Решение № 1306 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9129/2017 г.

Решение № 1306 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9129/2017 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Августа - Мебел" АД, ( в ликвидация) със седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. "Мадара" № 21, с ЕИК 837066486, представлявано от ликвидатора Д. Тодоров, против решение № 58 от 06.07.2017 г., постановено по адм. дело № 131/2017 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ № И000008/19.01.2017 г. на орган по приходите - главен инспектор "Данъчни приходи" в отдел "Местни данъци и такса битови отпадъци" при община Шумен, потвърден с решение № ЖГ-00-013/29.03.2017 г. на кмета на община Шумен. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Ответникът – кметът на община Шумен, чрез процесуалния си представител - юрк. Станчева, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: С декларации по чл. 14 от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) с вх. №№ ДК14002428/03.06.2016 г. и № ДК14002761/27.06.2016 г. оспорващото дружество "Августа - Мебел"АД-Шумен, като съсобственик е декларирало за облагане по реда на ЗМДТ една втора ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, Природен парк "Шуменско плато", местност Хижата, представляващ сграда с идентификатор 83510.87.4. 17, със застроена площ от 538 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.87.4 по КК и КР на гр. Шумен. В декларациите е посочено, че дружеството е собственик на декларирания имот съгласно Актове за държавна собственост (АДС) № 6346/24.11.1992 г. и № 611/06.02.1998 г. На база данните от подадените декларации и на основание чл. 109 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), за периода 2011 г. - 2016 г. на дружеството били определени дължимите данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 3 290. 34 лв. и лихви в размер на 787. 45 лв. С приходни документи № 118950/20.06.2016 г., № 119000/20.06.2016 г. и № 123902/28.06.2016 г. дружеството е заплатило тези суми на община Шумен. На 05.01.2017 г. дружеството е депозирало до община Шумен- Д "БФЧР", отдел "МД и ТБО", искане за прихващане или възстановяване на суми вх. № И000008/05.01.2017 г., за възстановяване като недължимо платена сумата от 4 077. 79 лв., представляваща данък недвижими имоти, ТБО и лихви за периода 2011 - 2016 г. по партида № 8370664860004 за горепосочения недвижим имот. Към искането били приложени АДС № 611/06.02.1998 г. на областен управител Варна, приходни квитанция за платен местен данък и ТБО, обяснителна бележка, писмо изх. № 26-00-113/19.03.2007 г. на община Шумен и Приемо-приемателен протокол от 22.07.2016 г. между "Августа Мебел" АД и община Шумен. По повод постъпилото искане и приложените доказателства, съответният служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен съгласно чл. 4, ал. 4 ЗМДТ с изрична заповед № РД-25-163/26.01.2017 г. на кмета на община Шумен, се е произнесъл в срока по чл. 129, ал. 5 ДОПК с Акт за прихващане или възстановяване № И000008/19.01.2017 г., с който е отказал възстановяването на сумата 4 077. 79 лв., като е приел, че не е налице надвнесена сума за възстановяване срещу изискуеми местни данъци и такси. Прието е, че както ДНИ, така и ТБО са дължими, тъй като имотът е деклариран за облагане по реда на ЗМДТ от дружеството-съсобственик, съгласно АДС № 6346/24.11.1992 г. и АДС № 611/06.02.1998 г., и съответно е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ. Посочил е, че дължимите ДНИ и ТБО на дружеството за периода 2011-2016 г. са определени на база данни от подадените декларации с вх. № ДК14002428/03.06.2016 г. и № ДК14002761/27.06.2016 г. и на основание чл. 109 ДОПК в размер на 3 290. 34 лв. и лихви в размер на 787. 45 лв. Същите са платени с приходни документи и административният орган не е констатирал недължимо платени суми за ДНИ и ТБО. Актът е оспорен пред кмета на община Шумен, който с решение № ЖГ-00-013/29.03.2017 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил изцяло АПВ № И000008/19.01.2017 г. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправните разпоредби. При анализ на относимите разпоредби и след обстоен анализ на представените по делото доказателства, съдът е направил извод, че в случая няма спор, че на община Шумен не е учредявано право на ползване по съответния законов ред. Обстоятелството, че община Шумен е декларирала, като ползвател с декларация вх. № 2703000185/1403. 2007 г., е ирелевантно, доколкото правото на ползване върху имота в полза на друго лице се учредява от собственика чрез сключване на договор с нотариален акт, който се вписва в Имотния регистър. Такива доказателства не са представени, а и не се твърди от оспорващото дружество, че на община Шумен е учредено ограничено вещно право на ползване по съответния законов ред. Съдът е счел, че е ирелевантно за дължимостта на ДНИ и обстоятелството, че процесният имот не е бил ползван. От представените по делото доказателства първоинстанционният съдът е направил извод, че услугите по чл. 62 ЗМДТ по сметосъбиране, сметоизвозване и чистота на териториите за обществено ползване са реално предоставяни, както и че на територията на община Шумен има депо за битови отпадъци. В заключение съдът е приел, че не се установява наличието на предпоставките на чл. 128 ДОПК, за да има основание жалбоподателят да иска възстановяване на недължимо платени суми. Така мотивиран е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с ДНИ се облагат недвижимите имоти, като нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ регламентира като данъчно-задължени субекти техните собственици. В публичното правоотношение, едно лице се легитимира като собственик, респ. заявява се като задължен субект пред общината с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на имота. Съгласно чл. 11 ЗМДТ данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а такса битови отпадъци, съгласно чл. 64 ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. За дължимостта на данък върху недвижим имот е без значение кой фактически ползва имота. Само при учредено право на ползване, какъвто, не е настоящият случай, на основание чл. 11, ал. 3 ЗМДТ ползвателят, а не собственикът дължи плащане на ДНИ. В случая липсват каквито и да е доказателства, а и не се твърди, че в полза на община Шумен е било учредено право на ползване върху процесния имот по съответния законов ред. Обстоятелството, че имотът е бил ползван неправомерно от община Шумен не е основание за освобождаване на касатора от заплащане на дължимия ДНИ и ТБО. При тази законова регламентация неоснователни са доводите за неправилност на обжалваното решение, обосновани от твърдението за нарушение на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 64 ЗМДТ също вменява публично задължение за ТБО на лицата по чл. 11 ЗМДТ. От доказателствата по делото е установено, че услугите по чл. 62 ЗМДТ са реално предоставяни. Както правилно е установил първоинстанционният съд неоснователни са доводите на касатора, че след като имотът не се ползва и не генерира отпадъци поради това не се дължи ТБО. Видно от разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ такса се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за общественоползване. Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; т. 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В случая по безспорен начин е установено, че посочените изключения не са налице По делото не са представени доказателства и не се и твърди, че касаторът е подал декларация, че имотът няма да се ползва през цялата година. Относно т. 8 от приемо – предавателния протокол, на която дружеството се позовава, като счита, че не дължи така определените суми за ДНИ и ТБО, и същите са недължимо платени, следва да бъде отбелязано, че възстановяване на платеното в полза на друг правен субект, следва да се реализира по гражданско-правен ред. Понятието недължимост в тази хипотеза обаче има конкретно значение само в облигационните отношения между страните и може да бъде упражнено по общия исков ред пред граждански съд. Когато обаче плащането е извършено от надлежно легитимирано, като собственик лице, придобило качеството данъчно-задължен субект по смисъла на ЗДМТ, то именно поради качеството данъчно-задължен субект, придобито по реда и условията на закона, плащането се счита дължимо извършено. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Въз основа на установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят в настоящото производство е задължено лице по см. на чл. 11 във вр. с чл. 64 ЗМДТ за заплащане на такса за битови отпадъци по чл. 62 ЗМДТ, при наличието на материалноправните предпоставки за това. По изложените съображения решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, същото не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 150 (сто и петдесет ) лева, Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение