Решение № 1973 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14356/2012 г.

Решение № 1973 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14356/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Добри Петров Георгиев от гр. София срещу решение № 5273 от 08.10.2012 г. по адм. дело № 5742/2012 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

I. Между страните няма спор по фактите:

1. Касационният жалбоподател Добри Петров Георгиев е бил работник (на длъжност оператор в/на помпена станция) в цех "Водоенергиен" на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност), гр. София, кв. Ботунец. Със заповед № 758 от 05.05.2010 г. работодателят едностранно прекратил трудовото правоотношение.

1. Добри Петров Георгиев:

а) регистрирал се като търсещо работа безработно лице (чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта);

б) подал заявление да му бъде отпуснато парично обезщетение при безработица (чл. 54а, ал. 1 и 3 КСО);

в) оспорил пред Софийския районен съд законосъобразността на уволнението и поискал то да бъде отменено, той да бъде възстановен на предишната работа и работодателят "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) да бъде осъден да му заплати парично обезщетение за времето, през което е бил без работа (чл. 344, ал. 1 от Кодекса на труда).

1. С разпореждане № 212-00-5039-1 от 21.06.2010 г. длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) отпуснало на Добри Петров Георгиев парично обезщетение за безработица.

1. С решение от 18.05.2011 г. по гр. дело № 22139/2010 г. Софийският районен съд е:

а) признал за незаконно и отменил уволнението на Добри Петров Георгиев;

б) възстановил работника на изпълняваната от него до уволнението длъжност;

в) осъдил "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) да заплати на Добри Петров Георгиев сумата 5312,16 лв., представляваща обезщетение за времето от 05.05.2010 г. до 05.11.2010 г., през което последният е останал без работа поради незаконното уволнение.

С решение от 06.02.2012 г. по гр. дело № 14071/2011 г. Софийски градски съд, в качеството му на въззивен съд, е потвърдил това решение на Софийския районен съд.

В срока по чл. 283 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) работодателят "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) е подал касационна жалба (вх. във ВКС № 7402 от 23.05.2012 г.) срещу решението на Софийски градски съд във всичките му части.

1. Междувременно с писмо изх. № 3300-51 от 15.03.2012 г. (регистрирано в СУСО с вх. № 70-01-3 от 16.03.2012 г.) синдикът на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) е уведомил длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, че на 07.03.2012 г. са изплатени парични обезщетения по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) "на следните лица, чието уволнение е признато за незаконно от съда и отменено" (следва списък с 33 имена, сред които и Добри Петров Георгиев, пор. № 8).

Въз основа на това писмо длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО с разпореждане № 212-00-5039-5 от 12.04.2012 г. е разпоредило Добри Петров Георгиев да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за времето от 05.06.2010 г. до 04.11.2010 г., за което Софийският районен съд му е присъдил обезщетение в размер на 5312,16 лв. (виж по-горе т. 4, б. "в"). Като правно основание за неговото издаване в разпореждането са посочени чл. 54е, ал. 1 и 4 КСО, а като фактическо основание е посочено обстоятелството, че "уволнението е отменено като незаконно с влязло в сила съдебно решение и е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ".

II. При тези факти, за които между страните не се спори, а и по делото за тях има достатъчно данни:

1. главният директор на СУСО, сезиран с жалба от Добри Петров Георгиев, е потвърдил разпореждане № 212-00-5039-5 от 12.04.2012 г. със следните мотиви:

а) за прилагането на чл. 54е, ал. 1 КСО, според която "изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ", е необходимо да са изпълнени три, взаимно свързани условия:

• уволнението да бъде отменено като незаконно;

• да е получено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ;

• да са получени за един и същ период както ПОБ (парично обезщетение за безработица), така и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ;

б) по отношение на Добри Петров Георгиев трите условия са налице на 07.03.2012 г., когато му е изплатено обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ (защото) Софийският районен съд с решение от 18.05.2011 г. по гр. дело № 22139/2010 г. отменя заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, възстановява жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност и осъжда работодателят да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 05.05.2010 г. - 05.11.2010 г. и

в) това съдебно решение е влязло в сила.

1. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Добри Петров Георгиев срещу това решение на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 212-00-5039-5 от 12.04.2012 г. Към съдебното решение са изложени следните мотиви:

