Решение № 11733 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4352/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ВЕТОС ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, п.к. 1000, ул. Тракия 15, офис 6 представлявано от управителя Н. Панков, чрез адв. И. Церовски и адв. К. Христов срещу Решение 484 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело 13166/2018 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез пълномощника си юрк. Методиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в конкретния случай ищецът не е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата и предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от ВЕТОС ЕООД срещу КЕВР, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди пропуснати ползи в общ размер на 1 033 433. 40 лева, от които главница в размер на 933 256. 02 лева и лихва за забава в размер на 100 177. 38 лева, от които сумата от 183 993. 84 лева - обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразен административен акт - т.7 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение 16953 от 17.12.2013 г. постановено по адм. дело 7175/2013 г. по описа ВАС, петчленен състав, ведно с лихвата за забава от 93 309. 14 лева върху главницата за периода от 17.12.2013 г. до датата на подаване на исковата молба; сума в размер на 749 262. 18 лева - претърпяна загуба от отменен незаконосъобразен административен акт Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение 13785 от 12.11.2018 г. постановено по адм. дело 12851/2017 г. на ВАС, ведно с лихвата за забава в размер на 6 868. 24 лева върху посочената сума от 12.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва за забава върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявените обективно съединени искове и е осъдил ищеца да заплати на ответника понесените по делото разноски. За да постанови този резултат е приел, че ВЕТОС ЕООД не е доказало наличието на всички комулативно изискуеми елементи от фактическия състав на приложимата норма, а именно вреди и пряката им и непосредствена причинна връзка с отменените решения на (Д)КЕВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция споделя изцяло установената от решаващия съд фактическа обстановка, по която страните не спорят. Съдът е анализирал събраните в хода на производството доказателства и възраженията на страните, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и е приложил правилно материалния закон, поради което крайните му изводи се споделят и от настоящия съдебен състав. Решението е постановено при пълно и всестранно изясняване на всички факти и обстоятелства по случая. Преценени са всички доказателства, които са събрани по делото, както и заключението на вещите лица. Съдът правилно е приложил материалния закон, като е стигнал до обоснован извод, че не е налице доказана вреда и пряка причинноследствена връзка между отменените административни актове на КЕВР и твърдените от ищеца вреди. Несъгласието на страните с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт. По делото безспорно е установена първата от комулативно изискуемите предпоставките от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно частична отмяна на административни актове. С влязло в сила Решение 16953 от 17.12.2013 г. постановено по адм. дело 7175/2013 г. по описа ВАС, петчленен състав е отменена т.7 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по приложението на материалния закон. Комисията е издала нов административен акт - Решение Ц-5/20.02.2015 г. И това решение, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗВАЕИБ, - 112,48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа е било отменено с Решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело 12851/2017 г. от ВАС, като преписката отново е върната на КЕВР за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. С трето по ред Решение Ц-14/03.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, издадено преди приключване на първоинстанционното производство, е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциалната цена за посочените водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт в размер на 112. 48 лв./МВтч, която цена се е прилагала в отношенията между производителите на електроенергия и разпределителните дружества по силата на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката до прогласяването на нищожността на решението на КЕВР с Решение 492 от 14.01.2021 г., постановено по адм. дело 13432/2019 г. от ВАС. Преписката за пореден път е върната за ново произнасяне на административния орган при съобразяване на дадените в Решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело 12851/2017 г. на ВАС. В хода на процеса, на 26.03.2021 г. КЕВР е постановила и Решение Ц-12, с което считано от 01.04.2011 г. е определила преференциалната цена за водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт в размер на 112. 48 лв./МВтч. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено решение, но дадените указания от съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за администрацията. При тази фактическа установеност е обоснован и законосъобразен изводът на решаващия съд, че за ищеца не са настъпили имуществените вреди, които твърди. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ: Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.. В тежест на ищеца е да установи наличието и на вредата и на пряката й и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен административен акт. В случая претендираните вреди не са доказани, нито причинната им връзка с отменените решения на КЕВР. Това е така, тъй като цената за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници през целия исков период, се е осъществявала не на свободния пазар, а по регулирани от ответника цени. Тази цена се прилага между производителя на ел. енергия и крайния снабдител, поради което не може да се направил извод, че ищецът е претърпял имуществена вреда под формата на пропусната полза в пряка причинна връзка с незаконосъобразен/и административен/ни акт/ове, тъй като иначе би продавало електроенергия на по-висока цена от отменената. След всяка отмяна на решението на административния орган по т. 7 съдът му е изпращал преписката обратно за ново разглеждане, което поражда задължението на КЕВР да определи цена за периода считано от 01.04.2011 г., тъй като утвърдена цена не е налице. Но ищецът е продавал произведената ел. енергия през цялото време на преференциалната цена, посочена в т.7 на Решение Ц-10/30.03.2011 г., поради което за него не са възникнали вреди. Не е налице и причинна обусловеност между отменените актове и имуществената вреда. Отмяната на т.7 на Решение Ц-10/2011 г. сама по себе си не обуславя попадането на ищеца в друга категория производители на електроенергия по т. 16 на акта. Категоризацията на отделните производителите на електроенергия е само един от множеството критерии, които следва да бъдат съобразени от КЕВР при определяне на преференциалната цена, от една страна (вж. решение по АД 7704/2020 г. на ВАС). От друга следва да бъде защитена при сключването на договорите с електроразпределителните дружества, задължителни по силата на чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ. Тя не е в правомощията на ответника, който определя само различните групи производители. Това обстоятелство сочи на правилност на извода на съда за отсъствие на пряка причинно-следствена връзка между отмените административни актове и твърдяната от ищеца имуществена вреда в производството по иска по чл. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е и оплакването на касатора за постановяване на обжалваното съдебно решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В производството по чл. 203 АПК и следващите от АПК не се съдържа императивно правило за съставяне на доклад по чл. 146 ГПК. С изготвянето му или неизготвянето му процесуалният закон АПК не свързва възникване на правни последици, имащи отношение към страните. Липсата на доклад по чл. 146 ГПК не представлява нарушение на съдопроизводствените правила и страната не може да се позовава на неговата липса или наличие, респ. непълнота, за да обоснове оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е и оплакването за това, че съдът не е взел отношение по възражението за нищожност на последвалия административен акт. В производството по чл. 203 и сл. АПК възможността съдът да се произнася инцидентно по нищожността на административния акт е ограничена само до инцидентно произнасяне по валидността на акта, от който пряко се претендират вредите, предмет на иска. Само за него и само в производството по глава единадесета, съобразно правилото на чл. 204 АПК, административният съд разполага с компетентност за инцидентна преценка на валидността. Що се отнася до инцидентния контрол за валидност на административните актове, административният съд не разполага с правомощие за подобна преценка, за разлика от общия съд, който прилага ГПК. Компетентността на административните съдилища е очертана в чл. 128 и чл. 128а АПК и, съобразно посочените норми, нищожните актове са предмет на изричен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. респ. чл. 149, ал. 5 АПК. При така изложените мотиви настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение