Решение № 12358 от 2.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на конкуренцията гр. София (КЗК)чрез процесуалния си представител юриск. М. Кантарев срещу решение 3070/26.02.2020 г., постановено по адм. дело 8996/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменен мълчалив отказ на същата комисия да образува производство на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за установяване на извършени нарушения по чл. 15 ЗЗК от страна на ЕнергоПро Продажби АД и Електроразпределение Север АД и чл. 21 ЗЗК от страна на Енерго-Про Продажби АД и преписката е върната на КЗК за произнасяне по постъпилото от Кайко ООД искане с вх. ВХР-996/11.05.2018 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с направените изводи от първоинстанционния съд, че страните и основание не са изцяло едни и същи, тъй като по образуваната преписка на КЗК е обсъждано нарушение от страна на Енерго-Про Мрежи АД, а молителят Кайко ООД в повторното си искане твърди нарушение и от страна Енерго-Про Продажби АД. Касаторът твърди, че изводите на съда са неправилни, тъй като искането на Кайко ООД от 11.05.2018 г., с което е сигнализирана КЗК за образуване на производство по чл. 15 и чл. 21 ЗЗК и според него КЗК като специализиран национален орган в областта на конкуренцията е определила правната квалификация на твърдяното нарушение с оглед наличието на кумулативните предпоставки на забраната на чл. 15 ЗЗК спрямо Електроразпределение Север АД. Твърди се също така, че КЗК вече е била извършила проучване на абсолютно идентичните факти и обстоятелства, изложени от посоченото дружество в неговото повторно искане, като е определила, че правната квалификация на твърдението за нарушение по чл. 15 ЗЗК, както и че неправилно съдът е приел, че второто искане е имало различен предмет. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК и се иска тяхното намаление. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Кантарев и се иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответникът по касационната жалба Кайко ООД гр. Габрово не е изпратил свой представител и не е депозирал писмен отговор. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени мълчаливия отказ на КЗК да образува производство по чл. 38, ал.1, т.3 ЗЗК за установяване на извършени нарушения по чл. 15 ЗЗК от страна на ЕнергоПро Продажби АД и Електроразпределение Север АД и чл. 21 ЗЗК от страна на Енерго-Про Продажби АД, тричленният съдебен състав на ВАС, Четвърто отделение е приел, че неправилно КЗК е счела, че изложените в жалбата на Кайко ООД факти и обстоятелства са обсъдени в предходното производство през 2015 г., когато дружеството е депозирало същото искане със същите страни, същите доказателства и което производство по преписка КЗК-610/2015 г. е приключило с решение 1068/08.12.2016 г., предмет по адм. дело 2026/2017 г. на ВАС. С него съдът е приел, че КЗК е установила, че от страна на Енерго-Про Мрежи АД не е извършено нарушение по чл. 21 ЗЗК, изразяващо се в отказ за присъединяване на обект със стопанско предназначение на Кайко ООД към електроразпределителната мрежа. Съдът е направил извод, че страните и основанието не са изцяло едни и същи, както се твърди от КЗК чрез нейния процесуален представител, както и, че твърдяното нарушение е на различно основание предвид, че в новото искане се заявява нарушение по чл. 15 ЗЗК забрана за всякакъв вид споразумения между предприятия, решения и съгласувани практики. Предвид, че в ЗЗК не е предвидено да се обжалват мълчаливи откази на КЗК, то съответно не е регламентиран срок за обжалване, поради което съдът е извършил преценка на срока по общия АПК и е прието, че жалбата на Кайко ООД е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 2 АПК едномесечен срок от изтичането на най-дългия срок за произнасяне, предвиден в чл. 57 АПК и се явява основателна. Поради изложените съображения съдът е приел, че мълчаливият отказ на КЗК следва да бъде отменен и преписката върната на административния орган за произнасяне по постъпилото от Кайко ООД искане, вх. ВХР-996/11.05.2018 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Неправилно в касационната жалба се твърди, че не е следвало в обжалваното решение да се приема, че страните и основанието не са изцяло едни и същи предвид, че преди отменения от съда по жалба от Кайко ООД на мълчалив отказ на КЗК да образува производство по чл. 38, ал.1 ЗЗК за установяване на извършени нарушения по чл. 15 ЗЗК от ЕнергоПро Продажби АД и Електроразпределение Север АД и по чл. 21 ЗЗК от страна на Енерго-Про Продажби, КЗК се е произнесла по преписка КЗК-610/2015 г. относно обсъждано нарушение от страна на Енерго-Про Мрежи АД по чл. 21 ЗЗК, като Комисията е приела, че такова не е извършено по отношение на твърдян от Кайко ООД отказ от Енерго Про Мрежи ООД за присъединяване на обект на дружеството със стопанско предназначение към електроразпределителната мрежа. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице съвпадение по преписка КЗК-610/2015 г. и сезирането на КЗК от Кайко ООД от 11.05.2018 г. Обосновани са изводите в обжалвания съдебен акт за допуснати нарушения по чл. 15 и по чл. 21 от посочените по-горе електроразпределителни дружества. Не е налице твърдяното от касатора съвпадение между основанията и страните по двете искания до КЗК, поради което правилно е прието от решаващия съд, че КЗК е била длъжна да се произнесе с решение.Правилно съдът е приел от извършената от него служебна проверка, че в решение 1068/08.12.2016 г. по преписка КЗК-610/2015 г. е постановено, че Енерго Про Мрежи АД не е извършило твърдяното от Кайко ООД нарушение по чл. 21 ЗЗК забрана за поведение на предприятие с монополно или господстващо положение. Този извод КЗК е направила предвид неизпълнение на задължението от страна на Кайко ООД да учреди на посоченото електроразпределително дружество ограничено вещо право за строителство на трафопост, за да може да се извърши присъединяването на Кайко АД към електропреносната мрежа. Изяснено е в обжалваното решение, че Енерго Про Мрежи АД е с променено наименование Електроразпределение Север АД и е със същия ЕИК, т.е. касае се за едно и също дружество. В решение 1068/08.12.2016 г. КЗК се е произнесла, като е приела, че липсва нарушение по чл. 21 ЗЗК, а мълчаливия отказ се отнася до установяване или не на нарушение по чл. 15 ЗЗК от ЕнергоПро Продажби АД и Електроразпределение Север АД и по чл. 21 ЗЗК от страна на Енерго-Про Продажби. В този смисъл обосновано съдът е приел, че не е налице повторност на искането от 11.05.2018 г.по смисъла на чл. 124 АПК предвид, че основанията и страните са различни. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че правилно решаващият съд е отменил мълчаливия отказ на КЗК да се произнесе по искането на Кайко ООД от 11.05.2018 г. и е изпратена преписката на КЗК за произнасяне по искането на Кайко ООД с вх. ВХР-996/11.05.2018 г. Обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия