Решение № 15312 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2009 г.

Решение № 15312 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ИД Директор на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП против решение № 33/30.04.2009 г. на Административен съд - СОФИЯ град, I - во АО, 16 - ти състав, постановено по адм. д. № 3840 по описа за 2008 г. на този съд, в частта с която е обявена нищожността на РА № 4354/15.12.2007 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП София град, потвърден с Решение № 805/26.05.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта относно определените задължения по реда на ЗДДС за данъчни периоди м. 10, м. 11, м. 12.2006 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04.2007 година и в полза на "Ти Ес Ти" ООД - със седалище в гр. София са присъдени разноски в размер на 826, 31 лева. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора съгласно чл. 133, ал. 1 от ДОПК специалният ред за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски се прилага при условие, че същите са определени с влязъл в сила ревизионен акт, необжалван по съдебен ред. Актовете за прихващане или възстановяване не са РА, като съгласно текстовете на чл. 129, ал. 1 - 3 ДОПК, те се издават за резултатите от извършени проверки. Понятията "ревизия" и "проверка" са дефинирани в чл. 110, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. В подкрепа на доводите си, касаторът сочи изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в сила от 19.12.2007 година. Директорът на Д "ОУИ" - София моли чрез юрисконсулт Мутева за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА или алтернативно за връщане делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - "Ти Ес Ти" ООД - със седалище в гр. София, я е оспорил с доводи, изложени от адв. Иванов в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като уредените в ДОПК АПВ не установяват данъчни задължения и права. Поради това АПВ не могат да бъдат приравнени на РА, тоест разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от кодекса е неприложима. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираните отменителни основания и след проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че за данъчни периоди м. 10, м. 11, м. 12.2006 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04.2007 г. са издадени АПВ № 8979/05.12.06 г., АПВ № 280/18.01.2007 г., АПВ № 145/09.02.2007 г., АПВ № 433/30.03.2007 г., АПВ № 400/04.04.2007 г., АПВ № 543/15.05.2007 г., АПВ № 732/14.06.2007 година. Безспорно е, че декларирания ДДС за посочените периоди е възстановен на дружеството по силата на издадените АПВ. Същото обстоятелство е констатирано в РД и в мотивите на РА. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ДОПК определените с влязъл в сила ревизионен акт данъчни задължения могат да бъдат изменяни само на посочените в ал. 2 основания, като АПВ са индивидуални административни актове, признаващи права. По силата на чл. 134, ал. 4 ДОПК ревизията по чл. 133 от кодекса е трябвало да бъде възложена от териториалния директор. В случая тя е възложена от Петя Маринова в качеството й на началник сектор "Ревизии" в Дирекция "ДОК" на ТД на НАП - София град. Възлагането е от лице без материална компетентност, което води до нищожност и на ревизионния акт в тази част. Решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Фактите по делото са безспорно установени, а спорът е правен и се отнася до приложението на чл. 133 и на чл. 134 от ДОПК. Настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че решението в обжалваната част е постановено при спазване на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Цитираните по - горе АПВ са влезли в сила, с тях е възстановен данък, респективно представляват индивидуални административни актове, ползващи се със съответния стабилитет. С актовете са проверявани периоди, съвпадащи с процесните, поради което действието на АПВ е трябвало да бъде зачетено при последващата ревизия. Изменението на установените с тези актове права и задължения следва да бъде извършено на основания по чл. 133, ал. 2 и по реда на чл. 134 от ДОПК. Настоящият касационен състав счита, че изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в случая е неприложимо, доколкото нормата няма обратно действие. Проверяваните периоди и издадените АПВ също са преди влизане в сила на посоченото изменение. Заповедта за възлагане на процесната ревизия не е издадена от териториалния директор, а от началник сектор "Ревизии", тоест от некомпетентен орган. Това е рефлектирало и върху компетентността на издателя на РА. Липсват касационни основания, решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение