Решение № 10963 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от "Електроразпределение(ЕРП) Север"АД , чрез адв. С. Кирилова, против решение 6429/27.05.2024г., постановено по адм. дело 11874/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването на същото дружество срещу Решение Ж-366 от 03.08.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране(КЕВР). Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основаниа по чл.209,т.3 АПК. Твърди, че в обжалваното решение липсва обсъждане на всички изложени доводи от жалбоподателя. Излага доводи, че липсата на становище за присъединяване от страна на електроразпределителното предприятие води до липсата на акт, подлежащ на обжалване пред КЕВР, поради което обжалваното решение на органа е издадено при начална липса на основание. Не е изследван въпроса за техническите характеристики на електроразпределителната мрежа, позволяващи присъединяването на нови производители на ел.енергия. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на КЕВР. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР), чрез юрк. Бельова, с писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответната страна "АНИОН - 3 ЕООД не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Производството пред АССГ се е развило в изпълнение на съдебно решение 12142/07.12.2023г. на ВАС на РБ по адм.дело 6060/2023г., с което е отменено съдебно решение 2363/06.04.2023г. по адм.дело 8440/2022г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания. Пред първоинстанционния съд делото е образувано по жалба от "Електроразпределение Север" АД против Решение Ж-366/03.08.2022 г. на КЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал.7 от Закон за енергетиката(ЗЕ), на "Електроразпределение Север" АД са дадени следните задължителни указания: 1. В 7-дневен срок от получаване на решението да издаде становище за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа(ФЕЦ), с мощност 200kW, предвидена за изграждане в ПИ 32490.67.26, с. Изворско, общ. Аксаково, обл. Варна, към разпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на КЕВР доказателства за изпълнението им. Касационният жалбоподател е осъден да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 600 лв. От фактическа страна по делото е установено, че на 01.03.2022г. до ЕРПСевер е подадено искане 2201005556 от Анион-3 ЕООД за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа(ФЕЦ) с мощност 200 k\V към електроразпределителната мрежа(ЕРМ), предвидена за изграждане в поземлен имот - ПИ 32490.67.26 в с. Изворско, общ. Аксаково, обл. Варна. В искането е декларирано, че произведената електрическа енергия няма да се използва за собствено потребление. Обектът, представляващ стопански двор и постройки е присъединен към ЕРМ на ЕРПСевер с предоставена мощност 250 kW. С писмо изх. 6061248/14.04.2022г., ЕРП Север е заявило, че е възможно изграждане само на ФЕЦ изцяло за собствени нужди, без възможност за връщане на генерираната електрическа енергия в мрежата. Разпределителното дружество се е позовало на изчерпания капацитет за присъединяване в района, ниското потребление от обекти на клиенти и създадените реални предпоставки за драстични колебания и отклонение на мрежовото напрежение в електроразпределителната мрежа 20/0.4 кV в района, над регламентираните в нормативната уредба." С жалба вх. 6114418/21.04.2022г. срещу цитираното писмо, чрез ЕРП, Анион-3 ЕООД е сезирал КЕВР. В мотивите на оспореното решение на КЕВР се позовава на чл.116 ЗЕ, като посочва , че електроразпределителната мрежа на ЕРПСевер, като част от електроенергийната система, е така конструирана, че да поема не само еднопосочен поток на енергия, а да пренася в една или друга посока електрическата енергия на присъединените към нея клиенти или производители от или до тях. При условие, че в близост до имота на ФЕЦ има съществуващ ТП с два трансформатора, както и два други ТП, присъединени към един и същ ЖР стълб от ВЕЛКрумово 20 KV, с присъединени клиенти към тях с консумация, превишаваща производството на електрическа енергия от заявената ФЕЦ, да се прави отказ за присъединяване на основание изчерпан капацитет за присъединяване", поради големите генериращи мощности, за които ЕРП има сключени действащи договори за присъединяване, по които мощности предстои да бъдат присъединени", е незаконосъобразно. Касателно соченият от ЕРП действащ договор за ВяЕЦ 2011 г." за 7500.000 KW в становището