Решение № 2819 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2010 г.

Решение № 2819 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Маринка Кръстева Петрова, Красимир Христов Петров и Марияна Христова Петрова и Община Разград против решение по адм. д. № 20/2010 г. по описа на АС - Разград. Маринка Кръстева Петрова, Красимир Христов Петров и Марияна Христова Петрова искат отмяна на отхвърлителната част от решението и уважаване на исковете им по ЗОДОВ в пълния им предявен размер. Допълнително са наведени конкретни оплаквания за неспазване на чл. 52 от ЗЗД, необоснованост като правят оплаквания за мотивиране на решението с различни фактически и правни изводи относно едно и също основание на различни искове, което по същество представлява оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдят, че съдът не е разбрал претенцията им, която е за обезщетение за имуществени вреди от неползване на имот, който все още не съществува. Обясняват, че искът им не е за пропуснати ползи от несключен договор, а за лишаване от възможността да ползват имота си, което се определя в размер на месечна наемна цена. Община Разград оспорва решението в осъдителната част, като твърди, че не е налице незаконно бездействие, защото: 1. недопустимо по реда на ЗОДОВ ищците правят опити за промяна на начина на обезщетение относно гаража от имотно в парично, което им е предлагано в годините от администрацията на общината, но ищците не са се съгласявали, 2. не е завършено отчуждителното производство относно гаража, защото няма доплащане от ищците в размер на 4 479 лв., която сума е посочена в заповед № 823/24.07.1991 г. Не е построен жилищен блок ЕК-69 в ж. к. "IХ септември", гр. Разград, поради което няма и такъв гараж Съдът прави заключение, че ищците могат да получат по сега действащия правен ред гараж, но в същото време ги обезщетява парично, което означава двойно обезщетение. Не са налице незаконни бездействия от общинската администрация, защото е предлагана промяна в начина на обезщетяване по § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ, както и е предлаган друг гараж, но ищците не били съгласни с тези предложения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на общината, защото не са налице фактически бездействия от страна на администрацията. Променени са плановете за строителство, поради което вече не е предвиден гаража за построяване и следователно липсва една от предпоставките за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество намира за основателни по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени от Маринка Кръстева Петрова, Красимир Христов Петров и Марияна Христова Петрова против Община Разград с посочено от тях правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърдели са, че през 1988 г. им е отчужден недвижим имот, за който е определено имотно обезщетение, включително гараж, който със заповед № 823/24.07.1991 г. хе конкретизиран като гараж № 2 в ЕК-69, ж. к. "Освобождение" /бивш "IХ Септември"/, въз основа на който са станали собственици на гаража. В обстоятелствената част на исковата молба посочват, че гаража не е изграден, защото жилищния блок е изграден, но в партерната част, която е от 50 кв. м площ, гараж няма обособен., поради което на 8.06.2009 г. са поискали от общината да им бъде обособен гаража и да им бъде предадено владението. Тъй като не са получили отговор твърдят, че са лишени от правото си на собственост върху имота си, заради което имат право на обезщетение в размер на месечен наем за ползване на гараж в централната част на града за период от 1.02.2005 г. до 1.02.2010 г. в размер общо за тримата на 3000 лв., или 2000 лв. за Маринка Кръстева и по 500 лева за останалите ищци. Искат обезщетяване за непостроения гараж, поради бездействието на длъжностни лица към общината, в размер общо за тримата ищци на 19 200 лв. като пазарна равностойност на гараж от 20.50 кв. м площ, която сума е конкретизирана за всеки от ищците поотделно. Марияна Петрова е поискала и обезщетение за неимуществени вреди претърпени в "продължение на години" за неприятни преживявания и напрежение при срещи с администрацията в размер на 1500 лв. С обжалваното решение № 25 от 10.05.2010 г. първоинстанционният съд е приел, че при отчуждаването държавата осъществява властническа дейност и предвид действащият чл. 106, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) е дължала обезщетение. След изтичане на 3-годишен срок правоимащият е можел да поиска нова оценка или отмяна на отчуждаването и приел, че разумният срок за обезщетяване по чл. 270, ал. 1 от ППЗТСУ е 3 години. Установено е, че вследствие на промяната на ПУП със заповед № 1800/28.08.2006 г. на мястото на блок 69, в който е следвало да бъде построен гаражът, е ситуирана сграда с друга конфигурация и етажност, поради което е отпаднало построяването на гаража, заради което на ищцата Маринка Петрова и съпруга й Христо Петров /починал/ е предлагано промяна в начина на обезщетение от имотно в парично, отказано през 1996 г. Развити са мотиви, че правоимащите не са били длъжни да приемат предложението на администрацията. Впоследствие е предложено обезщетение с гараж в друг квартал, което също не е прието. При тази фактическа обстановка, описана подробно в мотивите на съдебното решение административният съд е направил правни изводи за основателност на исковете поради незаконосъобразно бездействие на общинската администрация, имаща задължението да построи и предаде владение върху гаража, отреден за ищците като обезщетение за отчужден имот. Съдът приел, че в течение на 15 години не е построен гаража и следователно е налице непредоставяне на определено имотно обезщетение на правоимащи лица. Съдът се позовал на нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Уважил иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на пазарната стойност на гараж на 13 500 лв. за тримата ищци. Отхвърлен е иска за обезщетението за лишаване от ползване на гаража, защото нямало доказателства, че гаражът ако бе построен щеше да бъде даден под наем. Приел, че е основателен иска на Маринка Петрова за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в напрежение, чести притеснения и несигурност в размер на 1500 лв., претърпени "в продължение на много години". Първоинстанционният съд е постановил съдебното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не е изложил мотиви по относими за правилното решаване на съдебния спор въпроси. