Решение № 7539 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13360/2013 г.

Решение № 7539 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13360/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Сидер Филипов Седефчев от гр. Перник, против решение № 4408 от 3.07.2013 г. по адм. дело № 14116/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 22 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за 2011 г. по УРН 260945 изх. № 02-140-6500/2419/29.10.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът не е съобразил допуснати нарушения по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаване на акта, като не е мотивирано и не е спазена процедурата за издаване на индивидуален административен акт. Твърди, че са неправилни изводите на съда, че изложените в акта констатации отговарят на крайните изводи на административния орган, както и че правилно е приложен материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 47, ал. 2, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Излага, че неправилно съдът е приел, че е законосъобразен отказът за подпомагане, след като заявената от него площ недопустима за подпомагане е под 50%, поради и което не следва да бъде санкционирана на 100% и е недопустимо да се налага санкция по СЕПП за бъдещ период. Твърди, че не е допуснато нарушение на Наредба № 3 от 23.02.2011 г., за да бъде отказано подпомагане. Твърди, че не са извършени коректни административни проверки, които да отразяват точно недопустимата за подпомагане площ като съдът необосновано се е позовал на съдебно-техническата експертиза. Моли, да се отмени обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане, или да бъде отменено обжалваното уведомително писмо. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юриск. Милена Стоянова, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение с искане да бъде потвърдено и бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че постановеното решение е правилно и обосновано, поради това, че оспореният акт е мотивиран, като в него и приложенията му се съдържат фактическите и правни основания за издаването му. Излага, че съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4408 от 3.07.2013 г. по адм. дело № 14116/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 22 състав, е отхвърлена жалбата на Сидер Филипов Седефчев против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за 2011 г. по УРН 260945 изх. № 02-140-6500/2419/29.10.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 400 лв. Съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в рамките на предоставените му правомощия, при издаване на оспореното писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е установил, че по подаденото заявление за подпомагане са извършени административни проверки, въз основа на които са установени площи недопустими за подпомагане, които съставляват 43,88% от заявената площ. Съдът е съобразил приета СТЕ, с която установено, че наддекларираната площ е 9.28 ха спрямо декларираната площ 30,43 ха и в процентно съотношение възлиза на 43.88%, поради и което санкционираната площ е 21.15 ха. При тези данни съдът е приел, че отказът на административния орган е законосъобразен и в съответствие с Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и Директива 2000/60/ЕО. Производството пред административния съд е образувано по жалба от касатора против отказ за финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000" и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2011 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-140-6500/2419/29.10.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане в размер на 4671,93 лева. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, както и от назначената и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), че жалбоподателят е заявил за подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи", общо 6 парцела в землището на с. Влахи, с обща площ от 30.43 ха, както и че отделно е заявил и декларирал за подпомагане по СЕПП и НР1 парцели с обща площ от 139.91 ха. По заявлението са извършени административни проверки по ИСАК, чрез съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите, заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ по реда на Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Въз основа на извършените проверки е установено, че по отношение на три от заявените парцели са налице недопустими площи. Така по БЗС № 11569-18-1-1 със заявена площ от 15.16 ха, има площ от 5.88 ха недопустима за подпомагане с храсти и затревени територии. По БЗС № 11569-11-2-1 е заявен площ от 3.14 ха и целият е недопустим за подпомагане, с храсти и затревени територии. По БЗС № 11569-116-2-1 е заявена площ от 4.91 ха и има площ от 0.26 ха, недопустима за подпомагане, с храсти и затревени територии. Установено е от съда, че с уведомление изх. № 02-140-6500/2419 от 31.01.2013 г. на основание чл. 62, ал. 2 АПК са отстранени допуснати в акта очевидни фактически грешки, като в колона 5 не следва да фигурират данни, а по отношение на съдържанието на колона 6 и колона 7, данните за площта в колона 7 се отнасят за колона 6, а в колона 7 не следва да се съдържат данни. В хода на производството съдът е допуснал и приел СТЕ, като въз основа на заключението е приел, че констатациите в административния акт съответстват на установеното от вещото лице. Установено е, че от декларираната площ 30,43 ха, наддекларираната площ е 9.28 ха, която в процентно съотношение възлиза на 43.88%, поради и което санкционираната площ е 21.15 ха. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, правилно административният съд е приел, че извършеният отказ за подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" е законосъобразен. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения от административния орган по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обоснован е изводът на съда, че административният акт е мотивиран. Фактическите обстоятелства относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в отделна колона от таблицата, а като правни основания за отказа (санкционирана площ) е посочен чл. 16 от Регламент 65/2011 г., въз основа на отразеното в колона 7. Въз основа на фактическите установявания е отказано подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи", предвид на това, че съотношението между недопустима и установена площ е в размер на 43,88%. Административният съд правилно е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на констатациите и жалбоподателят не е оборил тези установявания в производството пред съда, както и не е оспорил заключението на СТЕ, с което са установени същите фактически данни относно недопустимите площи и несъответствия с изискванията за подпомагане съгласно Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и Директива 2000/60/ЕО. Жалбоподателят не е доказал в производството, че трите БЗС с установени недопустими площи, поради наличие на храсти и затревени територии, са в съответствие с изискванията на Наредба № 3 и обуславят включването им в допустимата площ. Позоваването на Национален стандарт 4.2 по изпълнение на Заповед № РД 09-616 от 21.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните за допускане на затревени площи по 25% от площта е неприложим в случая, а и жалбоподателят не е доказал по отношение на процесните БЗС с площи недопустими за подпомагане, че са от категорията за посочените в стандарта. Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът неправилно е преценил прилагането на материалния закон. Съгласно чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен. Действително жалбоподателят е заявил, че за тези площи се отказва от ползване, но не е представил правно основание за тяхното ползване при заявяването. С писмо от 7.11.2011 г. от Областна дирекция на ДФЗ - Перник жалбоподателят е уведомен за установените застъпвания и не е представил документ за правно основание, поради което ще бъдат третирани като наддекларирана площ. Също така съгласно чл. 13 от Наредба № 3 при прилагането на тази наредба се спазват правилата на Регламент (ЕС) № 65/2011. В съответствие с чл. 16 от Регламент (ЕО) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, когато процентното отношение на недопустимата площ към установената площ е в рамките над 20%, но до 50% (вкл.) - санкционираната площ е равна на установената. В случая съотношението между недопустима и установена площ е в размер на 43,88%, предвид и на което санкционираната площ е 21,15 ха, какъвто е размерът на установената площ. В тази връзка в случая не се отнася до наложена санкция, както твърди касатора, а за отказ за подпомагане, който обаче с оглед посочените правила е в пълен размер на заявената за подпомагане сума 4671,93 лв. Освен това в случая е неприложим чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., а отказът е формиран въз основа на чл. 16 от Регламент (ЕО) 65/2011. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 150,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение