Решение № 146 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4828/2007 г.

Решение № 146 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4828/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Ф" Е., с. Д., област Стара Загора, подадена от пълномощника му адвокат В, срещу решение № 157 от 16.05.2007 г. по гр. дело № 771/2006 г. на Пловдивския апелативен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е изложил мотиви относно всички обстоятелства по делото, нито е анализирал представените доказателства. По делото са събрани доказателства за причинените вреди. Необосновано е прието, че договорите за аренда не установяват ползването на земеделска земя. Те фактически представляват договори за наем. Ответниците по касационната жалба И. С. Б., град К., П. Б. А., град Б., "КМК" Е., град С., Е. "Р", не са заявили становище. Третото лице помагач З. "Б", град С., не е заявило становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решение № 162 от 15.04.2005 г. на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 440/2003 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от "Ф" Е. срещу И. С. Б., П. Б. А., "КМК" Е., Е. "Р" искове за сумата 10 050 лв. обезщетение за имуществени вреди заедно със законната лихва от датата на увреждането. Според въззивния съд представените от ищеца договори за аренда не са с нотариална заверка на подписите на страните, поради което с тях не се установява, ползване на земеделска земя за периода 2 000 г. - 2001 г. Дори и да се приеме, че увредените посеви са били на ищеца, то те са били засети в чужда земеделска земя без правно основание. По тази причина ищецът не е активно легитимиран по предявените искове за обезщетение за вреди. Въззивното решение е неправилно. В нарушения на процесуалните правила въззивният съд не е съобразил, че представените от ищеца договори за аренда, които са без нотариална заверка на подписите на страните имат действие на договори за наем. Те не са сключени в предвидената от закона форма - чл. 3, ал. 1 от Закона за аренда в земеделието. Те обаче имат всички съществени елементи на договор за наем. В този случай отношенията между страните по тях се уреждат въз основа на договор за наем. Винаги когато наред с нищожния договор има друго съглашение между страните, което съдържа всички съществени елементи на друга предвидена от закона правна сделка, то поражда права и задължения за страните. Това е приложението на принципа за конверсията на нищожните сделки. Освен това в случая е установено по безспорен начин, че касаторът е бил засял въз основа на тези договори 750 дка със слънчоглед през 2001 г. Ето защо въззивният съд необосновано е приел, че ищецът не е легитимиран по иска поради липса на правно основание за засяване на процесните земеделски земи. По тази причина, въззивният съд, след като не е обсъдил доказателствата по делото и доводи на страните относно наличието на останалите елементи на гражданския деликт, в нарушение на разпоредбите на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) е направил изводи за неоснователност на исковете без да бъдат изяснени посочените по-горе въпроси. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който след подробно обсъждане на релевантните за спора факти и доказателства, да изложи мотиви за наличието на елементите на фактическите състави на предявените искове. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.