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени от незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност. До приемане на ЗОДВПГ, ДВ, бр. 60/1988 г. държавата отговаря за вреди, причинени на граждани по реда на ЗЗД. С § 98, т. 1 от ПЗР на АПК (обн., ДВ, бр. 30.11.04.2006 г.) бе изменено заглавието на закона в Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, като самият закон претърпя изменения. Така отговорност вече се носи не само от държавата, но и от общините за вреди, причинени от незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на държавната и общинската администрация, като с влизане в сила на АПК отговорността се реализира по реда на глава ХI "Производства по обезщетения" чл. 203 - чл. 207 от АПК, при спазване на ЗОДОВ като материален закон. В случая исковете са насочени срещу общината, а не срещу държавата, поради което за ангажиране на отговорността на ответника правно релевантни са само онези факти настъпили след влизане в сила на ЗИЗОДВПГ, обн. ДВ, бр. 30.11.04.2006 г., с които чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ свързва настъпването на определени правни последици. С оглед очертаване на предмета на спора съдът е бил длъжен да укаже на ищците по чл. 129, ал. 2 от ГПК да посочат кои са незаконосъобразните фактически действия и бездействия, които общинската администрация е била длъжна да извърши в периода от време от влизане в сила на изменението на закона през 2006 г. до завеждане на исковата молба. Съгласно чл. 256 от АПК, за да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е самата правна норма. Ако връзката се опосредява от властническо волеизявление, тя е косвена, правопораждащият факт ще е индивидуален или общ административен акт и ще има неизпълнение на административен акт, а не фактическо бездействие. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, под действия и бездействия се има предвид фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. Следователно за правилното решаване на спора е от значение кои са фактическите незаконни бездействия, намиращи се в причинна връзка с твърдяните от ищците вреди, къде са регламентирани в нормативен акт като дължими фактически действия във връзка с управленчески правоотношения. Цитирането на чл. 1, Протокол № 1 от КЗПЧОС е неправилно, защото тази норма, която регламентира едно от основните права - правото на собственост, не създава конкретни и дължими фактически действия или бездействия на общинската администрация във връзка с развилите са правоотношения относно обезщетяването за отчужден недвижим имот. Всъщност като не е развил мотиви защо приема незаконосъобразност на фактическите бездействия и защо "неизграждане на гараж" представлява неизпълнение на административни задължения на общинска администрация, съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Мотивите на съда освен това сочат за неразбиране на един от елементите от фактическия състав на отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличието на причинна връзка между бездействието и вредата. На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В правните изводи на съда няма никакви разсъждения къде съществува причинна връзка между приетата вреда и незаконосъобразно фактическо бездействие на общинската администрация. Правната логика трябва да сочи за причинно-следствена връзка между релевантните за чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ факти. Установено е, че има влязло в сила изменение на ПУП със заповед № 1800/28.08.2006 г., поради което в новата сграда, на мястото на блок 69, в който е трябвало да бъде изграден гаража, заради новата конфигурация и етажност, вече не се предвижда построяване на гаража за обезщетяване. Заповедта за изменение на ПУП представлява административен акт, чиято законосъобразност не е оспорена по съответния ред, поради което съдът трябва да развие мотиви защо приема, че въпреки това е налице незаконосъобразно бездействие - неизграждане и непредаване на гараж, който не е предвид вече по ПУП. Имуществените вреди по принцип представляват: претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищците и в резултат на незаконосъобразни действия или бездействия да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т. е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза представлява неосъщественото увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) собственикът на отчужден имот, когато е предвидено да получи имот обезщетение, се счита за обезщетен след влизане в сила на заповедта за определяне на конкретния имот, който му се отстъпва, като до този момент той има право на добивите от имота и може да се разпорежда относно начина на ползуването му. Следователно заповедта по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) има значение за момента на приключване на отчуждителното производство с обезщетяване, а правната последица е в прекратяване на правото на собственост върху отчуждения имот. Не е ясно въз основа на каква правна норма съдът е приел, че съществува право на собственост върху гараж, който липсва като на обект на собственост /гаражът не е изграден/, и е обезщетил ищците с равностойност на гараж по сега действащи пазарни цени, надхвърляйки по този начин обезщетението като размер в заповедта по чл. 100 от ЗТСУ и заобикаляйки възможността дадена със закона отчуждените собственици да поискат изменение в начина на обезщетяване. Освен това съдът не е развил никакви правни изводи по прилагане на § 9 от ПЗР на ЗУТ, вр. с чл. 102 от ЗТСУ (отм.), в какъвто смисъл е основната защитна теза на Община Разград развита в открито съдебно заседание от 9.03.2010 г. по иска за присъждане на обезщетение за равностойността на гаража, възможността за поискване на нова оценка на отчуждения имот, след като гаража е отпаднал от плана и евентуално прилагане на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ . Липсата на мотиви за прилагането на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението следва да бъде отменено изцяло и върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, като първоначално следва да бъдат конкретизирани от ищците релевантните за предмета на спора обстоятелства относно претендираните обезщетения спрямо община Разград в посочения в мотивите на решението период. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,