Решение № 10172 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6466/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция Национална сигурност/ДАНС/, чрез Т. Петкова - процесуален представител, против Решение 11003 от 29.03.2025 г. по адм. дело 947/2025 г. на Административен съд София-град/АССГ/. Навеждат се съображения, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Не претендира разноски. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Петкова, която поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания и моли съда да отмени решението като неправилно. Съображения по съществото на спора развива в писмени бележки, които представя в определен от съда срок. Ответникът К. Х. А. в съдебно заседание се явява лично и с адв. Петков, който оспорва касационната жаба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна с правен интерес от обжалването, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АССГ по жалба на А. е отменил Решение за отказ за предоставяне на данни рег. КА-3/03.01.2025 г. на Председателя на ДАНС и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение. За да отмени обжалваното решение на Председателя на ДАНС административният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е счел, че при посоченото от административния орган правно основание за отказ - чл.36, ал.7 от Закона за Държавна агенция Национална сигурност/ЗДАНС/ и чл.11, ал.1 от Наредба I-7/13.07.2009г. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция "Национална сигурност"/Наредбата/, същият не е ангажирал каквито и да било доказателства за наличие на някоя от хипотезите на чл.36, ал.7 от ЗДАНС, което от своя страна препятства съдебния контрол върху постановения отказ. Според АССГ в Закона за Държавна агенция Национална сигурност са предвидени множество различни хипотези, при които Председателят на ДАНС не следва да предоставя искана информация, но в случая по делото липсват каквито и да е било доказателства за наличието на някоя от предвидените в закона хипотези за законосъобразен отказ, в т.ч. за някоя от възможните и допустими хипотези за отказ във връзка с нормите, гарантиращи правото на физическите лица на достъп до информация, с които се покриват стандартите по ЕКПЧ. Решението е неправилно. Административното производство е било инициирано от А. с молба от с Вх. РД-3980/20.12.2024 г. по реда на чл.36, ал.6, вр. с ал.4 от ЗДАНС, относно негови лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание, във връзка с депозирано заявление от А. за придобиване на българско гражданство, по което е образувана преписка 23040/2023 г. на Министерство на Правосъдието. С Решение за отказ за предоставяне на данни Рег. КА-3/03.01.2025 г., Председателят на ДАНС на основание чл.36, ал.7 от ЗДАНС и чл.11, ал.1 от Наредба I-7/13.07.2009 г. е отказал на К. Х. А. да му бъде предоставена исканата информация, поради възможност от възникване на опасност за опазването на информацията, класифицирана като държавна тайна, и за разкриване на източниците на информацията и негласните методи и средства за нейното събиране, както и защото предоставянето на тези данни би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на Агенцията. В хода на административното производство е установено, че в ДАНС е събирана и обработвана информация и лични данни на А., но същата е класифицирана като държавна тайна на основание чл.25, Приложение 1, Раздел II, т.3 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/. При тези факти незаконосъобразно АССГ е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за отказ за предоставяне на исканите данни. В конкретния казус се касае за информация, определена като класифицирана по см. на Глава трета, Раздел I, чл.25 от ЗЗКИ - държавна тайна, съгласно Приложение 1, Раздел II, т.3, а именно: сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно - издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности. Достъпът до този вид класифицирана информация, включително в частта й, представляваща лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Общ регламент за защита на личните данни /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. /ОРЗД/, по реда на административното производство, регламентирано в чл.36, ал.6 от ЗДАНС е изключен. ЗЗКИ е приложим спрямо обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, в закона са регламентирани условията и редът за предоставяне на достъп до нея, във връзка с ограниченията по смисъла на чл.23 от ОРЗД. В оспореното решение за отказ се съдържат правни основания - чл.36, ал.7 от ЗДАНС и чл.11 от Наредба I-7/13.07.2009 г. Не е налице неяснота относно хипотезата на ограничаване на достъп до информация - чл.23, §1 б. а от ОРЗД, категорично приложима в процесния случай. Неоснователни са доводите на ответника по касация. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.8 от ЗДАНС и чл.11, ал.2 от горецитираната наредба уведомяването на заявителите за отказа по ал.7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. Това законодателно разрешение е изцяло съобразено с разпоредбите на чл.1, ал.2, вр. чл.25 от ЗЗКИ, съгласно които предоставяне на достъп до класифицирана информация от този вид на субекта на данни е изключено. Като е приел, че оспореното Решение за отказ за предоставяне на данни рег.КА-3/03.01.2025 г. на Председателя на ДАНС е неправилно и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Основателни са доводите за необоснованост на обжалваното съдебно решение, тъй като правните изводи на АССГ не кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. По изложените съображения обжалваното решение при наличие сочените от касатора основания по чл.209, т.3 от АПК следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него се постанови друго, с което жалбата на К. Х. А. срещу Решение за отказ за предоставяне на данни рег.КА-3/03.01.2025 г. на Председателя на ДАНС да се отхвърли като неоснователна. Разноски не се претендират от касатора, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл.227, вр. чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение