Решение № 3368 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2019 г.

Решение № 3368 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на Министъра на отбраната, подадена чрез юрк. Янакиева, против решение № 13031 от 03.10.2019 г., постановено по адм. д. № 15506 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и за необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго по същество на спора, чрез отхвърляне на жалбата срещу Заповед № 3 С-148/06.12.2018 г. за прекратяване на процедурата за провеждане на търг с тайно наддаване, за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – И. Михов, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на същата. Подробни съображения излага в писмен отговор приложен по делото. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, след като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалбата на И. Михов, против заповед № 3 С-148/06.12.2018 г. на министъра на отбраната за прекратяване на тръжната процедура за продажба на имот - частна държавна собственост, находящ се в гр. Варна, м. "Акчелар" с площ 5898 кв. м. и с идентификатор 10135.2522.4. Установено е, че на посочената дата за провеждане на търга 24.10.2018 г., комисията е била в непълен състав поради отсъствието на юрист - основния и резервния член на комисията Ц. Въргова и Н. Николов не са се явили поради заболяване. Представени са болнични листове и за двамата юристи, преценено е наличието на разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС, прието е, че отсъствието на юрист обективно препятства провеждането на търга, поради което е издадена и процесната заповед. Съдът е уважил оспорването с мотив, че заповедта е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснато нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, като същите факти следва да се възприемат от настоящата инстанция с оглед разпоредбата на чл. 220 АПК. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Единствения спорен въпрос в настоящото съдебно производство е свързан с тълкуването и прилагането на чл. 46 от ППЗДС. Съгласно тази разпоредба при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областния управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. Правилно съдът е приел, че заповед № 3 С-148/06.12.2018 г. на министъра на отбраната е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. С оспорената заповед е прекратена процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, на основание чл. 46 от ППЗДС, а именно поради невъзможност да се приключи търга. Обосновано съдът е приел, че посоченото основание не е налице в конкретния случай. Това е така, тъй като отсъствието поради временна нетрудоспособност на основен и резервен член на комисията на предварително оповестената дата, не е обстоятелство, водещо до невъзможност да се приключи тръжната процедура. Появилата се временна невъзможност на юристите да участват в търга на предварително оповестената дата, не прави невъзможно приключването на тръжната процедура. Тя може да бъде успешно приключена, като се определи нова дата за провеждане на самия търг чрез отваряне и разглеждане на подаденото заявление за участие, съобразена с възвърната работоспособност на членовете на комисията. С изтичането на болничния отпуск, всеки един от тях има реалната възможност да участва в комисията, поради което за министъра не се поражда необходимост да назначава нова тръжна комисия. Постоянна и непротиворечива е и практиката на Върховния административен съд по тълкуването на чл. 46 от ППЗДП, в смисъл, че прекратяването на тръжната процедура може да се извърши при наличие на обстоятелство, което прави неизпълнимо, непреодолимо и невъзможно законосъобразното приключване на тръжната процедура, т. е. обстоятелството да е обективно препятстващо провеждането до край на процедурата по обявения търг и преодоляването на това обстоятелство да не е в пределите на разпоредителната власт на административния орган, като прекратяването на процедурата да е единствената възможно правомерна последица. Тълкуването на понятието "невъзможно" в контекста на правната норма е извършено в редица решения на ВАС - адм. д. № 1555/2018 г., адм. д. № 15843/2014 г., адм. д. № 14464/2017 г. и др., като съдебните състави са съобразили липсата на легално определение на понятието "невъзможно" и прецизно и всеобхватно са определили значението на това понятие като липса на възможност да се осъществи нещо. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС е съобразено и с целта на закона - да се създаде гаранция срещу неоснователно прекратяване на тръжни процедури. Ето защо правилно тричленния състав на съда, е приел, че преодоляването на временното отсъствие от по няколко дни на членовете на комисията - основен и резервен, е изцяло в пределите на разпоредителната власт на министъра и затова извършеното от него прекратяване не е единствената възможна правомерна последица. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора, че "определянето на нов състав на комисията непосредствено преди провеждането на търга би могло да доведе до нарушаване на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт". Следва да се посочи, че в случая не се е налагало да се определя нов състав на комисията. Правилно съдът е преценил, че е съществувала възможност да се насрочи нова дата с участието на вече определените членовете на комисията, в т. ч. и на юрист. Неоснователни са възраженията на касатора и по отношение изводите на съда при възлагане на разноските. Същите са законосъобразно определени и правилно е отхвърлено възражението за прекомерност. Ще следва да се присъдят и направените разноски в размер на 900 лева съгласно представения списък и пълномощно. В частта относно претендирани разноски за пътни, същите следва да се отхвърлят, като недоказани. От представения касов бон за закупен бензин на стойност 50 лева от 08.02.2020 г. не се установява безспорно, че тези разноски са направени във връзка с проведеното на 13.02.2020 г. съдебно заседание. С оглед неоснователност на основното оплакване, наведено в касационната жалба и след служебна проверка за правилност на съдебното решение за приложение на материалноправните норми, обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав