Решение № 201 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 449/2010 г.

Решение № 201 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 449/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. Л. и П. К. Л. срещу решение № 776 от 22.12.09 г. по гр. д. № 831/09 г. на Врачанския окръжен съд. Основното оплакване в жалбата е срещу извода на съда за недопустимост на установителния иск за собственост, когато ищецът разполага с по-силната защита на осъдителния иск. Ответниците в производството И. Д. И. и [фирма] [населено място] оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. С определение № 987 от 4.11.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса дали е допустим установителен иск за собственост, при положение че ищецът не владее спорния имот и разполага с осъдителен иск. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Врачанския окръжен съд е обезсилил като процесуално недопустимо решение № 205/3.08.09 г. по гр. д. № 1106/08 г. на районен съд Бяла С. и е прекратил производството по предявения иск. Приел е, че ищците нямат правен интерес от установителен иск за собственост, след като не владеят спорния имот и могат да защитят правата си с по-силната защита, каквато предоставя осъдителният иск. Позовал се е на ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, в мотивите на което е прието, че собственикът може да защити правото си чрез ревандикационен, негаторен или установителен иск за собственост, в зависимост от характера на правния спор и от това кой владее вещта. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: В съдебната практика съществуват две становища по въпроса дали е допустим установителен иск за собственост, когато ищецът не владее вещта и може да получи по-пълна защита чрез предявяване на ревандикационния иск. Според едното становище в тези случаи установителният иск е недопустим поради липса на правен интерес. Израз на това разбиране е и приетото в ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, на което въззивният съд се е позовал. Следва да се има предвид обаче това, че тълкувателното решение е постановено по друг въпрос - дали собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си на собственост срещу лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за същия имот. Въпросът за вида на търсената защита не е бил предмет на специално обсъждане в тълкувателното решение, макар че в мотивите му той е засегнат. Това, което е прието обаче - че видът на защитата се определя от това дали ищецът владее вещта или не, няма задължителен характер, тъй като тълкувателните решения на ВС, издадени при действието на чл. 52, ал. 1 от ЗУС, не са задължителни, а служат само за ръководство на съдилищата - в този смисъл т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. гр. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС. Израз на другото становище - за допустимостта на установителния иск, когато е предявен от невладеещия собственик, е последващата практика на ВС и ВКС, включително и практика по чл. 290 от ГПК, която има задължителен характер, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. гр. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е например решение № 938/29.12.09 г. по гр. д. № 4305/08 г. на I ГО; решение № 665/12.11.10 г. по гр. д. № 1921/09 г. на I ГО; решение № 501/27.07.10 г. по гр. д. № 160/09 г. на I ГО, както и произнасянето по ч. гр. д. № 482/09 г. на ВКС, IV ГО, в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Обжалваното в настоящото производство решение не е съобразено с тази задължителна практика на ВКС, което обуславя отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на предявения иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,