Решение № 243 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1335/2011 г.

Решение № 243 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1335/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия В. Х. Т., допълнена от Т. по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, срещу присъда № 54 от 21.II.2011 г. по внохд № 17/2011 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата, която не е мотивирана, се прави позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК с искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В допълнението към жалбата подсъдимият е изложил подробни съображения срещу законосъобразността на обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не се представлява. Представителят на ВКПр намира оплакванията в жалбата за неоснователни, тъй като подсъдимият е нарушил реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, установен с Наредба № 4 от 15.I.2001 г. и този за осъществяване на субституиращи и поддържащи програми..., установен с Наредба № 24 от 31.Х.2000 г. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 165 от 14.ХII.2010 г. по нохд № 625/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, В. Хр. Т. е признат за невиновен в това, в периода от 13.Х.2006 г. до 5.I.2007 г. съзнателно да е предписал съдържащите наркотични вещества лекарства "субститол" /морфин сулфат пентахидрат/ и "МСТ" /морфин сулфат ВР/ на злоупотребяващите с други наркотици В. А. П., М. А. П., С. Д. Т., П. В. П. и Г. И. К., което деяние да е извършил в нарушение на чл. 60, ал. 4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКВНВП/, чл. 5 и чл. 19 от Наредба № 4 от 15.I.2001 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, и чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 24 от 31.Х.2000 г. за условията и реда за осъществяване на субституиращи и поддържащи програми за намаляване здравните щети за лица, зависими от наркотични вещества, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 343б, ал. 5 НК. С обжалваната въззивна присъда горната присъда е отменена, Т. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение, и е наказан с 3 месеца лишаване от свобода и 500 лева глоба с отлагане лишаването от свобода за срок от 3 години. Жалбата е основателна. За установено въззивният съд е приел, че В. Хр. Т. е правоспособен лекар със специалност психиатрия и правото да лекува наркозависими лица. Изброените в диспозитива на въззивната присъда 5 лица са били такива, посещавайки Т. в кабинетите му в ДКЦ "Св. М." и АМЦСМП "Н.", двата находящи се във Варна, са изразявали желание да се излекуват от зависимостта си, след което подсъдимият им е изписвал върху жълта рецепта лекарствените препарати "субститол" или "МСТ", представляващи законно произвеждани и продавани наркотични вещества. Двата лекарствени препарата действително освободили петимата от зависимостта им към хероина, но пък ги направили зависими от "субститол"-а и "МСТ"-а. По-нататък съдът е приел, че въпросните два лекарствени препарата са опиеви агонисти, прилагането на които цели детоксификация от злоупотребяваното наркотично вещество и че тези препарати могат да се изписват само по реда на Наредба № 24. Подсъдимият е нарушил тази наредба, тъй като право да осъществяват посочената в нея дейност не са имали нито едно от двете лечебни заведения, където Т. е работил по основен /в ДКЦ/ и допълнителен /в АМЦСМП/ трудов договор. Съжденията си за допуснатото от подсъдимия нарушение съдът мотивирал още с предписанието в писмо изх. № 625 от 15.ХI.2007 г. на директора на Националния център по наркомании /НЦН/, че "лечението със субституиращи лекарствени продукти ще се извършва само от лечебни заведения, получили разрешение за осъществяване на дейност по ... Наредба № 24 ...". Прието е още, че е нарушен от Т. чл. 60, ал. 4 ЗКВНВП, защото, макар и правоспособен лекар, не е имал "изрично право" да предписва наркотични вещества /изписано е "правила" на с. 6 от мотивите към въззивната присъда, но очевидно не "правила" са имани предвид/ съгл. Наредба № 4. По тази наредба въззивният съд е счел, че подсъдимият няма допуснати нарушения. Осъждането на В. Хр. Т. за престъпление по чл. 354б, ал. 5 НК е в нарушение на материалния закон, който е приложен неправилно - касационно основание по чл. 348, ал. 2, предл. първо НПК. На Т. не може да му се вмени нарушение на чл. 60, ал. 4 ЗКВНВП, който д а в а п р а в о да предписват наркотични вещества, изброени в приложения № 2 и 3 към този закон, с а м о н а п р а в о с п о с о б н и л е к а р и.., какъвто лекар Т. безспорно е. Предписването на тези наркотични вещества става, се казва по-нататък, "при условията на наредбата по ал. 3" на същия член, т. е. на Наредба № 4 от 15.I.2001 г. на министъра на здравеопазването, която наредба, обн., ДВ, бр. 10 от 2001 г., последователно изменяна, вкл. за инкриминирания период, в ДВ, бр. 74 от 2002 г., 82 от 2003 г., 32 от 2005 г. и 34 от 2006 г., въззивният съд не е приел за нарушена. Последното, впрочем, е и единствено вярното в правните изводи на съда, тъй като считаният от прокурора за нарушен чл. 5 вменява определени задължения на съответния регионален център по здравеопазване, както и на административните ръководители на лечебните заведения, в които подсъдимият е работил, а чл. 19 от същата наредба се отнася до срока, за който могат да бъдат изписвани лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, които лекарствени продукти се заплащат обаче "със средства от републиканския бюджет". В обвинителния акт не се твърди, "субститол"-а и "МСТ"-а да се заплащат по начина, посочен в чл. 19, следователно могат да се изписват за срок до 30 дни съгласно чл. 14, т. 2, което изискване Т. не е нарушавал /с най-дълъг срок от 28 дни, следван от 21 дни са две от рецептите, с които на Г. К. е изписан "субститол"/. На подсъдимия не може да му се вмени и нарушение на Наредба № 24 от 31.Х.2000 г. на министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 91 от 2000 г., чийто чл. 1, ал. 1 определя нейния предмет, относим единствено към "условията и реда за осъществяване на... програми за ... лица, зависими от наркотични вещества", в каквато програма, също безспорно, Т. не е бил ангажиран. Приетото от въззивния съд на с. 6 от мотивите към присъдата, че В. Т. е можел да "предписва наркотични вещества" само при "наличието на изрично право"-очевидно се има предвид някакво друго "изрично право", различно от това по чл. 60 ЗКВНВП-не намира подкрепа в нито един от 3-те нормативни акта, подкрепящи обвинението и казаното се отнася както за цитираните разпоредби, така и за цялостното съдържание на тези актове. Липсата, впрочем, към м. I.2007 г., когато е края на инкриминирания период, на някаква специална уредба в ЗКВНВП, предвиждаща ограничения при изписването на съдържащи наркотични вещества лекарствени препарати за детоксификация на лица, зависими от забранено за употреба наркотично вещество, повече от ясно се вижда с направените в този закон промени, обн., ДВ, бр. 22 от 2010 г. - новите чл. 85а, 87б и 87в, изменената редакция на чл. 87, ал. 1, т. 20 от ДР, а далеч преди това - с необходимостта от препоръката, дадена от директора на НЦН в писмо 625 от 15.ХI.2007 г. От казаното дотук следва, че макар като лекар съзнателно да е предписвал съдържащи морфин лекарствени препарати, В. Хр. Т. не е сторил това в нарушение на реда, установен в специалните ЗКВНВП и издадената въз основа на него Наредба № 4 от 15.I.2001 г., както и на Наредба № 24 от 31.Х.2000 г., двете на министъра на здравеопазването, от обективна и субективна страна деянието му е несъставомерно по чл. 354б, ал. 5 НК, и следва да бъде оправдан. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение