Решение № 5021 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2011 г.

Решение № 5021 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветанка Христова Янкова от гр. Варна чрез пълномощника адв. Д. Михалева, срещу решение № 1005 от 29.04.2011 г., постановено по адм. дело № 438/2011 на Административен съд Варна, с което е отхвърлена нейната жалба против Заповед № 4038/20.12.2010 г. на Кмета на Община Варна, обективираща отказ на нея и на Юлия Христова Ганчева да придобият права по § 4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван ПИ № 473, кад. район 515 по ПНИ на СО "Ален мак" с площ от 799 кв. м, на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно приел за законосъобразен отказа да й се признае право по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се е позовал на предходна заповед по реда на § 4б, ал. 1 от същия закон, която била издадена при наличие на неприключилото производство по § 4а, както и че неправилно обосновал своя акт с влязлото в сила решение на ВКС по чл. 108 от ЗС при положение, че е налице влязла в сила оценка за имота и тя е заплатена. Иска се отмяна на решението и да бъде признато правото да придобие собствеността върху ползвания имот. В о. с. з. на ВАС касационната жалбоподателка, представлявана от адв. Няголов, преупълномощен от адв. Михалева и в писмено становище поддържа жалбата, претендира разноски. Ответникът - кметът на община Варна не изразява становище по подадената касационна жалба. Заинтересованите страни - Юлия Христова Ганчева, Станка Янкова Костова, Киряки Костова Панайотова, Йорданка Динева Парашкевова, Панко Георгиев Парашкевов и Николай Георгиев Парашкевов не се явяват и не изпращат представител. В писмени бележки чрез упълномощения адв. Д. Костелянчик, втората, третата и последният оспорват касационната жалба, претендират разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно. Аргументира се със събраните писмени доказателства, от които е установено, че при постановяване на оспорената заповед административният орган се е съобразил с решението на Върховния касационен съд, с което е бил разрешен спор между страните за собственост по реда на чл. 108 от Закона за собствеността, и с което жалбоподателката е била осъдена да предаде владението върху процесния имот на невладеещите собственици, наследниците на К. Балашев. Намира, че след като жалбоподателката не е извършила дължимото заплащане в нито един от удължаваните срокове за това, т. е като не е реализирала състава на трансформацията, нейните права са се преклудирали, като по този начин са възникнали права за наследниците на бившия собственик да реституират имота си. Поради това по отношение на жалбоподателката правилно е постановен отказ да придобие права с оспорената заповед. С оглед горните съображения счита, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против Заповед № 4038/20.12.2010 г. на кмета на Община Варна, с която му е отказано признаване на правото да придобие собствеността на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ползвания от него имот № 473, целият с площ от 799 кв. м и е разпоредено връщане на внесената от жалбоподателката сума в размер на 3 360 лв., представляваща заплатена стойност на имота. Мотивите за отказа са Заповед № 789/26.08.09 г. на Кмета на район "Приморски", с която е възстановено право на собственост по реда на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на К. П. Балашев, както и на влязлото в сила Решение № 1137/14.11.08 г. на ВКС по чл. 108 от ЗС, с което заявителките като владеещи несобственици са осъдени да предадат владението върху реална част от имота с площ от 437 кв. м на невладеещите собственици - наследниците на К. П. Балашев. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че с влязло в сила на 23.10.95 г. решение от 23.10.95 г. по адм. д. № 466/95 г. Окръжен съд - Варна отменил отказ на кмета на Община Варна да признае на оспорващата и на още две лица права по § 4а от ЗСПЗЗ, т. е. да заплатят и станат собственици на земеделска земя от 800 кв. м в м. "Банала чешма", предоставена за ползване на наследодателя им Христо Я. Христов, като с решението е определена и стойност на имота и преписката е върната на административния орган за изпълнение на процедурата по § 4 от ЗСПЗЗ. Установил, че на 11.07.2005 г. жалбоподателката е подала молба за закупуване на процесния имот, като към нея приложила това решение, че по молбата е била изготвена оценка и издадена Заповед № 0360/5.10.05 г. на кмета на общината, с която тази оценка, определена в размер на 3 360 лв., е одобрена. Установил, че тя не е заплатена. Посочил, че жалбата на наследниците на К. П. Балашев срещу заповедта е отхвърлена с Решение № 375/29.05.09 г. по адм. д. № 438/06 г. на Окръжен съд - Варна, оставено в сила с Решение № 9203/1.07.10 г. по адм. д. № 11813/09 г. на ВАС, като след влизане в сила на това решение жалбоподателката подала ново искане на 23.09.10 г. за издаване на заповед за придобиване право на собственост върху процесния имот, към което представила платежно нареждане от 20.09.2010 г. за заплатена оценка. При тези данни съдът е приел, че с влязлото в сила Решение от 23.10.95 г. по адм. д. № 466/95 г. на ОС - Варна не се признават права, а въз основа на него е следвало да се довърши процедурата по § 4а от ЗСПЗЗ, като е налице бездействие на административния орган да изпълни решението, но и бездействие и незаинтересованост на жалбоподателката, която е следвало да внесе определената със съдебния акт стойност на имота и да изиска издаване на съответния административен акт. Посочил, че това е сторила едва 10 години по-късно, вече по новата молба за закупуване на имота, когато са факт както влязлата в сила заповед на Кмета на район "Приморски" по § 4б от ЗСПЗЗ, така и решението на ВКС, чиято сила на основание чл. 297 от ГПК следва да се зачете. Въз основа на така възприетите факти и направените правни изводи съдът е приел, че заповедта на кмета е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Съдът е съобразил решението си с установените факти и с приложимите правни норми. В конкретния случай ползвателката се е възползвала от предоставеното й право още с приемането на § 4а, обн. ДВ, бр. 28/1992 г. и след влизане в сила на съдебното решение на ОС - Варна, с което е определена стойността на имота, тя не е извършила дължимото заплащане в нито един от неколкократно удължаваните срокове за това. Следва да се посочи, че по действащата за случая процедура не е било необходимо издаване на изричен акт на кмета, поради което обоснован и съобразен с константната практика на ВАС е изводът на съда, че след като по своя вина оспорващата не е реализирала трансформацията, нейните права са преклудирани и съответно са възникнали права на наследниците на бившия собственик да реституират имота си. Затова е законосъобразен изводът, че мотивите в заповедта на кмета на общината, предмет на жалбата, съответстват на действащото материално право. Противно на твърдяното в касационната жалба, щом на жалбоподателя е издадена оценка на имота още през 2005 г., която му е съобщена, но не е заплатена, правилно съдът е приел при тези данни, че той е придобил право на трансформация на правото на ползване в право на собственост върху имота, но след като оценката не е заплатена, респ. не е довършен фактическия състав по придобиването, то това право е погасено, поради неплащане в срок на определената цена, като са ирелевантни причините, поради което оценката не е заплатена. По отношение на следващия довод следва да се посочи, че преди да бъде издадена заповед по реда на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ се развиват други производства - административни или съдебни, както е в случая. Заповед за възстановяване правото на собственост върху новообразуван имот се издава въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Самият план на новообразуваните имоти се изработва въз основа на помощен план (в предишната редакция на закона наречен "кадастрален" план). Помощният план трябва да съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ЗСПЗЗ, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. В плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица - ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята, бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ЗСПЗЗ и настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, възникналият спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, приключило в случая с решение № 1137 от 14.11.2008 г. на Върховен касационен съд. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е превърнало в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща или предстояща, независимо дали ползвателят придобива при условията на § 4а или по § 4б от ЗСПЗЗ. Последното възражение, обосноваващо наличие на правен интерес на касатора да подаде жалба срещу заповед № 789 от 26.8.2009 г. на кмета на район Приморски при община Варна, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост върху имот по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е ирелевантно за спора, но за пълнота на изложението следва да се посочи, че с Определение № 6228 от 4.05.2011 г. по адм. д. № 5616/2011 г., състав IV отд. на ВАС се е произнесъл по този въпрос. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК претенцията за разноски, направена от касатора, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Искането, направено от трите заинтересовани страни, за присъждане на разноски за защита по настоящото дело пред ВАС е основателно, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК. Тези страни, чрез представляващия ги адвокат, във възраженията си срещу жалбата са поискали присъждане на разноски, а пълномощникът на касатора не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност. Касаторът следва да бъде осъден да им ги заплати в доказания размер, както следва: на първите двама - по 400 лева, на третия - 500 лева, видно от приложените на л. л. 16,17 и 21 от настоящото дело разписки към адв. пълномощно, установяващи, че тези суми действително са внесени за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат за защита пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,