Решение № 10131 от 10.11.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, със седалище в гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Н. Байчева, против решение 3436 от 20.05.2022 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 63 състав, по адм. д. 2657/2021 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател подробно възпроизвежда установената от съда фактическа обстановка и твърди, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е можел да установи фактите и обстоятелствата, свързани с наличието на изкуствено създадени условия при подаване на заявлението за подпомагане. Според касатора е неправилно заключението, че в случая липсва обективния елемент на изкуствено създадени условия, след като към момента на предявяване на заявлението и при сключване на Договора на 03.01.2018 г., ДФЗ е разполагал с фактите, от които е извел заключение, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да бъде постигната. Счита, че е необоснован извода на съда, че предвид възприетата фактическа обстановка целта на мярката не е нарушена. Развива тезата, че е нелогично десет дружества, създадени и действащи не като самостоятелни и независими субекти, да не нарушават целите на мярката. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като незакfносъобразно постановено и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции с приложен списък за тях. Ответникът - Стойчев-Еко-33 ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител и собственик С. Стойчев, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Н. Цонев, който с писмен отговор от 01.08.2022г. и с писмени бележки от 31.10.2022г. пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и обосновано постановено. Изразява становище, че оспореното съдебно решение не страда от сочените от касатора нарушения и изцяло съответства на приложимия материален закон. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото административният съд е постановил решението си след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и в съответствие с приложимата правна уредба, като направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, както и със заключението на комплексната експертиза. Според участващия по делото прокурор основателно и след обстоен юридически анализ, в това число на практиката на СЕС, съдът е констатирал, че наличието на изкуствено създадени условия не е доказано, с оглед изискването за субективния и обективен елемент на състава на нарушението и следователно незаконосъобразно е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ на основание чл. 43, ал. 3 от Наредбата, а твърденията на касатора в обратната посока счита, че не следва да е кредитират. По ДОПУСТИМОСТТА: Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 3436 от 20.05.2022 г. е отменено по жалба на Стойчев-Еко-33 ЕООД, гр. София, представлявано от С. Стойчев управител, решение 26/04/1/0.0.0911/3/01/04/01, рег. 01-2600/169 от 08.01.2021 г. за отказ от изплащане нa финансова помощ издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена със Заявка за плащане ИД 26/04/1/0.0.0911/3/01 от 15.06.2020 г., по Договор 26/04/1/0.0.0911 от 03.01.2018 г.; преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по Заявка за плащане ИД 26/04/1/0.0.0911/3/01 от 15.06.2020 г., при съблюдаване мотивите на съдебното решение; ДФЗ е осъден да заплати на Стойчев-Еко-33 ЕООД, гр. София, представлявано от С. Стойчев управител, сумата от 2320. 00 лв./две хиляди триста и двадесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски в производството. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град /АССГ/ е приел, че е процесният адм. акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият противоречи на материалния закон и като такъв се явява незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е счел, че издателят на атакуваното решение неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 11, ал. 1 и чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., както и чл. 9, ал. 2, т. 3 от Договор 26/04/1/0.0.0911 от 03.01.2018 г., сключен между жалбоподателя и ДФЗ, според която разпоредба фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за окончателно плащане, в случай, че е установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на мярката, включително и след извършването на допълнителни проверки по смисъла на чл. 42, ал. 4, във вр. с § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба 9 от 21.03.2015 г. Съдът се е позовал на приетите и неоспорени писмени доказателства, на назначените по искане на двете страни и приети по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ и комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза/КСТСИЕ/ и на събраните относими гласни доказателства, които са разгледани поотделно и тяхната съвкупност и от които е изведено заключение, че ответният орган е следвало да установи наличие, както на обективни, така и на субективни елементи в поведението на дружеството, по смисъла на решението на СЕС по дело С-434/2012 г., в условията на пълно и главно доказване в съдебното производство, с оглед доказателствената тежест, която носи. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че в случая са установени лични и роднински връзки между физически лица, финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициенти, ползващи съседни имоти, имащи договори с едни и същи фирми за строителен надзор, счетоводни услуги, финансови услуги, доставчици на строителни материали и наем на офиси. По преписката е установено, че към датата на подаване на заявленията за кандидатстване по мярката и съответно към момента на сключване на договорите за БФП, което е станало приблизително по едно и също време за всички 11 бенефициенти, посочени в оспорения адм. акт, е имало не само публично достъпна информация в Агенция по вписванията и ДФЗ е разполагал с нотариалните актове за покупка на новообразуваните парцели и въпреки, че са били съседни и вероятно функционално зависими, поради ползване на общ път, канализация, електрически кабели и др., отпускането на претендираната помощ е било допустимо. Първостепенният съд е преценил, че роднинските връзки между физическите лица безспорно са съществували към момента на сключване на договорите и не биха могли да се прикрият, особено в град с неголямо население, което прави и останалите установени от ДФЗ обстоятелства, свързани с обективния елемент - договори за услуги, сключени с едни и същи фирми, необосновани и несъответни на извода, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. С оглед на това е прието, че не могат да се счетат за доказани по делото обстоятелствата, свързани с обективния елемент на изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта. Акцентирано е на обстоятелството, че от страна на адм. орган не е доказано някакво икономическо предимство или облага, която е била или ще бъде получена от оспорващото дружество, тъй като в атакуваното решение са изложени само предположения, без да е извършен съответен икономически анализ относно конкретното съотношение "разходи ползи", няма данни за реализирана печалба, нито сравнителен анализ на продажни цени на оранжерийни зеленчуци между процесните бенефициенти и други производители, за да се установи как ползваната БФП се е отразила или ще се отрази на конкурентноспособността в сектора на местно и национално ниво. Първостепенният съд е счел, че по делото не са доказани и изискуемите обстоятелства, свързани със субективния елемент на нарушението по чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., който се изразява в субективното отношение на бенефициента и по-точно представляващите го физически лица, към извършеното намерение това предимство или облага да се получат в противоречие с целите на мярката. Оттук е формиран извод, че в случая издателят на обжалвания административен акт не е представил никакви доказателства, установяващи, че Стойчев-Еко-33 ЕООД умишлено е целял компрометиране на целта на мярката, а тя е повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез: 1./ преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; 2./ насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; 3./ опазване на компонентите на околната среда; 4./ спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС) и подобряване на условията в земеделските стопанства; 5./ насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелавантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на АССГ точно е констатирал, че в ДФЗ - Областна дирекция - Хасково, в периода 02.12.2016 г. - 06.12.2016 г. са постъпили заявления за кандидатстване от бенефициентите: Стойчев-Еко-33 ЕООД, собственост на С. Стойчев, Пинк Томато ЕООД, собственост на Е. Тодорова, Еко Нутс 2014 ЕООД, собственост на Д. Зайчева, Тони-Нудс-46 ЕООД, собственост на Т. Георгиева, Кети-2015 ЕООД, собственост на К. Димитрова, Грийн Фудс ЕООД, собственост на П. Зайчева, Нати - логистик ЕООД, собственост на Н. Тодорова, Агрономист-63 ЕООД, собственост на Р. Жекова, Харгрейп ЕООД, собственост на Г. Пейкова, Веджи Прайд ЕООД, собственост на П. Бързаков и Диана-44 ЕООД, собственост на Д. Зайчева. Установено е, че предметът на инвестициите е Оранжерия, Полиетиленов блок, Отопляема галерия за отглеждане на зеленчуци, Производство на оранжерийни краставици и домати, Изграждане на съоръжение за хидропонно отглеждане на зеленчуци и др., като стойностите на разходите по проекта възлизат на около 1 955 000 лева по всеки един от тях. Не е било спорно обстоятелството, че при обработка на посочените заявления за подпомагане е установено, че съгласно представени анкетни формуляри, всички бенефициенти отговарят на един и същ телефон и имат един и същ e-mail за контакт, както и всички бенефициенти участват в ПРСР 2014 2020 год. с изграждането на сходни инвестиции. С процесното решение 26/04/1/0.0.0911/3/01/04/01, рег. 01-2600/169 от 08.01.2021 г. е отказано на дружеството - жалбоподател финансирането за изпълнение в пълен размер на финансовата помощ от ДФЗ за обект: "Производство на оранжерийни краставици и домати", намиращ се в ПИ 77181.3.394 по ККР на гр. Харманли, м. "Конлука", с площ от 5806 кв. м. Съдът вярно е констатирал, че в оспорения адм. акт е допусната фактическа грешка, като е посочен имот с друг идентификационен номер и друг собственик, което според съда се дължи на това, че на всички заявители, посочени в акта, са издавани идентични решения от ДФЗ, което обуславя наличието ЯФГ, а от приетата КСТИЕ, където е уточнено, че предмет на отказаното в случая финансиране касае обект: "Производство на оранжерийни краставици и домати", намиращ се в ПИ 77181.3.394 по ККР на гр. Харманли, м. "Конлука", с площ от 5806 кв. м., собственост на Стойчев-Еко-33 ЕООД. По делото е установено, че "Зайчев и син" ООД е продал като отделни парцели имот с номер 77181. 600, върху които се осъществява изграждането на инвестициите на горецитираните бенефициенти, поради което всички единадесет проекта се намират в съседни поземлени имоти, всеки от които е с площ 5. 806 дка, с изключение на Нати - логистик ЕООД и Агрономист-63 ЕООД, чийто имоти са с размер 3. 871 дка. След изпълнението на инвестицията и подаване на заявка за окончателно плащане от дружеството - жалбоподател, в хода на обработка на заявката за плащане е извършена проверка на място. С оглед установените роднински, финансови и икономически обвързаности, административният орган е вписал, че е налице умишлена координация между всички бенефициенти, поради което създадените от тях земеделски стопанства не се приемат от издателя на административния акт като израз на автономна, независима предприемаческа инициатива, а е счетено, че са учредени изкуствено с цел формално да отговорят на изискванията за допустимост за подпомагане по подмярка 4. 1, за да получат финансово подпомагане в размери, надвишаващи максимално допустимите. Издателят на атакувания адм. акт е предположил, че едно общо стопанство е разделено на отделни части, представени като самостоятелни стопанства, за финансирането на които от свързани лица са представени привидно самостоятелни проекти, като целта е получаване на по-високо подпомагане от максимално допустимата помощ по мярката в нарушение на установения лимит на финансова помощ за проект на един кандидат, регламентиран в чл. 15 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., от което административният орган, е извел заключение, че за целите на подпомагането с безвъзмездна финансова помощ от бюджета на ЕС, бенефециерите не могат да се приемат като независими икономически субекти, а съставляват едно единствено икономическо образувание, действащо посредством група физически лица, с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по наредбата максимални размери. Касационният съдебен състав констатира, че в мотивите на обжалваното съдебно решение първостепеннният съд подробно е описал констатациите и заключенията на изслушаните експерти, представили назначените експертизи - ССЕ и КСТСИЕ, както и допуснатите гласни доказателства, които не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт. Административният съд правилно е определил относимите в случая специални материалноправни норми: чл. 11, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., според който текст не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство, както и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. , по силата на която финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. Понятието "изкуствено създадено условие" е дефинирано в т. 13 от ДР на Наредба 9, която препраща към чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.). В приложимата национална Наредба няма легално определение за изкуствено създадени условия, поради което първостепенният съд е приел въз основа на формираната съдебна практика, че "изкуствено създадено условие" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, който текст е озаглавен "Клауза относно заобикалянето на разпоредби" и регламентира: "Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство." АССГ правилно е счел, че горепосочената разпоредба на чл. 60 от пряко приложимия Регламент 1306/2013 г. не съдържа забрана за финансиране на заявление при съмнение за изкуствено създадени условия, а съответният проект следва да бъде разгледан при равни условия с други проекти в областта, за която се кандидатства и с оглед систематическото място на разпоредбата в дял V системи за санкции и контрол, глава І Общи правила от Регламент 1306/2013, следва да се прояви особено внимание и контрол преди извършване на плащанията при съмнение за изкуствено създадени условия. Ето защо настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая атакуваното решение на ДФЗ е основано на предположения, за които в случая не е извършено изследване и анализ дали съответстват на другата кумулативна предпоставка: противоречие с целите на мярката, установени изрично в чл. 2 от Наредбата, който въпрос, изобщо не е поставен и анализиран в акта, а банкетно е прието наличието на тази предпоставка. Първостепенният съд правилно е счел, че към решаване на спорния въпрос по делото е относимо Решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г., което е задължително за прилагане от националния съд. Според цитираното решение на СЕС, чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е целял единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. В диспозитива на решението по дело С-434/2012 г. относно член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 категорично е посочено, че не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. Предвид гореописаното решение на СЕС първостепенният съд законосъобразно е преценил, че в конкретната хипотеза издателят на адм. акт/сега касатор/ е следвало да установи наличие както на обективни, така и на субективни елементи в поведението на жалбоподателя по смисъла на решението на СЕС по дело С-434/2012 г., в условията на пълно и главно доказване в съдебното производство, с оглед доказателствената тежест, която носи. В обжалваното съдебно решение точно е констатирано, че в случая е доказано вкл. и чрез експертиза, наличие на лични и роднински връзки между физически лица, финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициенти, ползващи съседни имоти, които имат договори с едни и същи фирми за строителен надзор, счетоводни услуги, финансови услуги, доставчици на строителни материали, наем на офис. Първоинстанционният съд подробно е анализирал правнорелевантните факти, от които е видно, че към датата на подаване на заявленията за кандидатстване по мярката и съответно към момента на сключване на договорите е имало не само публично достъпна информация в Агенция по вписванията, но и ДФЗ е разполагал с нотариалните актове за покупка на новообразуваните парцели. Следва да се сподели тезата на първостепенния съд, че роднинските връзки между физическите лица са съществували към момента на сключване на договорите и не биха могли да се прикрият, което означава, че заключенията на ДФЗ, свързани с обективния елемент (договори за услуги, сключени с едни и същи фирми), са необосновани и несъответни на извода, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. Ето защо правилно не са възприети за доказани обстоятелствата от обективния елемент на "изкуствено създаване на условия", необходими за получаване на претендираната помощ. В случая не е установено от страна на касационния жалбоподател наличие на икономическо предимство или облага, която е била или ще бъде получена от оспорващото дружество. Вярно е изведеното от решаващия състав на АССГ правно заключение, че в атакувания административен акт не са изследвани и анализирани, поради което и не са доказани обстоятелствата, свързани със субективния елемент на нарушението по чл. 43, ал. 3 от Наредба 9, който следва да обективира субективното отношение на бенефициента и представляващите го физически лица към извършеното намерение това предимство или облага да се получат в противоречие с целите на мярката, а именно: преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; опазване на компонентите на околната среда; спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС) и подобряване на условията в земеделските стопанства; насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Касационният съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че личните и стопанските връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти представляват предпоставка, която навежда на съмнение за определени деяния, но само те не могат да докажат наличието на умишлена координация между тези лица, целяща понижаване на конкурентоспособността на земеделието в Република България. При това положение в мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че наличието на изкуствено създадени условия в случая е останало недоказано, с оглед неустановяване от издателя на адм. акт на субективния и обективен елемент на състава на нарушението, от което е формиран обоснован извод, че незаконосъобразно е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По РАЗНОСКИТЕ: Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за възлагане на разноски се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за присъждане на разноски На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,