Решение № 13142 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12428/2011 г.

Решение № 13142 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12428/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Никола Иванов Семерджиев от град София, чрез пълномощника си адв. Пушкаров против решение от 25.05.2011 г., постановено по адм. дело № 6968/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на район "Лозенец" - Столична община не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Никола Иванов Семерджиев срещу решение № РД-09-244/14.09.2010 г. на кмета на район "Лозенец"- Столична община /СО/, с което му е отказан достъп до обществена информация по негово заявление № ЗДОИ-9400-849/04.08.2010 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № ЗДОИ-9400-849/04.08.2010 г. Никола Иванов Семерджиев е поискал от кмета на район "Лозенец" при СО да му бъде предоставен достъп до обществена информация във връзка с наследствения му имот с планоснимачни номера № 631,632 и 633 в кв. 38 по плана на град София от 1972 г., одържавен по ЗОЕПГНС/48 г. и възстановен по ЗВСОНИ през 1992 г. Със заявлението се иска предоставянето на заповед на председателя на изпълкома на СГНС, с която е разпоредено извършването на продажба на части от одържавения имот, които са актувани за държавни и са предадени за управление и стопанисване на СГНС и писмо /или писмено съгласие/ на Министерството на финансите или на Министерството на икономиката, с което се дава съгласие за продажбата на посочените части от имота. В оспореното решение № РД-09-244/14.09.2010 г. административният орган не е разрешил достъп до обществена информация, като е изложил мотиви, че не съществува възможност да бъде предоставена поисканата информация, тъй като при направената проверка в разписната книга на към действащия план на град София собствениците на имоти с пл. № 632 и 633 се легитимират с нотариални актове, а не с договори за продажба. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е законосъобразен, като издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ няма задължение да предоставя на заявителя исканата информация. АССГ е изложил мотиви, че поисканата информация касае частно - правен интерес във връзка с правото на собственост на молителя и на други лица, което обстоятелство я изключва от качеството й на обществена информация. По тези съображения жалбата срещу изричния отказ е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е законосъобразен, независимо, че административния орган не се е произнесъл по характера на поисканата информация, но с решението е постигнал правилния резултат - липсата на основание за получаване на поисканата информация. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е кмета на район "Лозенец" при СО е длъжен да предостави съхраняваната в СО обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в заявлението на жалбоподателя, касаеща правото му на собственост върху отчужден и впоследствие реституиран негов наследствен имот, не представлява "обществена информация " по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация не е свързана с дейността на задължения субект - СО, а касае конкретно правоотношение, в което жалбоподателя е страна. Поисканата не представляват информация, която да е свързана с основната дейност на СО, такъв вид информация не може да даде възможност на гражданите са си създадат мнение за неговата дейност. В случая исканата информация се отнася до правото на собственост на трети лица, и при евентуален спор между тях и жалбоподателя, същият следва да бъде решен по общия исков ред. Поради това решението на АССГ, с което е отхвърлил жалбата срещу изричния отказ на административния орган да предостави информация по заявлението е правилно, като съответстващо на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение