Решение № 15252 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2016 г.
ВАСVI отделение12.12.2017 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 713 от 11.07.2016 г. на Административен съд С. област по адм. дело № 26/2016 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15252 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ С. област срещу решение № 713 от 11.07.2016 г. на Административен съд С. област по адм. дело № 26/2016 г. С него се отменя решение № 1012-22-86#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. област, с което е потвърдено разпореждане № МП-03-3595/22.07.2015 г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ С. област. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Г. А. М. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. А. М. против цитираното решение и разпореждане, с които му се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 ПЗР на КСО, като не отговарящ на изискванията към дата 3.02.2015 г., тъй като има възраст 55 г. 2 м и 6дни и осигурителен стаж от първа категория 6 г. 5 м и 19 дни, от втора категория 1 г. и от трета категория - 14 г. 1 м и 3 дни с осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО 4 г. 8 м и 20 дни и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория 40 г. 3 м. и 15 дни. Спорен е стажът за период 15.08.1991 г. - 1.09.1993 г. и от 2.04.1995 г. - 30.11.1999 г. на длъжност "бояджия на отливки в леярен цех", оформен с обр. УП3 и обр. УП2 от ДФ "Строймашинженеринг" гр. С., които административният орган не приел за редовни документи по чл. 40 от НПОС, които да дават основание за отпускане на пенсия, тъй като съдържат реквизит "Булстат", който е въведен след датата на издаване на представените документи обр. Уп3 и обр. УП2. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението. Прието е, че административният орган е нарушил разпоредбите за служебното начало, според които е длъжен да установи служебно всички факти от значение за правилното разрешаване на случая. Следвало е да се преценят всички представени доказателства относими към спорния период, като се укаже и на жалбоподателя, че следва да представи намиращите се в него доказателства, включително и, че представените не могат да бъдат ценени по причините, обосновали отказа, с което да съдейства на жалбоподателя при упражняване на материалните и процесуалните му права. При липса на такова поведение в административния орган съдът е отменил решението и върнал преписката за извършване на необходимите процесуални действия по установяване на фактите в административното призводство, тяхната преценка и постановяване на решение за разрешаване на случая. Решението е правилно. Производството по административен ред пред пенсионния орган се подчинява на общите правила на уредбата в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 АПК административния орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица и оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производство - чл. 9, ал. 4 АПК. Тази разпоредба е израз на служебното начало в административното производство развит и в чл. 35 АПК, според който индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Също така според чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, а страните съгласно чл. 36, ал. 2 АПК са длъжни да съдействат на органа при събирането на доказателства, като са длъжни да представят тези които се намират в тях и не се намират при административния орган. При тази нормативна уредба на служебното начало, съдът правилно е приел, че е налице нарушение на административно производствените правила. Едностранчивото обсъждане на отделни доказателства, без връзката им с останалите и преценката в тяхната съвкупност не е изпълнение на служебното начало. Следвало е да се дадат указания и да се извършат процесуални действия по събирането на годни доказателства в кръга на допустимите в чл. 40 НПОС . При констатациите на съда за пропуски в служебното начала е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение