Решение № 9016 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6319/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична Община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Пападопулу, срещу Решение 12636 от 10.04.2025 г., постановено по адм. дело 1725/2024 г. по описа на Административeн съд София-град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ СФД23-РД77-189/06.11.2023 г., издаден от органи по приходите служители на Столична общинска администрация, потвърден с Решение СОА24-РД28-4/10.01.2024 г. на Кмета на Столична община, и е осъдена Столична община за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Те могат да бъдат систематизирани така. Счита, че по делото не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за определянето на данъчната основа за облагане с ДНИ и ТБО на процесните имоти, тъй като първоинстанционният съд не е изискал от вещото лице да се запознае със счетоводството на дружеството и да отговори на въпроса с какви отчетни стойности са били заведени обектите за ревизираните периоди. Посочва, че твърдените промени в отчетните стойности на имотите не са обосновани с писмени доказателства. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли за отмяна на съдебния акт. В проведеното съдебно заседание заявява претенция за присъждане на разноски и за връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът Астелс АД, с ЕИК 130406506, чрез адв. Пеков и адв. Славов, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание с подробни доводи по съществото на спора. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорването пред състава на Административен съд София-град е законосъобразността на РА СФД23-РД77-189/06.11.2023 г., издаден от органи по приходите служители на Столична общинска администрация, потвърден с Решение СОА24-РД28-4/10.01.2024 г. на кмета на Столична община, с който на Астелс АД са установени задължения по ЗМДТ в размер на 84 046 лева ведно с лихви за данъчни периоди 01.01.2016 г. 31.12.2020 г., в т.ч. за ДНИ в размер на 27 797,54 лева и за лихви 14 852,48 лева, и за ТБО в размер на 27 199,48 лева и лихви 14 196,50 лева, дължими по отношение на собствените на дружеството недвижими имоти, находящи се на територията на Столична община, както следва: 1. административно-производствена сграда, масивна конструкция с площ от 416 кв.м., състояща се от 42 стаи и един салон, преотредена за администрация, находяща се в район Искър, [улица]; 2. 22 574/105 030 идеални части от поземлен имот с идентификатор по КККР 07106.1402.1104, заедно със застроените в него 9 броя сгради, находящи се в район Искър, [улица]; 3. 23,823 % от ПИ с идентификатор по КККР 68134.900.119 ведно със самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: 68134.900.119.1.22, 68134.900.119.1.23 и 68134.900.119.1.10, находящи се в район Лозенец, [улица], върху които има учредено вещно право на ползване на Хидра хид ООД до 31.12.2020 г., съгласно нотариален акт 9/02.11.2016 г. В хода на съдебното производство за изясняване на фактите по делото е била назначена и приета ССчЕ. Първостепенният съд подробно е описал предприетите процесуални действия по възлагането на ревизията и издаването на РД и РА. Приел е, че РА е издаден от компетентен орган, като е била спазена предписаната от закона писмена форма на акта и че липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Също така е приел, че са налице мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения за местни данъци и такси. Съдът е отхвърлил становището на ответника по делото (сега касатор), че от страна на дружеството не са представени счетоводни данни за отчетните стойности на процесните имоти. Посочил е, че административното производство по издаване на предходния АУЗД е отделно производство, но от друга страна е стигнал до извод, че в случая то е обуславящо за издаването на процесния РА. Решаващият състав е посочил, че тъй като при определяне задълженията за имотите административният орган е следвало да се позове освен на декларацията, с която са декларирани те, да се обоснове защо съобразява съответната декларация за всяка от годините, така и размера на данъчната оценка на имотите за всяка от годините и начина на формирането ѝ. Аналогични съображения е изложил и относно частта на задълженията за ТБО. Поради горните съображения съдът е стигнал до краен извод, че е налице порок в съдържанието на административния акт, а именно липса на посочено фактическо основание за издаването му. С тези мотиви Административен съд София-град е отменил процесния РА като незаконосъобразен. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно. Макар и съставът на Административен съд София-град да е изложил съображения по законосъобразността (в тесен смисъл) на процесния РА, това не позволява на касационната инстанция да разреши спора в тази му част, поради следните съображения. В производствата по оспорване на ревизионните актове съдът е всякога инстанция по същество (виж чл. 160, ал. 1 от ДОПК, по аргумент и от разрешението, дадено с т. 4 от Тълкувателно решение 5 от 14.07.2004 г. на ВАС по д. ТР-7/2004 г., ОС на съдиите), т.е. не може при констатирани процесуални пропуски, респ. непълни фактически основания за издаването му, както е приел съставът на АССГ, да отмени на това само основание оспорения пред него ревизионен акт, а следва да разреши въпросът относно дължимостта на спорните публични вземания. В случая макар и да е направил опит в тази насока, всъщност мотивите на първата съдебна инстанция не покриват изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, а и на чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът се е занимавал (и то най-общо) единствено и само с въпроса относно приложението на чл. 19 от ЗМДТ, като е коментирал и заключението на вещото лице по допусната ССчЕ. Реферирано е и върху производството по издаване на АУЗД на дружеството, като е прието, че поради това, че се касае до идентичен данъчен субект, периоди и имоти, то е обуславящо при издаването на процесния РА. В обобщение съдът се е задоволил да приеме, че след като административният орган е следвало да се позове освен на декларацията, с която е деклариран съответния имот, да се обоснове защо съобразява съответната декларация за всяка от годините, така и размера на данъчната оценка на имотите за всяка от годините и на начина на формирането ѝ, което според съдебния състав не било сторено, РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен поради липса на фактически основания за издаването му. Или установяват се твърдяните в касационната жалба допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от състава на АССГ неизпълнение на задължението му по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 172а, ал. 2 АПК, следва да се квалифицират като съществени, доколкото препятстват разрешаването на спора относно законосъобразността на РА. В обобщение съдът не е обсъдил и не е отговорил на повдигнатите от страните възражения, вкл. и на стореното още в първоинстанционната жалба такова за изтекла погасителна давност по отношение на установените задължения за 2016 г. и 2017 г., не е установил в унисон с цитираните по-горе правни норми релевантните за спора факти, съответното липсват и установявания по приложението на материалния закон. В обобщение следва да бъде прието, че изводът на административния съд, че ревизионният акт е незаконосъобразен само поради липса на фактически основания за издаването му е необоснован (още повече след като преди това е приел, че са налице мотиви от фактическа и правна страна), отмяната на това основание е в разрез с изричното правило на чл. 160, ал. 4 от ДОПК, която правна норма е възпроизведена в атакуваното решение, но на практика е нарушена. Отделно липсата на собствени (на съда) фактически и правни релевантни установявания относно законосъобразността на РА е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Отделно от това обсъждането за първи път от касационната инстанция на релевантните за делото факти и излагане за първи път съответни фактически и правни изводи ще наруши и правилото за двуинстанционност на съдебния контрол и ще лиши страните от една съдебна инстанция. Или този пропуск на съда налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град, в хода на което при постановяване на заключителния съдебен акт съдът следва подробно да изложи собствени фактически установявания и собствени правни изводи по всеки един от спорните между страните въпроси, след разрешаването на които въпроси, съдът следва да разреши и спора относно правилното определяне размера на ДНИ и ТБО, при необходимост и с помощта на вещо лице. По претенциите на страните за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва цялостно произнасяне от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,