Решение № 10738 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7685/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. К., представляван от адвокат И. Данова, против Решение 779/10.06.2025 г., постановено по административно дело 1169/2024 г. по описа на Административен съд София област. С оспореното решение, по жалба на Д. Г. Ж. е отменена Заповед 18-9128/28.08.2024 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Софийска област, в частта й за имот 77246.700.730 и имот 77246.700.731, с която е одобрено изменение в Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Хераково по отношение на общата им граница. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетия от съда правен извод за наличие на спор за материално право, което го е мотивирало да отмени заповедта, допускаща изменение в кадастъра чрез изместване на границата между двата поземлени имота. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат И. Данова, която моли за отмяна на съдебното решение ведно с последиците от това, както и претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър Софийска област, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Д. Г. Ж. се явява лично и с адвокат П. Василев, който оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, развито в писмен отговор, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е заповед, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР поради непълноти и грешки в КККР на с. Хераково, област София, в частта й, с която се променя границата между имоти с идентификатори 77246.700.730 и 77246.700.731. Като последица от тази промяна се променят и площите на двата имота, като площта на първия се увеличава, а на втория намалява. Административното производство е започнало по инициатива на Т. Д. К., в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор 77246.700.730, който е поискал границите на поземления имот да се нанесат в съответствие с регулационните граници на УПИ XII-157, кв. 2 по регулационния план на с. Хераково. В хода на административното производство собственикът съседния имот с идентификатор 77246.700.731 - Д. Г. Ж. е възразила срещу процедираното изменение, но същото е прието за неоснователно и е издадена заповед, допускаща поисканото изменение. Въз основа на приетите по делото доказателства съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но в нарушение на материалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, мотивирал го да отмени оспорената заповед, а именно, че същата е издадена в нарушение на изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 ЗКИР, което изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост между заявителя и собственика на съседния имот, засегнат от изменението. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, спор за материално право е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В конкретния случай, безспорно е налице такъв спор, тъй като е видно, че с одобреното изменение като функция от изместване на общата между двата имота граница, се намалява площта на имота на Д. Г. Ж., без това да съответства на представения от нея документ за собственост. Спорът се състои в местонахождението на границата между имоти с идентификатори 77246.700.730 и 77246.700.731 и е бил заявен изрично както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното производство посредством обжалване на заповедта. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР регламентира, че изменение на кадастъра е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство за установяване на спорната граница, който спор се явява преюдициален спрямо настоящия. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила - проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които съдът се е произнесъл мотивирано на доказателствените искания на страните, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и искането на Д. Г. Ж., съдържащо се в отговора й по касационната жалба за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,