Решение № 126 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 46/2008 г.

Решение № 126 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 46/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. П. Ф. и М. В. Ф. като законни представители на П. С. Ф., всички със съдебен адрес София, срещу въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 30.Х.2007 г. по в. гр. д. № 360/2007 г. Ответниците по касационната жалба С. о. - район "О" и контролиращата страна П. на РБ не са заявили становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския РС по гр. д. № 4694/2005 г., с което е отхвърлена молбата на П. С. Ф. чрез нейните родители и законни представители С. и М. Ф. за промяна на бащиното й име от "С" на "С". За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице предвидените в чл. 19 от ЗГР предпоставки за промяна на бащиното име на детето. То е образувано съобразно разпоредбата на чл. 13 от ЗГР, която е категорична и не подлежи на тълкуване, с наставката "ова" то не е неподходящо и неудобно, не е осмиващо или позорящо, бащините имена и на родителите са с окончания "ов" и "ева". Не са налице и важни обстоятелства, за каквото не може да се приеме волята на родителите, противоречаща на законите на РБ, както и дискриминация на детето, тъй като то е българче и не се нарушава българското му етническо самосъзнание. Касационната жалба на С. и М. Ф. като законни представители на М. Ст. Ф. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че въззивният съд е отказал да допусне съдебно-техническа експертиза за установяване, че трето лице е дописало заявеното име на детето, в резултат на което в акта зараждане бащиното му име е записано не със заявеното от майката име, което е довело и до необсъждане на релевантни за делото факти. Недопустимо съдът е приел, че правната норма на чл. 13 от ЗГР не подлежи на тълкуване. Законодателят е предвидил възможност длъжностното лице да определи по свое усмотрение само личното име на детето, а родителите единствено имат право на преценка каква форма на бащиното име биха желали да присъства в семейната им традиция, както и да преценят дали желаят да поставят начало на нова традиция. Доколкото бащино име без наставка "ова" не е забранена форма, следва да се приеме, че волята на родителите е достатъчно важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 от ЗГР за исканата промяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е правилно. Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. Действително, в с.з. на 16. Х.2007 г. съдът е оставил без уважение искането на ищците за допускане на съдебно-графологична експертиза, считайки, че такава не е необходима. Този извод на съда е правилен с оглед на твърдението им, че молбата на майката, с която е заявила как да се изпишат имената на детето, е подправена на ръка, и на обстоятелството, че такава молба по делото не е представена /виж протокола за с.з. на 24.III.2006 г./. Следва да се отбележи още в тази връзка и че представеното съобщение за раждане № 2857/03. ХI.2005 г. е съставено и подписано от лице по чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗГР, като по делото няма данни името на детето в този документ да е вписано или дори да е заявено от майката. Ето защо неоснователни са и оплакванията, касаещи възможността за промяна на волята на родителите за бащиното име на детето от длъжностно лице. Неоснователни са оплакванията и по приложението на чл. 13 от ЗГР. Непрецизно въззивният съд е посочил в решението си, че тази разпоредба не подлежи на тълкуване. Това е така, тъй като съдът по същество е тълкувал разпоредбата, подлагайки на преценка разглеждания случай съобразно с всички съдържащи се в нея хипотези за определяне на бащиното име на детето извън правилото с наставка -ов или -ев и окончание според пола му. Ето защо допуснатата непрецизност не е довела до опорочаване на крайния резултат по делото. Неоснователни са и останалите оплаквания в касационната жалба. Тълкуването на разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от ЗГР налага извод, че само собственото име на лицето се избира от родителите му. Образуването на бащиното име се съобразява с установения в чл. 13 принцип - вписване на наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето. Определянето на бащиното име без тези наставки е изключение и касае само случаите, когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозни традиции на родителите. Законосъобразно и обосновано въззивният съд е приел, че в разглеждания случай такива предпоставки за прилагане на изключението не са налице, а това обуславя неоснователност на претенцията за промяна на името. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,