Решение № 4336 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 312/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ Д-р С. Х. ЕООД със седалище в гр. Севлиево, чрез адв. Банкова, срещу Решение 1449 от 18.11.2024г., постановено по адм. дело 277/2024 г. по описа на Административен съд Габрово. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за налагане на санкции 07/РД-26-ЗСЛЗ-106 от 07.06.2024г. на Директор РЗОК Габрово. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Директор РЗОК Габрово, чрез гл. юриск. Недев, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на изпълнителя на болнична медицинска помощ срещу неблагоприятния административен акт заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, а в развитото административно производство не е допуснал нарушения на съществени процесуални правила. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Не е спорно между страните, че МБАЛ Д-р С. Х. ЕООД е сключила с НЗОК договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури 070247 от 18.10.2023г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение 9 "Клинични пътеки" на Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2023-2025 г. Със Заповед 07/РД-25-221/08.05.2024 г. на Директор на РЗОК Габрово, на основание чл.72, ал. 2 от ЗЗО и глави 14, 20 и 21 от НРД за МД, е наредено извършването на тематична проверка на МБАЛ Д-р С. Х. ЕООД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен и Протокол 218 от 20.05.2024г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, установили и общо четири случая на извършени нарушения на действащия НРД за МД, за което последващо е била издадена и оспорената тук Заповед за налагане на санкции. С касационната жалба защитата на болничното заведение излага доводи, че първостепенният съд е извел погрешни изводи, резултат на неправилно прилагане на закона. По направените с жалбата конкретни оплаквания. Първото възражение на защитата на касационния жалбоподател касае твърдения за допуснати нарушения на съществени процесуални правила, изразили се в липсата на мотиви, обосноваващи налагане на санкциите финансова неустойка . Сочи се, че приложима е била разпоредбата на чл.432 ал.3 от НРД за МД 2020 2022г., а отделно от това се твърди, че лечебното заведение е подала възражение(становище) по чл.74 ал.4 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО). В тази връзка настоящият състав намира на първо място, че неточно е позоваването на неприложим НРД за МД, тъй като и четирите случая са по време на действие на НРД за МД 2023-2025г., поради което приложими са нормите на чл.463 ал.1 от последния, тъй като и въпреки твърденията в касационната жалба, няма доказателства изпълнителят на болнична помощ да е подал писмено становище в 7-дневен срок от връчване на констативния протокол пред Директор РЗОК Габрово. Ето защо в този случай(при липсата на възражение от изпълнителя) Директор РЗОК Габрово не е имал друга възможност, освен да издаде неблагоприятния за касатора административен акт, при което не е необходимо да излага и самостоятелни мотиви, при положение, че такива се съдържат в Протокола от 20.05.2024г. и препраща към тях(съобразно задължителните разяснения, дадени още с ТР 16 от 31.III.1975г., ОСГК на ВС на НРБ). По отношение двата случая по т.1 от заповедта, свързани с неправилно документиране в хода на хоспитализацията на починалите ЗОЛ С. Д. и ЗОЛ Й. С., то установено е било при приключването на съответните клинични пътеки/клинични процедури, по които те са лекувани, че С. по наличната по делото медицинска болнична документация, създадена от самото лечебно заведение, е починала на 05.02.2024г. в 13,30 часа(така епикризата), а Д. е починала на 12.02.2024г. в 04,15 часа(така епикризата), докато в подадените към касата отчети е посочено, че клиничната пътека/процедура е приключила за всяка една от тях на 05.02.2024г. в 19,35 часа, съответно на 12.02.2024г. в 15,00 часа. Т.е. прието е, че е налице несъответствие в извършеното документиране и информацията чрез ежедневно подаваните файлове по електронен път в утвърден от НЗОК формат за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга. В разглеждания случай е без значение какви са причините за това разминаване, респ. дали извършеното нарушение е само формално(на просто извършване) или има и вредоносни последици. В този смисъл в тежест на касатора бе да установи, че именно подадената към НЗОК по посочения в чл.405 ал.1 от НРД за МД 2023-2025г. ред е била вярна, каквито твърдения липсват дори в подадената касационна жалба. В случая административният орган се е позовал на различията относно посочените факти, съдържащи се в създадената от болничното заведение здравна документация и отчетните форми, подавани от изпълнителя за същите тези факти към НЗОК. С оглед изложеното и предвид налагане на санкциите на минимума им от по 200 лева по чл.457 ал.3 от приложимия НРД за МД, следва да се приеме, че законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването в тази част. Що се отнася до останалите два случая, попадащи под т.2 на оспорения акт по отношение ЗОЛ Г. Г. и ЗОЛ И. М., то твърденията на ответника по касация е, че тук болничното заведение е извършило нарушения по чл.55 ал.2,т.2 ЗЗО, касаещи неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ. Установено е за ЗОЛ Г., че същият е приет за лечение в Хирургичното отделение на болницата на 30.01.2024г. по КП 158, респ. изписан на 02.02.2024г. след извършена на 31.01.2024г. операция, като в епикризата е посочено, че е с подобрение. Установено е в хода на лечение обаче, че на лицето е направен на дата 01.02.2024г. КАТ на глава, от резултатите на която е установен получен [заличен текст]. Не е била извършена консултация с невролог, респ. пациентът е бил изписан с подобрение, респ. на следващия ден приет в същата болница по КП 50.1(ИЗ 462/2024г.) за лечение на установения при първата хоспитализация [заличен текст]. В акта на Директор РЗОК е посочено, че в този случай болницата не е лекувала констатираното придружаващо заболяване, като е реферирал към общите изисквания на чл.33 т.1 и т.2 от приложимия НРД на МД. В случая обаче е видно и от заключението на в.л. д-р Т., че няма документална следа кое е наложило извършване на [заличен текст], направена в деня след оперативната интервенция, като експертът лично счита, че очевидно такава причина е имало, макар и усложнения да не се отбелязани да са налице. Независимо от това ясно, че на дата 01.02.2024г. лекуващият екип в хирургичното отделение е бил на ясно, че е налице прекаран нов [заличен текст](като няма данни дали това състояние обективно е било налице към датата на хоспитализация), но въпреки това и до следващия ден на изписване това спешно състояние на е лекувано, нито даже е било консултирано със специалист. Съгласно нормата на чл.379 ал.1 НРД за МД 2023-2025г. (в приложимата и редакция) НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придрущаващи заболявания и усложнения. Независимо как ще се класифицира [заличен текст] като придружаващо заболяване или като усложнение, то същият е следвало да се лекува, но здравното заведение не е предприело никакви действия нито на 01 февруари, нито на 02 февруари, а такива са предприети едва след приключване на тази клинична пътека и последвалия прием по друга. Що се отнася до ЗОЛ М., то при нея е установено, че същата е била приета по КП 74.1 в отново в Хирургично отделение на 02.02.2024г. с основна диагноза по епикриза [заличен текст] и изписана на 05.02.2024г. с подобрение. Проверяващите длъжностите лица на РЗОК са установили обаче, че при изписването и клиничните кръвни показатели са били по-лоши от тези при прием, като сочат, че е налице трайно завишение на [заличен текст] при трикратно направени изследвания на този показател(от 17,6 при прием до 31,8 в деня на изписване), значително над референтните граници са били и други маркери, показващи наличие на сериозен възпалителен процес в организма СУЕ, фибриноген и CRP, констатирано и от вещото лице д-р Т.. В тази връзка още същия ден М. е била приета отново в болницата, но по КП 195 за оперативно лечение, в тежко общо състояние. Тук ответникът по касация е приел, че здравното заведение не е изпълнило предписаното в чл.321, т.7 от приложимия НРД за МД, като при изписване е следвало да съпоставят обективните критерии за това с тези при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП. В тази връзка ясни са указанията в т.4 на самата КП 74.1, че медицинското заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение следва да е въз основа на обективни данни за стабилизиране на състоянието (клинични/параклинични) и изпълнение на едно или повече от следните условия, вкл. добро клинично състояние на пациента: стабилизиране и корекция на отклоненията на жизнени параметри и данните от лабораторния анализ, спрямо стойностите при хоспитализацията. В този смисъл оплакванията, изложени в касационната жалба, че приетото по делото заключение е установило нещо друго, не могат да се споделят. Не се споделя и твърдението, че тук наложените две санкции от по 350 лева(т.е. около средния размер) са несъответни на тежестта на нарушенията, като административният орган(макар и оскъдно) е посочил, че тук са били отчетени критериите по чл.454 от НРД за МД 2023-2025г., поради което е приложил санкции в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, тъй като и за двете лица е извършено незабавно последващо спешно хоспитализиране. Т.е. самото болнично заведение е приело, че за същите ЗОЛ е налице спешно състояние по смисъла на § 1,т.6 от ДР на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, т.е. налице са били остро възникнали промени в здравето, които са могли да доведат до тежки функционални и морфологични увреждания на жизненоважни органи и системи. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,