Решение № 11971 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2017 г.

Решение № 11971 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика – д-р Н. Петкова" ЕООД, гр. Сливен против решение № 97 / 12.06.2017 г. по адм. дело № 12 / 2017 г. на Административен съд – Сливен в частта му, с която е отхвърлено оспорването на заповед за налагане на санкции № РД – 09 – 770 / 21.12.2016 г. на директора на РЗОК – Сливен и лечебното заведение е осъдено да заплати разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Сливен изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С оспорената част на решение № 97 / 12.06.2017 г. по адм. дело № 12 / 2017 г. Административен съд – Сливен е отхвърлил жалбата на "Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика – д-р Н. Петкова" ЕООД, гр. Сливен срещу заповед за налагане на санкции № РД – 09 – 770 / 21.12.2016 г. на директора на РЗОК – Сливен досежно т. 2, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, с които на лечебното заведение са наложени санкции в общ размер на 300, 00 лева. Присъдил е разноски в размер на 150, 00 лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е правилно. По делото е установено, че при извършена проверка от служители на РЗОК и НЗОК, разпоредена със заповед № РД – 09 – 564 на директора на РЗОК – Сливен, контролните органи са установили нарушения по изпълнение на индивидуалния договор, сключен между лечебното заведение и НЗОК. Съставили са протокол, който е бил оспорен от "АПМП–ИП–д-р Н. Петкова" ЕООД, гр. Сливен пред Арбитражната комисия по чл. 75 ЗЗО. С арбитражното решение са потвърдени напълно констатациите, отразени в протокола за констатиране на извършени нарушения. Със заповед за налагане на санкции № РД – 09 – 770 / 21.12.2016 г. директорът на РЗОК – Сливен е определил за всяка от осемте позиции нарушения санкция в размер на 50, 00 лева. Назначената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза е потвърдила фактите във връзка с, които е ангажирана отговорността на лечебното заведение досежно процесните части от заповедта за налагане на санкции. Индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Съгласно § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1 ЗЗО проверките, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред. През 2016 г. нов НРД не е бил приет и законосъобразно контролните органи на РЗОК и НЗОК са действали по стария административнопроизводствен ред, съобразявайки и настъпилите промени с приемането на Решение № РД – НС – 04 – 24 – 01 / 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Правилно е приложен и материалния закон във връзка със субсумиране фактическите състави на извършените нарушения от хипотезите на относимите материалноправни норми и определяне на съответстващите се за тях санкции. Липсата на изследване на кръвна захар при наличие на рисков фактор при нарушението по т. 2; недокументирането на ЕКГ и разчитане на същата при това по т. 4; не документиране на неврологичен статус и статус на храносмилателна система по т. 5; липсата на направления за хоспитализация в медицинските досиета на 2 – ЗЗОЛ - т. 6, т. 7 и дублиране на медицински направления за МДД (бл. МЗ – НЗОК № 4), изпълнени от две различни лечебни заведения за СИМП - т. 8 безспорно установяват фактическите състави на нарушения и са точно квалифицирани от административния орган и административния съд. За нарушенията са определени съответстващите се санкции, като е спазена целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Точно е определен и размера на разноските между страните, отчитайки неуважената част на предприетото съдебно оспорване. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение