Решение № 9312 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4605/2015 г.
ВАСII отделение02.09.2015 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233/10.02.2015 г. по адм. дело № 1006/2014 г. на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Величко Радев Костов и Радка Иванова Костова, и двамата от гр. Варна, ул. "Доброволци" вх. 17, ет. 8, ап. 67, да заплатят на Величка Данаилова Колева, Тодор Стаматов Алексиев, Михаил Димитров Михов, Тодор Данаилов Стоянов, Милка Стаматова Койчева, Камен Димитров Михов, Димитър Михов Николов, Ангелина Ганева Жекова, Стефанка Ганева Димитрова, Тодор Парушев Демиров и Милена Колева Фарис сумата 600 (шестстотин) лева, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9312 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4605/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Величко Радев Костов и Радка Иванова Костова, и двамата от гр. Варна, чрез процесуалният им представител, против Решение № 233/10.02.2015 г. по адм. дело № 1006/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № КД-14-03-411/12.02.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Варна, с която е одобрено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) - гр. Варна за имот с идентификатор 10135.2522.791. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответниците: Величка Данаилова Колева, Тодор Стаматов Алексиев, Михаил Димитров Михов, Тодор Данаилов Стоянов, Милка Стаматова Койчева, Камен Димитров Михов, Димитър Михов Николов, Ангелина Ганева Жекова, Стефанка Ганева Димитрова, Тодор Парушев Демиров и Милена Колева Фарис, оспорват касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът - Началникът на СГКК - Варна, не взема становище по касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба от настоящите ответници срещу заповед № КД-14-03-411/12.02.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Варна. С обжалваната заповед по искане от Величко Радев Костов е одобрено на основание § 4к, ал. 8, т. 1 вр. с ал. 13, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ изменение в кадастралните регистри на гр. Варна за имот с идентификатор 10135.2522.791, състоящо се в заличаване на вписаните в КР собственици - Гани Шидеров Ганев и Тодор Шидеров Ганев, и вписване на нови собственици - Величко Радев Костов и Радка Иванова Костова. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта. За да постанови този резултат, е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалноправни разпоредби. Констатирал е, че между заявителите и наследниците на Тодор Ганев и Гани Ганев е налице спор за собственост, поради което не е налице една от предпоставките по т. 1 на § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно да не е налице спор за материално право между заинтересуваните лица или той да е решен по общия исков ред с влязло в сила решение. Така постановеното решение е правилно. С оспорената заповед за промяна на КККР на гр. Варна е допуснато изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) на с. о. "Акчелар", одобрен със заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на Областния управител на област Варна, интегриран в КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на началника на СГКК - гр. Варна, съгласно предложения проект за промяна, подготвен от правоспособно лице по ЗКИР. Заповедта е издадена по заявление от Величко Радев Костов, проект за изменение на ПНИ и решение на комисия по § 4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, пред която са били налични данни за конкуренция в правата на собственост по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2522.791 по одобрения ПНИ за с. о. "Акчелар", гр. Варна. Одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, които интегрират влязъл в сила план на новообразувани имоти, могат да бъдат изменени със заповед на началника на СГКК, когато помощният план, въз основа на който е изработен ПНИ, съдържа съществени непълноти или грешки. При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред - § 4к, ал. 8, т. 1, предл. второ ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая е налице несъответствие в данните за собствениците на ПИ с идентификатор 10135.2522.791, като имотът на Величко Костов и Радка Костова е отразен в графичната част на помощния кадастрален план (ПКП), но в списъка към помощния план тези лица не са вписани като собственици, а като собственик на имот 791 по ПКП е записан Тодор Ангелов Гочев, което представлява "съществени непълноти и грешки" по смисъла на § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Като е допуснал промяна на КККР при наличието на спор за материално право между заинтересуваните лица, административният орган е издал незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена с обжалваното решение. Съдът правилно е приел, че не е налице основание за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, след като представените от страните документи за собственост сочат на наличие на спор за материално право между заявителите и наследниците на вписаните в КР собственици. В случая не е изпълнено второто условие на § 4к, ал. 8, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ - да не е налице спор за материално право между заинтересуваните лица или той да е решен по общия исков ред с влязло в сила съдебно решение. Като е отменил оспорената заповед, с която е допуснато изменение на КККР - гр. Варна, като незаконосъобразен административен акт, решаващият съд е постановил правилно решение, за което не се обективира наличие на касационни основания за отмяна и което следва да бъде оставено в сила. Твърденията в касационната жалба, че жалбоподателите пред първата инстанция не са заинтересувани лица и не са имали право на жалба, тъй като не са собственици на имота, освен че са неоснователни, тъй като същите са адресати на заповедта и като такива имат правен интерес от оспорването й, още веднъж потвърждават наличието на спор за собственост между заявителите на одобреното изменение на КРНИ и наследниците на вписаните в регистъра лица, който спор следва да се разреши по общия исков ред, след което отново може да се поиска изменение на КККР. При неоснователност на касационните оплаквания, решението следва да остане в сила С оглед изхода на спора в касационната инстанция, в полза на ответниците-физически лица се дължат направените в това производство разноски в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, които са поискани своевременно с представения по делото отговор по касационната жалба и за които по делото е представен договор за правна защита и съдействие. В останалата част - за присъждане на 48 лв. транспортни разходи, искането е неоснователно, тъй като разноските за транспортни разходи на ответника по касация не представляват разноски по производството по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК е не се дължи присъждането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 4