Решение № 6017 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2009 г.

Решение № 6017 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на адвокат Татяна Патаринска-пълномощник на Желязка Демирова Николова от гр. Варна, срещу решение № 2444 от 31.10.2008 г., постановено по адм. д. № 1023 по описа за 2007 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на областния управител на област с административен център-Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местността "Акчелар" в частта й за имоти № 520 и № 597, като е върнал преписката в отменената част на административния орган, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, без да се сочат конкретни касационни основания, но от изложеното в обстоятелствената част може да се направи извод, че евентуално се твърди нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени, а делото върне за произнасяне по съществото на жалбата. Ответната страна не е взела становище. От заинтересованите страни единствено Павел Цуркан в качеството му на законен представител на "Екос" ООД, гр. Варна, е изпратил писмено становище, в което твърди, че касационната жалба е неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административен прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за обосновано и законосъобразно, поради което предлага по изложените аргументи да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център-Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти в селищно образувание за местността "Акчелар", землището на гр. Варна. Заповедта е обжалвана в частта й за новообразувани имоти № 520, № 593 и 597. Жалбата е била насочена срещу неправилното вписване в регистъра на собствениците на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти, за собственици други лица, различни от наследниците на наследодателя на жалбоподателката - Демир Калчев Димитров. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил активната легитимация на жалбоподателката, която е приложила решение № 1037 от 10.12.2003 г. на Общинска служба "Земеделие" - гр. Варна, с което е признато правото на собственост на наследниците на Демир Димитров при условията на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ върху лозе от 2 дка, което попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В жалбата се е твърдяло, че по комбинирания план на местността реституираният имот се е индивидуализирал с имоти № 217, № 218 и 220. Съдът служебно е издирил и конституирал заинтересованите страни, които са били вписани в регистъра за собственици на новообразуваните имоти с № 520, № 593 и 597. От приложените нотариални актове е прието за установено, че Станислав Илиев Костадинов се е легитимирал за собственик на лозе от 1850 кв. м, в местността "Акчлар", представляващо имоти № 125, № 126 и 127. За имоти № 124 и 129 с обща площ от 2000 кв. м за собственик се е легитимирал "Екос" ООД, гр. Варна, който е придобит чрез покупко-продажба с нотариален акт № 161 от 2002 г., от праводателя Стефан Горанов Моновоски - с предходен нотариален акт № 99 от 1992 г. Камен Атанасов Димитров и Петинка Илиева Димитрова са собственици на поземлен имот № 162 по скица № 246 по документ за собственост с площ от 1000 кв. м, ведно с построената жилищна сграда от 70 кв. м. От приетото без оспорване от страните заключение на вещо лице съдът е установил, че имоти № 11345 и 11 290 по кадастралния план на местността от 1945 г. частично съвпадат с реституираното лозе. Тези имоти частично се припокриват с новообразуваните имоти с № 520, № 593 и 597. От заключението е прието за установено, че съществува частична идентичност между имота, индивидуализиран по нотариален акт № 186 от 2002 г., придобит от "Екос" ООД и новообразуван имот № 597. По помощния план имоти с № 217, № 218 и 220 са записани на наследниците на Тодор Желязков Тодоров. Старите имоти № 217 и 218 са частично идентични с новообразуван имот № 593, а стар имот № 220 е частично идентичен с новообразуван имот № 597. Приетите доказателства съдът е съпоставил с чл. 28 ППЗСПЗЗ, като е приел, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е незаконосъобразна относно вписването в регистъра за собствениците към плана на новообразуваните имоти за имоти № 520 и 597, като в тази част е отменил заповедта и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал делото като преписка на административния орган. В останалата част жалбата вероятно не е уважена, тъй като липсва произнасяне на съда по нея. Постановеното решение е неправилно. Съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, защото се е произнесъл по искане, с което не е сезиран относно вписването за собствениците на новообразувани имоти № 520 и 597, а от друга страна - съдът не се е произнесъл по жалбата, с която е сезиран. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, по следните съображения: От данните по делото се установява, че имот № 593 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) от 1765 км е записан като собственост на Станислав Илиев Костадинов. От приложените по делото н. а. № 77, том IХ, н. д. № 2387 от 20.02.1997 г. се установява, че Нонна Иванова Костадинова и Илия Стоянов Костадинов са дарили на сина си Станислав Илиев Костадинов място, представляващо съпружеска имуществена общност с площ 950 кв. м, представляващо имот пл. № 126 и 127 в местността "Акчелар", при описаните граници. С н. а. № 78, том IХ, н. д. № 2388 от 20.02.1997 г. същите дарители, както в предходния акт, са дарили на сина си лозе с пространство от 900 кв. м, представляващо имот пл. № 125 в същата местност, при описаните граници. Така дарените имоти са придобити чрез покупко-продажба от Нонна Иванова Костадинова с н. а. № 72 от 1996 г. - лист 145 от делото и н. а. № 168 от 1996 г. - лист 147 от делото. От това следва, че имот № 593 по ПНИ би следвало да е идентичен с имоти пл. № 125, № 126 и 127 по стария кадастрален план на местността. В заключението си вещото лице е посочило че имот № 593 по ПНИ е частично идентичен със стар имот № 220. Не може да се установи номерацията по стария кадастрален план, респективно помощния план и този на новообразуваните имоти. Невъзможно е един и същи имот № 593 по ПНИ да съвпада едновременно със стар имот № 220 и с имоти № 125, № 126 и 127, за които има доказателства, че са на различни собственици, които не са губили собствеността си върху тези имоти. На следващо място вещото лице е дало заключение за стар имот № 124, който фигурира в н. а. № 186, том I, н. д. № 161 от 1.07.2002 г. - лист 172 от делото, че е идентичен с имот № 597 от ПНИ, без да посочи и другият имот № 129, който също е продаден с описания нотариален акт на "Екос" ООД. По делото е останала неизяснена претенцията на жалбоподателката относно имоти с пл. № 217, № 218 и 220 по стария кадастрален план, като за тях има данни, че всичките са записани като собствени на наследниците на Тодор Желязов Тодоров и са с обща площ от около 3172 кв. м., според заключението. Съдът не е събрал всички относими към спора доказателства за изясняване на обективната истина, което е нарушение на съществени процесуални правила и причина за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав при същия съд. При новото разглеждане на делото ще следва да се установи по помощния план имоти с № 217, № 218 и 220 на кои имоти съответстват по ПНИ, както и кои са лицата, записани като техни собственици и на какво основание. При събраните доказателства и установеното с доказателствените средства съдът ще следва да направи своите правни изводи, съобразно спазването на чл. 28 ППЗСПЗЗ с обжалваната част от заповедта и да се произнесе по жалбата, с която е сезиран. Решението, с което съдът се е произнесъл като е отменил заповедта на областния управител за имоти с № 520 и 597 при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е незаконосъобразна, защото съдът не е сезиран с жалба от лицата, вписани за собствениците на тези имоти, а от друго лице. Лицата, вписани за собственици на тези имоти не са обжалвали заповедта в частта й, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти. В зависимост от събраните доказателства, жалбата в тази й част би могла да бъде неоснователна или основателна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение