Решение № 15806 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2013 г.

Решение № 15806 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, чрез процесуалния представител юрк. Петров, против решение № 4598 от 08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 6655/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед за възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/ или помощни средствае, приспособления и съоръжения № 318а/28.05.2012 г. на същия административен орган. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна съдебния акт и за потвърждаване на оспорената заповед като правилна и законосъобразна. Ответникът - Румяна Ивова Велчева, чрез процесуалния представител адв. Андреевска в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Ответникът - Галина Генадиева Славчева не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Румяна Ивова Велчева против заповед за възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/ или помощни средства, приспособления и съоръжения № 318а/28.05.2012 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, с която е разпоредил Румяна Ивова Велчева - съпруга и Галина Генадиева Славчева - дъщеря, в качеството им на наследници на Генади Христов Велчев, да възстановят сумата в размер на 302 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. Установено е, че със заповед № 318/22.03.2012 г. на Велчев е отпусната целева помощ за протезни рула, протезни чорапи, протективни чорапи и 1 чифт обувки за протеза на обща стойност 302 лв., която е преведена по банкова сметка на лицето на 11.04.2012 г. Установено е, че Велчев е починал на 26.04.2012 г. Административният орган е приел, че в 30 - дневния срок от получаване на целевата помощ Генади Велчев не е представил в Дирекция "Социално подпомагане" - Младост оригиналната фактура и касаво бележка за справка и не е приложил копия от същите, заедно с приемо - предавателен протокол от доставчика за получаване на изделията, с което не е изпълнил изискванията на чл. 43б, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). Направил е извод, че целевата помощ не е използвана по предназначение и съгласно чл. 43б от ППЗИХУ следва да бъде възстановена в пълен размер от неговите наследници, тъй като правоимащото лице е починало след отпускането й. Изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед е направен при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби и е обоснован от събраните по делото доказателства. В чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Съгласно чл. 43а, ал. 4 от ППЗИХУ (в редакцията на разпоредбата - ДВ, бр. 38 от 17.05. 2011 г.) в срок до 30 дни от получаване на помощта правоимащото лице, негов законен представител или упълномощено от него лице представя в съответната дирекция "Социално подпомагане" оригиналната фактура и касова бележка за справка и прилага копие от двата документа заедно с приемо-предавателния протокол за получаване на изделието. Предназначението на социалните помощи съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) е да се подпомогнат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, като целта на закона е и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗСП социалните помощи са месечни, целеви и еднократни. Според чл. 1, ал. 4 от ЗСП социалното подпомагане се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата. Затова разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗСП предвижда, че правото на социална помощ е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. Личният характер на правото на социална помощ произтича от същността на института на социалното подпомагане и изключва придобиването му от трети лица, вкл. и по пътя на наследяването. Правото е лично, поради което след смъртта на правоимащото лице не преминава в патримониума на наследниците му. Задължението по чл. 43б от ППЗИХУ също е ненаследимо в хипотезата, когато смъртта е настъпила преди да възникне задължението за лицето по цитираната разпоредба. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай правоимащото лице е починало в 30 - дневния срок по чл. 43а, ал. 4 от ППЗИХУ, поради което за него е било невъзможно да изпълни задължението си да представи съответните документи, установяващи използването на отпуснатата помощ по предназначение. Велчев не е имал законен представител или упълномощено лице във връзка с отчитането на използването на целевата помощ, от което следва, че в случая задължението е лично. Настоящият състав напълно споделя заключението на Административен съд София - град, че към момента на откриване на наследството за наследодателя Велчев не е възникнало задължението по чл. 43б от ППЗИХУ да възстанови неизползваната по предназначение целева помощ, поради което и неговите наследници нямат задължение за това. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби са неоснователни. Обстоятелството, че правоимащото лице не е успяло в краткия срок от отпускането на целевата помощ до смъртта си и преди изтичане на нормативно определения 30 - дневен срок да закупи медицинските изделия, предмет на заповед № 318/22.03.2012 г., не означава, че неговото задължение се трансформира в такова за наследниците му да възстановят размера на отпуснатата помощ, ведно със законоустановената лихва. Правилно съдът приема, че към момента на смъртта на правоимащото лице задължението за възстановяване на неизползваната целева помощ не е възникнало, поради което и не се включва в наследството като съвкупност от права и задължения на наследодателя. По изложените съображения и при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото при своевременно направено искане от процесуалния представител на Румяна Ивова Велчева и при липса на възражение за прекомерност от страна на касационния жалбоподател, на първия ответник следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 300 лв., съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,