Решение № 2378 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14333/2011 г.

Решение № 2378 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14333/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на първо Районно управление "Полиция" /РУП/ при Областна дирекция на МВР - град Благоевград против решение № 1392/30.09.2011 г., постановено по адм. дело № 447/2011 г. на Административен съд град Благоевград, с което е отменена негова заповед № 87/26.05.2011 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Янко Панайотов Стамболиев от град Благоевград, чрез пълномощника си адв. Кацарски от САК е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Благоевград е била заповед № 87/26.05.2011 г. на началника на Първо РУП при ОД на МВР Благоевград, с която на Янко Панайотов Стамболиев, изпълняващ длъжността "главен полицай" в първо РУП на МВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, за извършено нарушение на 02.04.2011 г., като при задържане на лицата Светослав Стойчев и Ангел Гюров не е изготвил заповед по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1 от Инструкция рег. № Iз-1711/15.09.2009 г. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, и които се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, не обосновават извършване на нарушения от страна на главен полицай Стамболиев. При установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган не е приложил правилно материалния закон, а именно посочените като правно основание за издаването на заповедта разпоредби на чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чл. 224, ал. 1 и ал. 2, и чл. 228, т. 4 от ЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е обсъдено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, не е установена и доказана. Административният орган не е доказал виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния служител, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поради това поведението му е неправилно квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и с чл. 228, т. 4 от ППЗМВР. Освен това заповедта на началника на Първо РУП е издадена при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които съдът е приел като едно от основанията за отмяната й. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция не са установени дисциплинарните нарушения, за които органът е приел наличие на вина от страна на касационния ответник. Посоченото в заповедта нарушение на чл. 11, ал. 1 от Инструкция № Iз-1711/2009 г. визира задълженията на полицейските органи да издадат заповед за задържане на всяко задържано лице, на което е ограничено правото на свободно придвижване. По отношение на Стамболиев дисциплинарнонаказващият орган е изложил мотиви, че същият не е издал заповед за задържане по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР по отношение на две лица. Доказателствата по делото обаче установяват, че тези две лица не са били задържани, за да бъде приложен чл. 63, ал. 1 от ЗМВР и съответно чл. 11, ал. 1 от цитираната Инструкция, а само са им снети обяснения за изясняване на възникналия инцидент по време на футболна среща, след което те са напуснали сградата на РУП, което води до извода, че за касационния ответник не е било налице задължение да издава заповед за задържане. Още повече, че при осъществяване на своите правомощия полицейският орган взема решения по вътрешно убеждение, а при задържането по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР следва да бъдат налице данни за извършено престъпление от лицето, което се задържа, каквито по преписката не са налице. Поради това и не би могло да се вмени като извършено от Стамболиев нарушение, представляващо незадържане на лица по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, а още повече неспазване на правилата за задържане по чл. 11, ал. 1 от Инструкция № Iз-1711/2009 г. Предвид на изложеното, правилно АС е приел, че не са били налице материалноправните основания за издаването на заповедта за дисциплинарно наказание, което е основание за нейната отмяна. Неоснователно и оплакването в касационната жалба, за липса на допуснати от него нарушения на съдопроизводствените правила, които са констатирани от АС. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че Стамболиев не е запознат с изготвената справка за извършеното от него дисциплинарно нарушение, както и че административният орган не е обсъдил неговите възражения, дадени в писмените му обяснения, както и не и изложил мотиви защо не ги възприема за основателни. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които не доказват носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за немотивираност на заповедта, за липса на фактически и правни основания за издаването й. В случая пред касационната инстанция не се представят доказателства, които да обосновават извода за неправилност на съдебния акт и в този смисъл следва да бъда приети за законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,