"Тълкуването на разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 КСО налага извод, че полученото ПОБ се връща единствено и доколкото лицето реално е получило от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Аргументи в тази насока са както употребения в правната норма израз "полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ", а не "присъденото", така и разпоредбата на чл. 54е, ал. 2 от КСО, според която в седмодневен срок от изплащане на обезщетението осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на НОИ, от който момент нататък се установява реалният размер и срокът на действително полученото от лицето обезщетение. (...) Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че възстановяване на ПОБ може да се претендира единствено при наличие на влязло в сила съдебно решение за отмяна на уволнението като незаконно. Както вече се посочи законовата норма акцентира върху реалното получаване на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ (която предпоставка в случая е изпълнена) без изискване за отмяна на уволнението с влязло в сила съдебно решение, доколкото подобен израз липсва в нормата на чл. 54е, ал. 1 КСО. Действително в случая са налице данни, че съдебното решение, с което уволнението на жалбоподателя е отменено като незаконно, е обжалвано с касационна жалба, по която е образувано гр. д. № 597/2012 г. на ВКС, III ГО, с насрочено съдебно заседание на 15.10.2012 г. Работодателят е изпълнил задължението си по чл. 54е, ал. 2 КСО, уведомил е СУСО за наличието на изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, поради което административният орган правилно е предприел възстановяване на полученото ПОБ поради наличие на изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ."

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Административен съд - София град становище поради следните съображения:

1. Според чл. 54е, ал. 1 КСО изплатените обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Граматическото и логическо тълкуване на тази норма води до извода, че задължени да възстановят изплатените им обезщетения за безработица са лицата, чието уволнение е отменено като незаконно и са получили обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, т. е. правното задължение за възстановяване на получено парично обезщетение за безработица възниква при осъществяването на сложен фактически състав, който се състои от два елемента, всеки от които е отделен юридически факт: уволнението на лицето да е отменено като незаконно и на това лице да е изплатено от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Липсата на който и да било от тези два елемента има за последица неосъществен фактически състав и поради това липса на възникнало задължение да бъде възстановено паричното обезщетение за безработица. Следователно, посочените две обстоятелства, всяко от които юридически факт - елемент от сложния фактически състав по чл. 54е, ал. 1 КСО, трябва да съществуват едновременно (кумулативно). А едно уволнение е незаконно само когато е признато за такова от работодателя (чл. 344, ал. 1 и 2 КТ) или от съда. В последния случай - с влязло в сила съдебно решение, защото съдебното решение, което не е влязло в сила, не е задължително дори в отношенията между страните по него. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя становището, изразено в писмо № 91-01-108 от 26.04.2005 г. на Главна дирекция "Правна" и Главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" на Националния осигурителен институт и по-точно споделя следните указания, дадени с това писмо:

а) "Разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 КСО предвижда две предпоставки, при кумулативното наличие на които работниците и служителите следва да възстановят добросъвестно получените парични обезщетения за безработица, а именно:

• уволнението да е отменено като незаконно (но с влязло в сила съдебно решение или акт на работодателя);

• на работника или служителя да е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ (...)."

б) "В тези случаи следва да се има предвид, че подлежащо на възстановяване обезщетение за безработица не е изискуемо до влизането в сила на съдебното решение, тъй като не е налице предвиденото в хипотезата на чл. 54е от КСО уволнение, признато за незаконно от надлежен орган. До този момент трудовото правоотношение се счита за законосъобразно прекратено, а паричното обезщетение основателно получено."

Отговор на въпроса, кога съдебното решение по трудов спор влиза в сила, дава чл. 296 ГПК.

1. В случаите по чл. 54е, ал. 1 КСО проблем възниква при предварително изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение - чл. 282, ал. 1 ГПК. В процесния случай очевидно плащането на присъденото от Софийския районен съд обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е направено в изпълнение на това правило. Но тъй като двата елемента на сложния фактически състав на чл. 54е, ал. 1 КСО трябва да съществуват едновременно, реално направеното плащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не е достатъчно, за да обуслови задължение за връщане на изплатеното за същия период от време парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Затова при предварително изпълнение на решението, с което работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, представените от него платежни и други документи, в изпълнение на задължението му по чл. 54е, ал. 2 КСО, следва да бъдат съхранявани в съответното ТП на НОИ (напр. от длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО) докато съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно и поради това отменено, влезе в сила и стане задължително по смисъла на чл. 297 ГПК. От съществено значение е и обстоятелството, че изплатеното при предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ може да бъде възстановено, вкл. и принудително събрано от работника, въз основа на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК. Ако бъде възприето изразеното от Административен съд - София град становище (че достатъчна предпоставка за възникване на задължението по чл. 54е, ал. 1 КСО е изплатеното от работодателя парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и че за възникването на това задължение не е необходимо съдебното решение, с което уволнението се признава за незаконно, да е влязло в сила), на практика може се стигне до принудително възстановяване на паричното обезщетение за безработица и след това на изплатеното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ при обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 54е, ал. 1 и ал. 4 КСО) и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се отменят оспорените от касационния жалбоподател Добри Петров Георгиев решение № РО-357 от 18.05.2012 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 212-00-5039-5 от 12.04.2012 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото да се изпрати на СУСО за решаване на въпроса по същество с оглед и на определение № 1476 от 20.12.2012 г. по гр. дело № 597/2012 г. на Върховния касационен съд, III г. о.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,