Решение № 9005 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3685/2020 г.

Решение № 9005 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3685/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Унипос" ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез пълномощника му адв. М. К. срещу Решение № 93/06.02.2020 г. постановено по адм. д. № 1196/2019 г. по описа на Административен съд - П.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение без конкретно посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че процесния имот представлява второстепенна улица, която осигурява достъп до други имоти. Твърди се, че не е провеждано отчуждително производство и предвижданията на регулационния план са отпаднали. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени и оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационната жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът Гл. архитект на Община П. редовно призован не се явява и не се представлява в с. з. Представя писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата, като сочи че решението на административния съд не страда от касационни пороци водещи до отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, засегната неблагоприятно от постановеното съдебно решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "Унипос" ООД против писмо изх. № ТСУ-26-1489-2/11.10.2019 г., на Гл. архитект на Община П., в което е обективиран отказ за издаване на виза за проектиране за навеси по чл. 42, ал. 2 ЗУТ в улица частна собственост, с идентификатор 56722.666.93, адм. адрес ул. "С. С." .№..., гр. П.. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 140 ЗУТ. Приел е и че съобразно одобрения и влязъл в сила подробен устройствен план, процесния имот с идентификатор 56722.666.93 представлява второстепенна улица и изграждането на навес не съответства на това предназначение. Обосновал е извод, че предвид инкорпорираното в писмото волеизявление безспорно е налице отказ за издаване на виза, а не прекратяване на производството, тъй като термина "недопустимо" е използван по отношение на възможността изграждането на навес да бъде разрешено върху второстепенна улица. От изложеното е извел правния извод за законосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът, съобразявайки оплакванията в жалбата и изискванията на чл. 168 АПК е извършил цялостна проверка на оспореното писмо. За целта е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички относими към спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Решението се основава на обоснована оценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите към случая материалноправни норми и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Предвид представените по делото доказателства, включително и съобразно изготвената съдебно-техническа експертиза, за имот с идентификатор 56722.666.93 безспорно е установено, че по действащия подробен устройствен план (ПУП), одобрен със Заповед № РД-12-671/04.05.2007 г. на Кмета на Община П., представлява второстепенна улица. Липсват каквито и да са доказателства да е поискано изменението на ПУП с оглед промяна на предназначението на имота. Действително, за имота липсва издадена строителна забрана, но съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, застрояване се допуска само ако е предвидено в ПУП, което в случая не е налице. Поисканата виза за проектиране е за изграждане на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съгласно действащото законодателство не се допуска изграждането на несъвместими с ПУП на строежи. Непроведените отчуждителни мероприятия за процесния имот не обосновават извод в обратен смисъл, доколкото те биха могли да са основание единствено за провеждане на съответните процедури за промяна на ПУП. Неотносими са възраженията в касационната жалба, че оспореният акт представлява изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален акт по смисъла на чл. 197 АПК. Съдът е обсъдил подробно изложените в процесния отказ мотиви и е извел волеизявлението на органа за отказ за издаване на исканата виза. Използването на термина "недопустимо" е във връзка със възможността за издаване на виза по посочените от Гл. архитект на Община П. разпоредби. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Предвид на изложеното, съдът намира че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд – П. следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател дължи на ответната страна Община П. разноски съставляващи юрисконсулско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение