Решение № 10571 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2015 г.

Решение № 10571 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 194б ал. 5 във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Емил Велков Петров - прокурор при РП Враца, с ранг "прокурор в АП" командирован на длъжност прокурор в СГП срещу решение на Висшия съдебен съвет по Протокол № 27/21.05.2015 г. в частта му относно т. 3.3 от допълнителните точки по дневния ред с което не е проведено гласуване за повишаване на прокурор Емил Велков Петров в длъжност "прокурор" в Софийска градска прокуратура поради попълване на местата. С жалбата се поддържат доводи за нарушения в процедурата за провеждане на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия прокурор и следовател в органите на съдебната власт, уредена в раздел IIа от ЗСВ. Също така се поддържат доводи за неправилното приложение в тази процедура на правилата, приети от ВСС за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи и по специално относно приложението на чл. 42 от тези правила въвеждащи в критериите за оценка и критериите по чл. 237, ал. 1 от Закона за съдебната власт. С жалбата се оспорват мотивите на решение № 4672 от 27.04.2015 г. на Върховен административен съд шесто отделение по адм. дело № 15665/2014 г. постановено по жалба на друг участник в същия конкурс за свободните длъжности в същата прокуратура. Поддържат се и доводи, че класираните участници с еднакви резултати следва да бъдат назначени каквато е практиката на съда в подобни случаи. Ответникът, Висшият съдебен съвет чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения, изложени и в писмен вид. Върховният административен съд шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят е участник в конкурс обявен с решение на ВСС протокол № 42/31.10.2013 г. за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване в окръжните прокуратури като за Софийска градска прокуратура са били обявени за заемане 21 свободни длъжности от 27 свободни като разликата от 6 бройки са предвидени за първоначално назначаване. След провеждане на конкурса ВСС с решение 27.11.2014 г. по протокол № 55, т. 2.49 е повишил на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 3 Емил Велков Петров прокурор в Районна прокуратура гр. Враца в длъжност "прокурор" в Софийска градска прокуратура с ранг "прокурор в АП". Това решение ведно с постановените и по т. 2.45 и т. 2.53 е отменено с решение № 4672/27.04.2015 г. по адм. дело № 15665/2014 г. на ВАС шесто отделение и делото върнато на ВСС след което е постановено обжалваното с настоящата жалба решение. В мотивите на ВАС са развити доводи относно характера на правилата за провеждане на конкурсите и относно приложението на чл. 42 от тези правила и към кой момент критериите по чл. 237, ал. 1 ЗСВ следва да бъдат взети предвид. Тези мотиви са задължителни за жалбоподателя, който в това производство е бил заинтересована страна. От друга страна, тези мотиви се споделят от настоящия съдебен състав, който при постановяване на настоящето решението счита, че правилата за провеждане на конкурсите за повишаване в длъжност и преместване на магистратите са актове на ВСС по чл. 13 от АПК които не са в противоречие с нормите на ЗСВ от раздел IIа и следва да намерят приложение в настоящия конкурс като материално право. Спорният въпрос е относно момента към който следва да се преценят допълнителните критерии по чл. 237, ал. 1 ЗСВ. Приложението им към момента на класирането на участниците в конкурса е правно обосновано поради това, че повишаването в ранг е кариерно израстване на място, който процес не може да бъде спрян за магистрат поради участието му в конкурс или конкурси и от друга страна, такова кариерно израстване не може да не бъде отчетено при класирането на участниците каквато е и основната законова цел на конкурса да бъдат повишени в длъжност и преместени магистратите с най-добри професионални и лични качества. Ето защо доводите, че някои от участниците в конкурса са се възползвали да придобият ранг именно за по добро класиране в него не могат да бъдат обсъждани като нарушение на процедурата, тъй като това е право на магистратите за кариерно израстване дадено от ЗСВ. При тези съображения доводите на жалбоподателя относно приложението на материалния закон са неоснователни. Обжалваното решение на ВСС е основано и е съобразено с влезлите в сила решение № 4672/27.04.2015 г. по адм. дело № 15665/2014 г. и решение № 5579/18.05.2015 г. по адм. дело № 34/2015 г. на ВАС и съгласно указанията в тях по тълкуването и прилагането на закона. Неоснователни са доводите на жалбоподателя че следва да бъде назначен тъй като има еднаква оценка с останалите участници. Приложението на критериите по чл. 237, ал. 1 ЗСВ разграничава резултатите на класираните кандидати и не е налице хипотеза на идентичност на резултатите от класирането. Наличието или не на свободни длъжности в органа на съдебната власт за която се кандидатства извън обявените за заемане длъжности с конкретния конкурс не е правно значимо основание за назначаване на участниците в конкурса, класирани извън обявените места, както е в настоящия случай. При тези съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати в полза на Висшия съдебен съвет юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК Върховният административен съд шесто отделение