Решение № 5963 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2017 г.

Решение № 5963 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. И., подадена срещу решение № 508 от 26.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6305/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлен искът на касатора, предявен против Министерство на вътрешните работи (МВР), за заплащане на обезщетение за времето, през което същият е недопуснат до работа след отмяна на уволнението му, за периода от 8.09.2015 г. до 25.04.2016 г. в размер на 11315.23 лева. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Ответникът МВР, чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Безспорно е, че искът за обезщетение е предявен от Иванов на основание чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Съгласно тази разпоредба, когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. Обосновано е преценено от АССГ, че разпоредбата на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл в случая е неприложима, защото касаторът е служител на МВР, съгласно нормата на чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и неговият статут и служебно правоотношение се уреждат от ЗМВР - чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Съответно, за обезщетения на служител на МВР са предвидени специални норми в ЗМВР, изчерпателно посочени в Г. единадесета от закона, като не са налице разпоредби, препращащи към други закони за признаване на право на обезщетения, включително и към ЗДСл на служители със статут по т. 1 на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР. След като в приложимия ЗМВР няма уредена хипотеза за обезщетение на служители в МВР при незаконно недопускане до работа след отмяна на заповедта за уволнение, то предявеният иск с правно основание по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл се явява неоснователен, както правилно е приел и административният съд. АССГ обаче не е съобразил в случая, че не е обвързан от посоченото от ищеца правно основание. Причина за неправилната квалификация на исковата претенция вероятно е различната нормативна уредба по отменения и действащия ЗМВР, който сега изрично в чл. 142 урежда различен статут на държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, държавни служители, лица, работещи по трудово правотношение и други категории служители. Това е видно и от сочената от касатора съдебна практика - решение № 6296/1.06.2015 г., постановено по адм. дело № 6826/2014 г. на ВАС, трето отделение. Ясно е обаче от съдържанието на исковата молба, че Иванов претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на неполучено трудово възнаграждение за период повече от седем месеца, пред което време, въпреки че е изпълнил изискванията на чл. 232 от ЗМВР, твърди, че не е бил допуснат да изпълнява служебните си задължения на предишната длъжност, респективно на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. При това положение и при очевидна неприложимост на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, съдът е следвало да квалифицира и разгледа предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Съгласно тази правна норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на административна дейност. Както в исковата си молба, така и в хода на съдебното производство Иванов е поддържал, че нееднократно е отправял заявления до органа по назначаването, по които последният не е взел никакво отношение и следователно противоправно е бездействал. В тази насока ищецът е представил и писмени доказателства. Предвид изложените съображения касационната инстанция счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отхвърлил иска на И. И. срещу МВР за заплащане на обезщетение за времето, през което същият е недопуснат до работа след отмяна на уволнението само поради неприложимост на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл. Поради това АССГ е постановил съдебно решение, несъответстващо на материалния закон. Затова първоинстанционното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който повторно в производство по чл. 203 от АПК да разгледа спора по същество и като съобрази релевантните факти да се произнесе по приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно предявения иск за обезщетение. При този изход на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,