Решение № 4724 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1547/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на И. Александрова от гр. София срещу решение 1638 от 22.12.2023г., постановено по адм.д. 594/2023г. по описа на Административен съд София област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед СА - 2 от 07.01.2022г. на кмета на Община Ботевград, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 80, ал. 2, чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, чл. 27, ал. 5 от Наредба 1з - 1971 от 29.10.2009г., решение 113 от 27.05.2021г. на Общински съвет /ОбС/ - Ботевград и решение 2 от Протокол 10 от 14.12.2021г. на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ - Ботевград е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план план за улична регулация /ПУП - ПУР/ на улица с осови точки о.т. 115 - о.т. 111 - о.т. 112 - o.т. 114 по плана на гр. Ботевград, като се промени габарита на улицата от 5 м. на 6 м. за сметка на урегулираните поземлени имоти /УПИ/ в кв. 19 - УПИ I - 250, УПИ II - 249, УПИ III 248, УПИ IV - 248 и УПИ V - 262, като се предвидят скосявания в ъгловите имот / Засегнати ПИ идентификатори 05815.302.1039, 05815.302.410, 05815.302.411, 05815.302.412, 05815.302.413, 05815.302.414 и 05815.305.788 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Ботевград/, съгласно приложената скица - проект, неразделна част от заповедта в частта й относно имот идентификатор 05815.302.410. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, напротив навежда съображения, че компетентният орган е този по чл. 21 ал. 7 във връзка с ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, във всички случаи, когато за приложението на ПУП се налага отчуждаване на имоти, собственост на физически и юридически лица, като тази разпоредба се отнася не само в случаите, когато се предвижда изграждане на нова улица, но и при промяна на широчината на вече съществуваща. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, като посочва, че в случая не се установява наличието на основанията по чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУТ. Излага аргументи и за неправилност на оспореното решение като постановено и при неправилното тълкуване на чл. 80 ал. 2 ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява за нищожна оспорената заповед, алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът кметът на община Ботевград лично и чрез процесуалния си представител юрк. Христова изразява становища за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците В. Златева, С. Фампарски, Е. Димитрова, П. Стоянов, Т. Доновска Шошева и Д. Арбова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 129 ал. 2 ЗУТ, тъй като изменението на ПУП е в обхват до един квартал. Изложил е съображения, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 21 ал. 7 във връзка с ал. 1 ЗОС, тъй като не се предвижда изграждане на нова улица, а единствено се предвижда промяна на габарита на съществуваща такава с увеличаване на нейната ширина. Приел е, че при издаване на заповедта са спазени изискванията за форма, включително за мотивираност на акта като е извел извода във връзка с постановление 4 от 1976 на Пленума на ВС, ТР 4 от 22.04.2004г. по д. Р 4/2002 на ОСС на ВАС ТР 16 от 31.03.1975г. на ОС на ГК на ВС, допускащи мотивите на административния акт да се съдържат и в административната преписка по издаването му, както и не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Достигнал е до извод и за материална законосъобразност на оспорената заповед, тъй като е приел, че са налице предпоставките по чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУТ във връзка с чл. 80 ал. 2 ЗУТ, тъй като са настъпили съществени промени в обществено икономическите и устройствени условия, при които е бил съставен планът, а именно въведеното с чл. 80 ал. 2 ЗУТ за минимална ширина на улица от 6м. и осигуряването на минимален радиус от 10,5м. за пожарни автомобили съгласно чл. 27 ал. 5 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. Приел е и че промяната на обществено икономическите условия се обуславя от факта, че кв. 19 по предишните планове е бил отреден за озеленяване, но с проведена реституция и възстановяване на имоти в рамките на кв. 19 е необходимо изменение за осъществяване на възможността за обслужване на вече частните имоти. Приел е и че са спазени изискванията на чл. 108 ал. 5 ЗУТ. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта в оспорената й част и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Неправилен е изводът на съда за това, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Неправилно в оспореното решение съдът е приел приложимост на чл. 129, ал. 2 ЗУТ относно определянето на компетентният да одобри изменение на ПУП ПУР орган. В случая е налице специална разпоредба в закона, а именно чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост в относимата редакция към издаването на заповедта от ДВ бр. 16/2021г., според която "Подробните устройствени планове по ал. 1 се одобряват от общинския съвет независимо от техния обхват, с изключение на случаите по чл. 81, ал. 5 от Закона за устройство на територията. Плановете по ал. 1 са такива предвиждащи изграждането на обекти - публична общинска собственост, или такива, предвиждащи изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, по силата на които могат да се отчуждават имоти, частна собственост. В частта, с която е одобрено изменение на плана за улична регулация между о. т. 115 о. т. 111 - о. т. 112 о. т. 114 оспореният план е именно от тази категория. От СТЕ, а и от графичната част на плана, отразена в скицата проект се установява, че във връзка с изменението на уличната регулация, е предвидено уширяване на пътните платна, за което е необходимо отчуждаване на част от посочени в скицата проект имоти, между които и имота на жалбоподателката пред първата инстанция, като са посочени и точните площи, които следва да бъдат отчуждени и прехвърлени в рамките на улицата. Правилото на чл. 21, ал. 7, във връзка с ал. 1 ЗОС визира изключение от компетентността на органа по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в изрично посочените случаи на принудително отчуждаване, като това изключение относно компетентността не се отнася само при първоначално одобряване на план от тази категория, а и в случаите на изменение на съществуващ план, когато обаче са налице условията, визирани по горе. В случая с одобрения план за изменение на уличната регулация е одобрен план за изграждане на обекти публична общинска собственост уширението на улици, за които ще следва отчуждаване на част от имоти, частна собственост. Компетентният орган да одобрени оспореното изменение е бил Общинският съвет Ботевград. В случая не се установява и наличието на изключението, визирано в чл. 21 ал. 7 ЗОС, а именно не се касае за случай по чл. 81 ал. 5 ЗУТ за предвиждане задънена улица при разделяне на урегулиран поземлен имот. Във връзка с изложеното по горе оспорената заповед, издадена от кмета на община Ботевград, е издадена от некомпетентен орган и като такава е нищожна, като в този смисъл е цялата безпротиворечива съдебна практика /В този смисъл решение 5129 от 16.05.2023г. по адм.д. 2405/2023г. на ВАС; решение 5022 от 11.05.2023г. по адм.д. 1855/2023г. на ВАС; решение 4177 от 20.04.2023г. по адм.д. 109/2023г. на ВАС; решение 9059 от 08.07.2020г. по адм.д. 1906/2020г. на ВАС и др./ . Съгласно чл. 168 ал. 1 АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, измежду които е и липсата на компетентност на органа, издател на акта. Чл. 168 ал. 2 АПК регламентира, че Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. По аргумент от посочените разпоредби, съдът служебно следи за законосъобразността на акта относно компетентността на органа, който го е издал. След като този порок - липсата на правомощия на кмета на община Ботевград да издаде заповед от категорията на оспорената, е налице, то той касае цялата заповед, а не само част от нея, за определени недвижими имоти и по отношение на определени лица, т. е. не може да се приеме, че се касае за частична "нищожност" на акта. Така констатираната нищожност, поради липса на компетентност у издателя й, се простира по отношение на цялата заповед, т.е. и в необжалваната й част. Нищожността, особено на това основание, е порок, който обхваща целия акт, тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици и спрямо физически и юридически лица, на които са нарушени права, дори и да не са обжалвали последния. Един административен акт може да е незаконосъобразен само в определена част, но нищожността в случая е порок, който обхваща целия акт, включително и по аргумент от чл. 172 ал. 2 АПК досежно правомощията на съда. /В този смисъл решение 1838 от 21.02.2007г. по адм.д. 9931/2006г. на ВАС; решение 5151 от 27.05.2003г. по адм.д. 1618/2003г. на ВАС; решение 11944 от 27.12.2002г. по адм.д. 8811/2002г. на ВАС; решение 11793 от 19.12.2002г. по адм.д. 4793/2000г. на ВАС; решение 7521 от 11.10.2001г. по адм.д. 4548/2001г. на петчленен състав на ВАС; решение 9031 от 13.10.2003г. по адм.д. 4727/2003г. на ВАС; решение 4918 от 17.05.2007г. по адм.д. 1592/2007г. на ВАС; решение 14240 от 03.11.2011г. по адм.д. 3957/2011г. на ВАС и др./. Предвид изложеното като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява за нищожна заповедта. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за всички инстанции, които като доказани /представени са доказателства за строени такива/, следва да бъдат уважени в общ размер на 1 227 лв., както следва: за заплатена държавна такса в размер на 10 лв. за първоинстанционното производство, обща сума от 1007 лв. за заплатени депозити за СТЕ, обща сума от 210 лв. за заплатени държавни такси за касационно обжалване. Основателно е и искането за осъждане на ответника по касация за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 Закона за адвокатурата /ЗА/, тъй като видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно, адв. Петрунова, като пълномощник на касатора, е осъществила процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, както в настоящата, така и в първата инстанция в това производство, с оглед на което съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА има право на адвокатско възнаграждение, за което следва ответника по касация да бъде осъден да заплати на основание с чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ в минималния размер по посочената разпоредба от 1250 лв. за всяка инстанция. Адвокатското възнаграждение не следва да се присъжда на страната, тъй като тя не е заплатила адвокатско възнаграждение, а е представлявана безплатно, като същото следва да бъде присъдено на процесуалния представител. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,