Решение № 1360 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12613/2016 г.
ВАСII отделение30.01.2018 г.докладчик т Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1195 от 25 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 1570/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1360 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12613/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от А. С. Р. и от Р. С. Р. и Д. И. П., срещу решение № 1195 от 25 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 1570/2015 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отменена заповед № РД-09-50-732/15 септември 2014 г. на главния архитект на Столична община. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. О. И. И. В., П. К. Д., Д. К. Р. и И. К. Р., чрез пълномощника им адв. Е. З., намират за неоснователна подадената касационна жалба. Останалите ответници - главният архитект на Столична община, Кмета на Столична община, район Л., Р. В. М., Д. П. С., М. Д. С., П. П. С., С. В. А. и М. В. П., не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд С.- град е образувано по жалби на И. И. В. и П. К. Д. и на Д. К. Р. и И. К. Р. срещу заповед № РД-09-50-732/15 септември 2014 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на плана на регулация на м. "Л.- център", кв. 1, УПИ I -"за хотел" и УПИ II-"за банка" за създаване на нови УПИ "за хотел", УПИ II-"за коо" и УПИ V-4360.32,4360.33; изменение на плана за улична регулация на, улица от о. к. 34 до о. т. 4а за създаване на задънена улица от о. т. 34а до о. т. 34б; изменение на плана за улична регулация на улица от о. к. 34 до о. т. 36 по кафявите и зелени линии, цифри и букви с корекциите в лилав цвят, съгласно приложения проект. Със същата заповед е одобрен и проект за изменение на плана за застрояване на м. "Л.- център", кв. 1, за предвиждане на ново застрояване в УПИ "за хотел", УПИ II-"за коо" и УПИ V-4360.32,4360.33 съгласно приложения проект и без допускане на намалени разстояния към вътрешнорегулационните граници, към съседни имоти и/или сгради, включително през улица. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснато противоречие с материалноправни разпоредби, поради което я е отменил. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, включително и от назначената и изслушана съдебно- техническа експертиза. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрамо оспорената заповед е законосъобразен. Липсата на конкретно предназначение на новообразувания УПИ V-4360.32, 4360.33, както и на конкретните устройствени показатели за него, правилно са възприети от административния съд като противоречащи на материалноправните изисквания за съдържанието на подробния устройствен план. Неспазването на изискванията за съдържание на актовете за одобряване на подробни устройствени планове води до незаконосъобразност на конкретния акт предвид невъзможността за осъществяване на съдебен контрол. Законосъобразен е и извода на първоинстанционния съд за наличието на противоречие между текстовата част на заповедта на главния архитект на Столична община и нейната графична част. В тази връзка обосновано не е възприето заключението на съдебно-техническата експертиза в частта му, с която е посочено, че регулационната линия на новообразувания УПИ V-4360.32, 4360.33 от север - към имоти 4360.210 и 4360.211, представлява улична регулационна линия, като изложените в тази насока съображения се споделят напълно от касационната инстанция. Следва да се допълни и това, че представените по делото доказателства, вкл. и приложенията към заключението на вещото лице, не дават основание да се приеме, че находящите се от северната страна на новосъздадения УПИ V-4360.32, 4360.33 поземлени имоти, собственост на жалбоподателите в първоинстанционното производство, са отредени за тротоари, респ. че разстоянията към тях следва да се определят по реда на чл. 26 от ЗУТ. Установено е по делото, че в текстовата част на оспорената заповед изрично е посочено спазването на изискванията за разстояние по чл. 31, ал. 2, 4 и 5 и по чл. 32 от ЗУТ, както и че не се допускат намалени разстояния към съседните имоти и сгради и към регулационните граници. В графичната част обаче са определени линиите на застрояване на сградата в новообразувания урегулиран поземлен имот, но без да са котирани разстоянията до съседните имоти. От заключението на вещото лице е видно, че тези разстояния - обратно на посоченото в текстовата част на заповедта на главния архитект, са намалени към собствените на И. В., П. Д., Д. Р. и И. Р. поземлени имоти. Това обстоятелство правилно е възприето като нарушение по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, водещо до отмяната на оспорения административен акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационните жалби пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,