирани и не попадат в някоя от хипотезите: привеждането им в съответствие с изискванията на закона и осигуряване на равнопоставеност. В тази връзка е законосъобразен изводът на административния съд, че КЕВР е следвало да прецизира дадените указания в съответствие с допустимия по чл. 129, ал. 2 обем за изменение или допълнение. КЕВР не може да дописва правилата, а в рамките на регулаторната й компетентност, следва да даде указания в съответствие с изискванията на закона, респ. за необходимото съдържание по НЛДЕ на общите условия, с оглед гарантиране равнопоставеност на страните при предоставяне и получаване на услугите. Излизането извън обхвата на дължимото съдържание и поставяне на изисквания, които не са съответни на материалноправните изисквания, обуславят незаконосъобразност при издаване на решението по чл. 129, ал. 2, респ. на решението по чл. 130, ал. 2 от НЛДЕ. От друга страна неизпълнението на правомерно дадени указания от страна на КЕВР по реда на чл. 129, ал. 2 от НЛДЕ е предпоставка за издаване на решение в хипотезата на чл. 130, ал. 2, т. 2 от НЛДЕ. В случая правилно административният съд е приел, че част от дадените указания по реда на чл. 129, ал. 2 от НЛДЕ не са мотивирани и не попадат в обхвата на предпоставките: привеждането на условията в съответствие с изискванията на закона и осигуряване на равнопоставеност, поради и което е констатирана материална незаконосъобразност. На следващо място са неоснователни доводите на касатора относно изводите на административния съд, че не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обективно е установено от административния съд, че процесният административен акт е издаден на основание чл. 130, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НЛДЕ, за одобряване на Общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на "Е.-П. М." АД одобрени съобразно дадените по реда на чл. 129, ал. 2 от Наредбата указания, като от съдържанието не се установяват конкретни фактически основания за неговото постановяване, а единствено лаконично на стр. 13 е посочено, че "Комисията счита, че общите условия следва да бъдат одобрени съобразно дадените указания, тъй като са в защита интересите на клиентите на дружеството". В тази връзка правилно съдът е приел, че мотиви към оспорения административен акт се съдържат в решение № ОУ-03/23.05.2014 г., но не могат да бъдат установи съображенията на КЕВР, мотивирали я да укаже изменение, допълване, отпадане или създаване на определени клаузи в ОУ, като по отношение на дадени указания за изменение и допълнение на отделни разпоредби от проекта на ОУ не се съдържа никаква мотивировка. Такива не се съдържат и в съпътстващите документи към административната преписка, като следва да се подчертае, че констатираното противоречие в докладите на работната група и в протоколите по отношение на разгледаното заявление за одобряване на ОУ и одобрените доклади, не могат да обезпечат дължимото мотивиране на крайния административен акт. Допуснатите нарушения в административното производство препятстват възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност и от мотивите не може да се установи действителната воля на компетентния административен орган, поради което изводите на решаващия съд са правилни. Неоснователни са и доводите на касатора във връзка с изводите на съда в частта, в която е приел, че е допуснато нарушение, поради това, че се дават задължителни указания да се представи в срок до 01.09.2014 г. проект за Правила за работа с потребители на енергийни услуги, като смята, че непосочването или погрешното посочване на правното основание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 от АПК не опорочава формата на акта. Безспорно е установено, че нито в опорочената форма и съдържание на доклада на работната група, нито в протоколите по разглеждане на заявлението на дружеството и приемането на решение, не се съдържат мотиви относно дадените задължителни указания да се представи в срок до 01.09.2014 г. проект за Правила за работа с потребители на енергийни услуги. В съответствие с чл. 11, ал. 5, т. 2 от НЛДЕ към заявлението за издаване на лицензия по чл. 9, ал. 1, т. 5, 7, 8, 14, 15 и 17 освен документите, изброени в ал. 2, се прилагат и: "правила за работа с потребителите на енергийни услуги като част от общите условия на договорите, ако ЗЕ или ЗЕВИ изисква лицензиантът да изготви такива, или като приложение към договорите". Правилно съдът е приел, че липсват мотиви относно даденото задължително указание. Административният орган е следвало да мотивира даденото указание, след като с решение № ОУ-03/23.05.2014 г. не са дадени такива указания и след като такива правила не се изискват по чл. 127 от НЛДЕ, а от друга страна тези правила се представят при подаване на заявление за издаване на лицензия на енергийното дружество и са част от общите условия на договорите. Липсата на мотиви обуславя нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК и правилно съдът е приел, че е налице съществено нарушение при постановяване на административния акт в тази част. С касационната жалба не са посочени други твърдения за нарушение, които да обуславят отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което настоящият съдебен състав приема, че правилно съдът е отменил решението на КЕВР и е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закон. Предвид на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, като делото следва да се върне на административния съд за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 от АПК. С писмен отговор по касационната жалба от страна на пълномощника на "Е.-П. М." АД е претендирано заплащане на разноски по делото, но не са представени списък за размера и доказателства, че такива са направени, поради което следва да се остави без уважение искането за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение