Решение № 8882 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2018 г.

Решение № 8882 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Серафимова, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Е. Василева против решение № 147 от 23.01.2018 г. по адм. дело № 3650/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РД-74/20.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/31.10.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, и са присъдени разноски. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон- касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът – директорът на ТП на НОИ– Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил оспорването на С. Серафимова против решение № РД-74/20.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/31.10.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив относно отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО. Съдът е приел, че Серафимова е заявила отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при хипотезата на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Същата се е възползвала от възможността за ранно пенсиониране по реда на § 5 от КСО. Независимо, че е имала изискуемата възраст за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 1 и 2, това не е довело до ползване на привилегията по ал. 3 на § 5 от ПЗР на КСО и определяне на добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. От една страна § 5 от ПЗР на КСО регламентира ред за ранно пенсиониране на определена категория лица, а от друга страна ал. 3 на § 5 предвижда различен от общия режим за пенсиониране чрез предвиждането на съответната добавка. Решението е правилно. От съдържанието на заявлението се установява, че със заявление вх. №МП-61359/17.09.2014 г. Серафимова е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при хипотезата на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Ръководителят "ПО" при ТП на НОИ е преценил, че към датата на на подаване на заявлението-17.09.2014 г. общият осигурителен стаж на Серафимова е недостатъчен да бъдат изпълнени условията за пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Преценил е на кои условия отговаря Серафимова и с разпореждане № [ЕГН]/31.10.2014 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на § 5, ал. 4 от ПЗР на КСО в минимален размер, считано от 4.09.2014 г. при навършена възраст 60 г. и 8 м., осигурителен стаж от трета категория труд ЗЗ г. 10 м. 24 д., от който учителски стаж- 30 г. 04 м. 11 дни. С последващо разпореждане [ЕГН]/10.12.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив е изменена личната й пенсия по § 5 от ПЗР на КСО и от 04.09.2014 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. По делото няма спор, че към датата на отпускане на пенсията 4.09.2014 г. Серафимова не е притежавала стаж 34 г. и 8 месеца, както и че на 23.02.2015 г. е внесла осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 от КСО за висше образование. Серафимова е изразила несъгласие с посоченото по-горе разпореждане и е представила новите доказателства във връзка с чл. 9а, ал. 1 от КСО. С решение № РД-74/20.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив жалбата й е отхвърлена и новите доказателства не са зачетени, тъй като осигурителните вноски са внесени на 23.02.2015 г., т. е. след издаване на обжалваното разпореждане. Към началната дата на пенсията – 4.09.2014 г. няма основание за зачитане на осигурителен стаж за времето на обучение във ВТУ "Кирил и Методий" Велико Търново. Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на КСО (актуална редакция за спора) до 31.12.2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст 3 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Правото на добавка от Учителския пенсионен фонд възниква за лицата, които са се пенсионирали по общия ред при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, но които в същото време отговарят и на условията за ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, а именно да притежават минимално изискуем учителски стаж, което условие към датата на пенсиониране не е налично за жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер на 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване правото на пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. В настоящия случай Серафимова не е отговаряла на условията за пенсиониране по реда чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и в същото време не е отговаряла и на условията за ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. На същата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 4 от КСО, и поради това няма право на претендираната добавка от учителския пенсионен фонд в размер на 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че визираните в касационната жалба основания за нарушение на материалния закон са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В отговора на касационната жалба директорът на ТП на НОИ-Пловдив е направил искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Претенцията е неоснователна, тъй като в касационното производство страната не е била защитавана от юрисконсулт по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение