Решение № 3833 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9269/2009 г.

Решение № 3833 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9269/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Владимир Цветанов Димитров, в качеството му на областен управител на област с административен център гр. Благоевград против решение № 336 от 29.05.2009 г. по адм. дело № 352/2009 г. на Административен съд Благоевград. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон и следва да се отмени. Ответната страна - Кръстю Запрянов Тонев счита решението за правилно постановено, респ. жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административният съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалбата на касатора против решение № 336 от 29.05.2009 г., постановено по адм. дело № 352/2009 г. на Административен съд Благоевград, с което решение съдът е отменил негова заповед № ОА-693 от 26.03.2009 г., като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган неоснователно е отказал да уважи искането на Кръстю Запрянов Тонев за изплащане на обезщетение по реда на ЗИД на ЗПГРРЛ, като е приел, че искането си правоимащият е следвало да депозира в срок до 09.02.2008 г. Съдът е констатирал, че срокът по § 11 от ПЗР на ЗИДЗПГРРЛ е до 31.12.2009 г., а не до 09.02.2008 г. В решението е посочено, че в настоящият случай направеното искане от Кръстю Запрянов Тонев е от 09.02.2009 г., не е просрочено и следва да се разгледа от административния орган по същество. Решението е неправилно. Съдът е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните, но въз основа на това е дал неправилно решение на конкретния правен спор, което не се споделя от настоящата инстанция. В случая се претендира изплащане на обезщетение за репресия по смисъла на чл. 1, т. 14 от ЗПГРРЛ (нова, публ. ДВ, бр. 29/2005 г.), тъй като Кръстю Запрянов Тонев е бил лишен от правото на пенсия. Разпоредбата е публикувана с поредното изменение на закона по ДВ, бр. 29 от 05.04.2005 г. Съдът от първата инстанция неправилно е приложил разпоредбата на § 11 от ПЗР на ЗИДЗПГРРЛ, която не е приложима в конкретния случай (в сила от 09.04.2006 г., ДВ бр. № 81/2006 г. и ДВ, бр. № 26/2008 г., в сила от 01.01.2008 г.), тъй като касае лицата които са пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29.06.1996 г. Именно те могат да го предявят в срок до 31.12.2009 г. Както се посочи по-горе в мотивите разпоредбата на т. 14 на чл. 1 от ЗПГРРЛ е в сила от 08.04.2005 г. и срокът по § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ е неприложим. Конкретният случай е подводим под разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, която визира сроковете за подаване на искания за обезщетяване по чл. 1, т. 14 от ЗПГРРЛ вр. чл. 1, т. 10 от Наредбата. Съгласно чл. 2, т. 3 от Наредбата Тонев е следвало да подаде искането си до 09.04.2008 г. Той е подал молбата си до компетентния административен орган на 09.02.2009 г. Срокът по посочения текст е преклузивен и с изтичането му страната е загубила възможността да реализира правата си по съдебен ред, както правилно е приел и административния орган. При така установената фактическа обстановка, решението на съда се явява неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество. Предвид изложеното жалбата срещу заповед № ОА-693 от 26.03.2009 г. е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,