Решение № 8561 от 12.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби както следва:

1. Касационна жалба, подадена от Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), чрез процесуален представител юрк. Даганова против решение 4903 от 15.07.2022 г., постановено по адм. дело 3765/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е: отхвърлена жалбата на ГДИН срещу Решение ППН-01- 862/2020 от 16.03.2022 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частта му по т. 2, с която е обявена за основателна жалба на И. Узунов срещу ГДИН за извършено нарушение на чл. 5, §1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679, Регламента); и е изменена т. 3 от Решението на Комисията, с която на основание чл. 83, §5, б. а от Регламента на Главна дирекция Изпълнение на наказанията е наложена имуществена санкция, като последната от 5000 лева е намалена на 1000 лева; ГДИН е осъдена да заплати на КЗЛД разноски за първоинстанционното производство в размер на 500 лева.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2. Касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител, против решение 4903 от 15.07.2022 г., постановено по адм. дело 3765/2022 г. по описа на АССГ в частта, с която: е изменена т. 3 от Решение ППН-01- 862/2020 от 16.03.2022 г. на КЗЛД, с която на основание чл. 83. § 5, б. а от Регламента на ГДИН е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, като последната е намалена на 1000 лева и КЗЛД е осъдена да заплати на ГДИН разноски за първоинстанционното производство в размер на 30 лева.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в оспорената част и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните такива от насрещната страна.

Отвеникът по касационната жалба на ГДИН КЗЛД в писмен отговор оспорва същата и иска да се остави без уважение.

Отвеникът по касационната жалба на КЗЛД ГДИН, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същата.

Ответникът - И. Узунов, чрез процесуален представител в писмено становище излага доводи за основателност на касационата жалба на КЗЛД, както и за неоснователност на тази на ГДИН. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете на касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законово определения срок и от надлежни страни.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

По касационната жалба на Главна дирекция Изпълнение на наказанията :

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема следното от фактическа страна:

Комисия за защита на личните данни е сезирана с жалба от И. Узунов с твърдения за неправомерно събиране на личните му данни от адв. М. Трифонова и неправомерно предоставяне на такива от ГДИН-Затвор Бургас на адв. Трифонова.

Комисията извършва служебна проверка и установява, че на 05.11.2020г. е подадена молба от А. Палашева-майка на жалбоподателя Узунов до централен затвор-[населено място], обективираща искане за издаване на служебна бележка за престоя на И. Узунов в затвора за периода 2009-2010г., която е необходима за представянето й пред съдебните власти. Установява, също така, че на 10.11.2020г. е издадено удостоверение 2286 от ГДИН-Затвор Бургас, в което са посочени три имена, ЕГН, както и обстоятелството, че лицето е постъпило в затвора на дата 12.11.2009 г. за изтърпяване на наказание в размер на 2 г. и 10 м. лишаване от свобода по наказателно общ характер дело (НОХД) 12/2009 г. по описа на Окръжен съд [населено място], и че същото е освободено на 24.08.2011 г. - условно, предсрочно. Посоченият документ, съдържащ данни за жалбоподателя е представен с молба от 10.11.2020г. от адв. М. Трифонова, в качеството й на пълномощник на А. Палашева на проведено открито съдебно заседание по гр. д. 9478/2019г. по описа на Районен съд-Бургас на дата 11.11.2020г. като за снабдяването с документа от Палашева няма постановен съдебен акт или издадено съдебно удостоверение.

На 16.03.2022г. въз основа на данните, изложени по-горе, е постановено оспореното пред административния съд Решение ППН-01-862/2020 на Комисия за защита на личните данни, с което за извършено нарушение на чл. 5, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679-принцип на законосъобразността, изразяващо се в това, че на 10.11.2020г. Главна дирекция Изпълнение на наказанията предоставя данни за И. Узунов в обхват имена, ЕГН и изтърпяно наказание на трето лице, при липса на условията по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е наложена имуществена санкция на дирекцията в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

При тези фактически данни, от правна страна решаващият съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приема, че ГДИН, като администратор на лични данни, нарушава принципа по чл. 5, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679, респективно е отхвърлил жалбата на Дирекцията срещу Решение ППН-01- 862/2020 от 16.03.2022 г. на КЗЛД.

По отношение на размера на имуществената санкция, административният съд преценява, че е несъразмерен с тежестта и продължителността на нарушението, а комисията не взема предвид при определянето й броя на засегнатите субекти на данни и степента на причинената вреда, поради което намалява размера на наложената санкция от 5 000 лева на 1 000 (хиляда) лева.

Така постановеното решение е правилно.

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че предадените от ГДИН на трето лице данни за Узунов в посочения обем категорично попадат в обхвата на лични такива по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент 2016/679, а именно същите безспорно носят информация за физическото лице и което може да бъде идентифицирано посредством тях, като същата става достояние на трето лице /без правно основание/, което само по себе си представлява разпространение на данните и същото е конкретно посочено като действие по обработване в разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679.

След подробно разглеждане на относимите разпоредби, регламентирани от Европейския законодател, правилно административният съд достига до извод, че не са спазени условията за допустимост при обработване на личните данни, посочени в чл. 6, § 1 от Регламент ЕС 2016/679. Административният съд правилно установява, че в случая липсват доказателства за наличие на съгласие от страна на титуляра на данните за предоставянето им на трето лице, като обосновано и в подкрепа на това, АССГ цитира разпоредбата на чл. 7, §. 1 от Регламент ЕС 2016/679, която регламентира, че в хипотезата на в чл. 6, § 1, б. а от същия /при съгласие от титуляра на данните/ администраторът трябва да е в състояние да докаже, че е налице съгласие от субекта на данните за обработването на последните.

Правилен е извода за несъразмерност на наложената имуществена санкция, като са отчетени както утежняващите, така и смекчаващи обстоятелства и е намален размера на 1000 лева.

По изложените съображения касационната жалба на ГДИН е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото решение.

По касационната жалба на Комисия за защита на личните данни:

За да постанови съдебното решение в обжалваната му от Комисията част, респективно да измени т. 3 от Решение ППН-01- 862/2020 от 16.03.2022 г. на КЗЛД, административният съд АССГ приема, че размерът на така наложената санкция е несъразмерен с тежестта и продължителността на нарушението, административният орган не отчита степента и кръга на засегнатите субекти и намалява така определения размер от 5000 лв. на 1000лв., който счита за справедлив и достатъчен.

Правилно АССГ посочва, че в условията на оперативна самостоятелност и в съответствие с предоставените й функции Комисията преценява кое от корективните правомощия по чл. 58. § 2 от регламента да упражни. В случая е обоснована преценката на съда за правилно приложена корективна мярка, а именно тази по чл. 58, § 2, б. и от Регламента, която предвижда, че всеки надзорен орган има правомощието да налага административното наказание глоба" или имуществена санкция", съгласно чл. 83 от същия, в допълнение към мерките, посочени в същия параграф, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай. Като анализира конкретните обстоятелства в случая, административният съд извежда обосновани правни изводи за прекомерност на наложения от органа размер на имуществената санкция, като същият не е съобразен с тежестта на нарушението и по този начин е определен в разрез с принципите на истинност и съразмерност, установени в чл. 6 и чл. 7 АПК и в чл. 83, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. При определяне на съответна корективна мярка следва да бъде съобразена целта, която се преследва с налагането й и дали с изпълнението й тази цел ще бъде постигната. В тази връзка, правилно АССГ приема, че въпреки наличието на безспорно установено нарушение от ГДИН, наложеният размер на санкцията е прекомерен и надхвърля необходимия такъв за постигането на целта на закона, като същият не е съобразен с конкретиката, естеството и тежестта на нарушението, както и броят на засегнатите субекти.

По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно измена т. 3 от Решение ППН-01- 862/2020 от 16.03.2022 г. на КЗЛД, като намалява размера на наложената имуществена санкция, постановявайки правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази си част.

Предвид изложеното и при липсата на сочените от касаторите отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение