Решение № 8840 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16219/2011 г.

Решение № 8840 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16219/2011 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Интертръст холдинг" АД, гр.София, чрез адв. Г. Тодорова, срещу решение № 4806/02.11.2011 г., постановено по адм. д. № 4758/2010 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 2900900114/8.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -ГДО, в частта му потвърдена с решение № 1690/3.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не е установен факта на реалност на доставката, тъй като в практиката при доставка на транспортна услуга, се договаря запазването на транспортното средство. Основното задължение на доставчика в тези случаи е да осигури наличността на транспортното средство, както е в конкретния случай. На следващо място касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че услугите не са свързани с последваща облагаема доставка, тъй като договорите са сключени единствено с цел по-лесно осъществяване на основната икономическа дейност на дружеството. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново с което се отмени обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата-Директор на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, излага доводи за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2900900114/8.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - "Големи данъкоплатци и осигурители", частично потвърден в обжалваната част с решение № 1690/3.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения на "Интертръст холдинг" АД по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2008 г. и м. 02.2009 г. вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 110/5.12.2008 г., № 111/5.12.2008 г., № 114/5.02.2009 г. и 115/5.02.2009 г., издадени от "Интер еър" ЕАД. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че предмет на доставките са транспортни услуги, извършени с хеликоптер и самолет, съгласно Договори за въздухоплавателна услуга от 1.12.2008 г., прекратени на 1.03.2009 г. Във връзка с услугите от ревизираното лице е представена задача за полет от 2.12.2008 г. по маршрут София-Ниш-София, с въздухоплавателно средство "Аугуста" А 109 Е, канцелиран, заповед за командировка № 44 от 2.12.2008 г. за извършване на полета от командир на хеликоптер - Георги Стоянов и обоснован отказ за канцелирането на полета от директор "Експлоатация" на "Интер Еър" ЕАД. Установено е от писмо на "Интер Еър" ЕАД, че полетът не може да бъде изпълнен поради лоши метеорологични условия в деня за изпълнение на полета, тъй като експлоатацията на вертолет от този модел е ограничена през есенно - зимния период, поради минусови температури и висока влажност на въздуха, което създава условия за обледенение на носещия винт и челните стъкла, а вертолет "Аугуста" А 109 не е оборудван с противообледенителна система и съгласно указанията на производителя експлоатация в подобни метеорологични условия е абсолютно забранена. За ревизирания период е установено, че по двата договора не са били извършени полети, а ежемесечно са издавани фактури с предмет - "транспортна услуга с хеликоптер за 25 летателни часа" и "транспортна услуга със самолет за 30 летателни часа", със съответните данъчни основи и ДДС. Съдът е обсъдил приетото без оспорване заключение на ССЕ от което се установява, че страните по сделката са регистрирани по ЗДДС лица, констатирана е редовност на процесните фактури от гледна точа на изискванията на ЗДДС и ЗСч. Разплащането по процесните фактури е извършено, чрез прихващане на насрещни вземания, по повод търговски взаимоотношения между страните по доставките, произтичащи от издадени фактури за продажби на стоки и услуги и по банков път. При така установеното съдът е приел, че спорният момент е дали процесните фактури издадени въз основа на сключени договори за въздухоплавателна услуга, документират доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и съответно данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, за да се прецени наличието на комулативната предпоставка на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Няма спор между страните, относно останалите изисквания за признаване правото на данъчен кредит. В тази насока подробно съдът е анализирал договорките между жалбоподателя и "Интер Еър" ЕАД и е приел, че в чл. 1 от същите очертаният предмет е, предоставяне съгласно условията на договорите въздухоплавателни услуги, в рамките на съответния брой летателни часове за съответното въздухоплавателно средство - 25 (за хеликоптера) и 30 (за самолета), включващи превоз на пътници и товари, т.е. предмет на договора са въздухоплавателни услуги, изразяващи се в превоз на пътници и товари със съответното въздухоплавателно средство. Договореното заплащане на възнаграждение за тези услуги е в пълния договорен размер, независимо от броя на летателните часове - т.3.4. от договора, но договорената услуга е въздухоплавателни услуги чрез превоз на пътници и товари, като за процесните периоди м.12. и м.02.2009 г. не са представени доказателства за извършването им. При така установеното макар от гледна точка на договорите да е налице основание за плащане на възнаграждение и при липса на престиране на услуги, съдът е приел, че за целите на данъчното облагане с ДДС е от значение извършването на услугата, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, респективно настъпване на данъчно събитие по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. В тази насока подробно съдът е изложил доводи, защо не възприема възражението на жалбоподателя че предмет на договора е запазването на транспортното средство при условията "ползвай или плати", като се е позовал на предмета на договора, като е обсъдил клаузата на т.2.1.3 от договорите, а именно, че изпълнителят има задължение да поддържа въздухоплавателното средство в летателна готовност, но същото съдът е приел, че е във връзка с обезпечаване на уговорената престация за предоставяне на въздухоплавателна услуга. На следващо място съдът е приел, че дори и да се приеме за основателен този довод на жалбоподателя, то тази договорка не променя значимия за облагането с ДДС факт услугата да е извършена, респективно получена от регистрираното лице, поради което съдът е приел, че процесните услуги не са престирани, поради което не е налице правото на признаване на данъчен кредит за получателя. Дори да се приеме, че доставките са такива по чл. 25, ал. 4 от ЗДДС - с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, съдът е приел, че не е изпълнено договореното периодично изпълнение през месеците 12.2008 г. и 02.2009 г. На следващо място съдът е приел, че при липсата на реално престирани услуги, не е налице изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС - услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, тъй като същите не са извършени. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото е безспорно установено, че процесните фактури са издадени въз основа на договори за въздухоплавателна услуга от 1.12.2008 г., прекратени на 1.03.2009 г., съгласно чл. 1 от които предмета е предоставяне съгласно условията на договорите въздухоплавателни услуги, в рамките на съответния брой летателни часове за съответното въздухоплавателно средство - 25 (за хеликоптера) и 30 (за самолета), включващи превоз на пътници и товари. Договореното заплащане на възнаграждение за тези услуги е в пълния размер, независимо от броя на летателните часове - т.3.4. от договора. Установено е и не се оспорва от страните, че за процесните данъчни периоди не са осъществени летателни часове, т. е. не са извършване договорените въздухоплавателни услуги. Твърдението на касатора както в настоящото производство, така и в хода на първоинстанционното производство е, че уговорката е месечно възнаграждение да се дължи и без да е налице реална престация на услуга за определен период, като през процесните периоди не са извършени въздухоплавателни услуги, за сметка на такива през други периоди. По делото във връзка с това твърдение не са ангажирани доказателства, като заключението на ССЕ е само досежно осчетоводяването на процесните фактури, без изследване на останалите периоди от действие на договорите. Представеният в тази насока пред АС, списък на извършени командировки в дружеството - касатор с летателни средства на доставчика за 2008 г., не е бил обект на проверка от вещото лице, досежно осчетоводяване на посочените командировки в страната и чужбина и на следващо място, така както е приел Ас, не се установява, че посочените услуги са извършени с процесните летателни средства, които са подробно индивидуализирани в договорите. На следващо място е неоснователен довода, за неправилност на решението, поради невъзприемане на довода, че предмет на договора е запазването на транспортното средство при условията "ползвай или плати". В тази насока първоинстанционния съд е изложил подробни доводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Допълнителни съображения извън изложените пред АС не се излагат, поради което настоящият състав намира, че като се е позовал на предмета на договора, който включва предоставяне на въздухоплавателни услуги, включващи превоз на пътници и товари със съответното въздухоплавателно средство, АС законосъобразно е приел, че предмета на договора не е запазване/ангажиране на превозното средство, само на разположение на касатора през съответния период. Неоснователен е довода в жалбата, че процесните фактури са издадени във връзка с възникнало данъчно събитие, съгласно договореното в договорите. Данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, възниква при определени предпоставки, които се може да бъдат разширително тълкувани и уговаряни между страните. Така както е приел АС, дори да се приеме, че доставките са с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, то предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, не е установено договореното периодично изпълнение за процесните месеци. Неоснователен и недоказан е довода, че е възможно в рамките на един месец възложителят да не прибегне до услугите на изпълнителя, но това не означава, че не дължи месечно възнаграждение, тъй като видно от т. 3.1.2 от договорите, в случай, че за съответния месец се установи, че са използвани по-вече от предлаганите 25 летателни часа, сумата за тях се дължи в срок до 5-то число на следващия месец за предходния, т.е. не може да бъде споделен довода, че месечното възнаграждение е уговорено под формата на абонамент. Неоснователен е довода, за неправилност на решението досежно приетото, че процесните услуги не са свързани с икономическата дейност на касатора. Така както е приел АС, при липса на осъществена доставка на въздухоплавателна услуга, не е установен и факта, че нереализираните полети са във връзка с последващи облагаеми доставки. Незабавните действия на касатора, когато това е необходимо, с оглед активността на българския и международни пазари, както се поддържа в жалбата, ако са били налични за процесните месеци, са осъществени по друг начин, а не чрез въздухоплавателните услуги на "Интер Еър" ЕАД. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касация, "********" АД, следва да заплати сумата от 2249 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК