Решение № 4268 от 20.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Огражден ЕООД, [населено място] срещу решение 4580 от 02.07.2019 г. по адм. дело 11901/2017 г. по описа на Административен съд София град. Подадена е и втора касационна жалба от Огражден ЕООД, [населено място] срещу решение 7902 от 29.12.2021 г. по адм. дело 11901/2017 г. по описа на АССГ за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение, като с определение 8651 от 07.10.2022 г. по адм. дело 4534/2022 г. по описа на Върховния административен съд същата е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовности в подадената касационна жалба. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил наличието на допуснати нарушения в рамките на ревизията. Поддържа, че са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод за фактическо изпълнение на процесната доставка на стоки по фактура 10 от 20.04.2014 г., издадена от Мастър Клима ЕООД и това обуславя незаконосъобразността на РА в посочената част. Оспорва като неправилен и необоснован извода на АССГ за законосъобразност на РА в частта на установеното задължение за корпоративен данък за 2014 г. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 787,72 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Видно от съдържанието на жалбата на Огражден ЕООД, адресирана до АССГ предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22002216006989-091-001 от 14.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с решение 1551 от 02.10.2017 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 10 от 20.04.2014 г., издадена от Мастър Клима ЕООД и относно установения корпоративен данък за 2014 г. Видно от данните по първоинстанционното дело с определение от 01.12.2017 г. за насрочване на делото съдът е определил предмета на съдебното производство, както следва: оспорен е Ревизионен акт Р-22002216006989-091-001 от 14.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърден с решение 1551 от 02.10.2017 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, а именно в частта, с която е потвърден РА по отношение на установения резултат по ЗДДС за данъчния период м.12.2013 г. по фактури и доставки от доставчика Мастър Килима ЕООД. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Огражден ЕООД срещу Ревизионен акт Р-22002216006989-091-001 от 14.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, с която е потвърден с решение 1551 от 02.10.2017 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, а именно в частта, с която е потвърден РА по отношение на установения резултат по ЗДДС за данъчния период м.12.2013 г. по фактури и доставки от доставчика Мастър Килима ЕООД, мълчаливо потвърден респективно в частта, с която се начислява корпоративен данък. В мотивите на съдебния акт / на стр. 5/ се съдържат фактически установявания относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури 1 от 20.11.2013 г. и 4 от 06.01.2014 г., издадени от Мастър Клима ЕООД относно извършване на инженерингови услуги. На следващо място, съдът е изложил съображения за обосноваване на извод за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по фактура 10 от 20.04.2014 г., издадена от Мастър Клима ЕООД, както и относно установения корпоративен данък за 2014 г. При определяне на спорния предмет обаче, както и в диспозитива, съдът е посочил, че се оспорва РА относно установения резултат по ЗДДС за данъчен период м.12.2013 г. по фактури и доставки от доставчика Мастър Клима ЕООД, мълчаливо потвърден респективно в частта на корпоративния данък. С решение 2119 от 31.03.2021 г. по адм. дело 11901/2017 г. АССГ е допуснал извършването на ЯФГ, като в диспозитива изречението мълчаливо потвърден респективно в частта, с която се начислява корпоративен данък следва да се чете мълчаливо потвърден респективно в частта, с която се начислява корпоративен данък за 2014 г.. С определение 2328 от 31.03.2021 г. по адм. дело 11901/2017 г., постановено в производство по чл. 248 АПК, съдът е допълнил решението по делото, като е присъдил в полза на дирекция ОДОП гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 695,27 лева. С решение 7902 от 29.12.2021 г., постановено по делото, съдът е допуснал поправка на ЯФГ, като диспозитивът на решението е следният: отхвърля жалбата на Огражден ЕООД със седалище [населено място], Столична община срещу ревизионен акт Р-22002216006989-091-001 от 14.07.2017 г., издаден от Р. Якимов началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП София град, възложил ревизията и П. Георгиев главен инспектор по приходите в ТД на НАП София град, ръководител на ревизията, в частта, с която е потвърден с решение 1551 от 02.10.2017 г. на и.д. директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, а именно в частта, с която е потвърден РА по отношение на установения резултат по ЗДДС за данъчния период м.12.2013 г. по фактури и доставки от доставчика Мастър Клима ЕООД, като са установени задължения по ЗДДС в размер на 21 000 лв. главница и 7 458,83 лв. лихви, мълчаливо потвърден респективно в частта ,с която се начислява корпоративен данък за 2014 г., като са установени задължения в размер на 8 720 лв. главница и 2 042,71 лв. лихви. При така установените факти и волята на съда, формирана в обжалвания съдебен акт настоящият касационен състав намира, че решението следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АССГ. Допуснатите съществени неточности и неяснота относно спорния предмет на съдебното производство в мотивите на съдебното решение не могат да бъдат преодолени по реда на поправка на очевидна фактическа грешка. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е определил правилно предмета на спора, доколкото видно от изрично изявената воля на ревизираното лице същото оспорва РА само в частта относно отказания данъчен кредит по фактура 10 от 20.04.2014 г., издадена от Мастър Клима ЕООД и в частта на установеното задължение за корпоративен данък за 2014 г. Видно от данните по ревизионната преписка и решението на решаващия орган в тази част РА е изменен поради допуснати технически грешки относно установения ДДС като резултат за периода м.04.2014 г., т.е. вместо установен резултат ДДС за внасяне в размер на 17 500 лева и лихви в размер на 5 631,26 лева, за посочения период резултатът за внасяне е 0.00 лева ДДС, както и относно дължимия размер на корпоративен данък за 2014 г. вместо сума в размер на 10 833,50 лева е определен корпоративен данък в размер на 10 383,50 лева ведно със съответните лихви за забава. Следователно, в така посочената част РА е изменен и потвърден. С решението на директора на дирекция ОДОП гр. София РА е отменен в частта на установения резултат по ЗДДС за д.п. м.01.2014 г. ведно с лихвите за забава и е потвърден в частта на установения резултат по ЗДДС за д.п. м.12.2013 г. Видно от допуснатата втора поправка на ЯФГ в решението съдът е посочил, че жалбата на дружеството е неоснователна в частта, с която е потвърден РА по отношение на установения резултат по ЗДДС за данъчния период м.12.2013 г. по фактури и доставки от доставчика Мастър Клима ЕООД, като са установени задължения по ЗДДС в размер на 21 000 лв. главница и 7 458,83 лв. лихви, мълчаливо потвърден. За д.п. м.12.2013 г. е отказан данъчен кредит в размер на 21 000 лева само по фактура 61 от 10.12.2013 г., издадена от Виа Билд 92 ЕООД, като резултатът за периода е ДДС за внасяне в размер на 21 000 лева и лихви в размер на 7458,83 лева видно от установителната част на РА / л.68 от делото/. В тази част РА е потвърден с решението на решаващия орган и не е налице мълчаливо потвърждаване. Това означава, че в настоящия случай РЛ е упражнило правото си на жалба по съдебен ред срещу РА само относно отказания данъчен кредит по спорната фактура 10 от 20.04.2014 г., издадена от Мастър Клима ЕООД и съответно, определения корпоративен данък за 2014 г. , т.е. относно изменената и потвърдена част на РА с решението на решаващия орган за д.п. 04.2014 г. по ЗДДС и за определения корпоративен данък за 2014 г. Съобразно изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АССГ, който да съобрази така въведения с жалбата предмет на оспорване. На обезсилване подлежат и решенията за поправка на ЯФГ и определението за допълване на решението в частта за разноските, които нямат самостоятелно съществуване отделно от основното съдебно решение. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2 АПК, Върховният административен съд