на оператора не е посочена причината за неизпълнение до момента на договора за присъединяване от 2011г. Позоваването на действащ договор за присъединяване, неизпълнен повече от 10 години, е в противоречие с подхода, изразен от ЕР С в писмо с изх. 6116385/29.04.2022 г., изпратено до КЕВР относно прекратяване на договор за присъединяване поради изтичане на неговия срок - 2 години от сключването му". С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Север" ЕАД. Приел е, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и с нужните мотиви, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. При извършен подробен анализ на относимата законодателна уредба за присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия, съдът е изложил мотиви за липсата на материалноправните предпоставки за отказ за присъединяване на процесната централа. Приел е, че писмото на ЕРПСевер,макар и формално да представлява отказ за присъединяване, не е мотивирано, а и не е подкрепено с доказателства. Във връзка с т.н. запазени мощности по действащ договор за ВяЕЦ 2011г." за 7500.000 kW, е направено заключение за неубедителност на решаващият извод на ЕРП за изчерпания капацитет за присъединяване в района. Прието е от съда, че твърдението на ЕРП за колебания и отклонение на мрежовото напрежение в електроразпределителната мрежа 20/0.4 kV, в района, над регламентираните в нормативната уредба не са подкрепени с каквито и да е доказателства. Съдът не е кредитирал заключението по назначената СТЕ, като вътрешно противоречиво и непочиващо на обективни критерии. Позовавайки се на съдебна практика на ВАС, съдът е аргументирал липсата на задължение за административния орган да извърши проучване на техническите възможности на мрежата и да провери фактите от писмото на Електроразпределение Север АД, т.к. КЕВР не е длъжна да извърши сама проучването, за което със закон е задължено самото електроразпределително дружество, нито е длъжна да изложи мотиви по въпроси, които не са развити подробно в отказа на самото дружество. В конкретния случай "Електроразпределение Север" АД не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба 6 и на чл. 116 ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си да откаже присъединяването на обекта. Съобразно хипотезата на чл. 80, ал. 16 от Наредбата и при действително намален капацитет, операторът е могъл да предложи останалия капацитет на производителя, в случай, че действително е налице превишаване на заявената мощност от останалия капацитет за района. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Постановено е при изяснена фактическа обстановка. Предвид оспореното решение на КЕВР, спорът между страните се очертава не като фактически, а като правен, а именно какви най-общо са предвидените в нормативната уредба правомощия на оператора при подадено искане за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия по чл. 24, т.1 ЗЕВИ. Като се има предвид този спор, фактите във връзка с него са надлежно изяснени както от КЕВР, така и от съда. Въз основа на тях правилно е приложен материалният закон. Не са налице сочените от касатора касационни основания. В случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности, предвидени в относимата Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи - да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето. Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 15 дни от датата на постъпване на искането. В конкретния случай ЕРПСевер е нарушило посочените разпоредби. Писмото, формално представляващо отказ и разгледано като такова от КЕВР, не е мотивирано. В писмото са изложени общи твърдения за изчерпан капацитет за присъединяване в района и създадени предпоставки за драстични колебания и отклонение от мрежовото напрежение в района над регламентираните в нормативната уредба. Противно на твърденията на касатора, изложени в жалбата пред административния съд и в касационната жалба, не са налице данни за извършен от електроразпределителното дружество подробен анализ на състоянието на мрежата в района, нито за задълбочено прочуване на състоянието на електрическите съоръжения, които да предхождат и мотивират отказа. Писмото, на което се позовава ЕРП е издадено след отказа и не мотивира същия.Следователно, отказът не отговаря на посочените по-горе изисквания и възпрепятства правото на защита на засегнатото лице. Съгласно издадената му лицензия, чл. 116, ал. 3 ЗЕ и чл. 27 и чл. 28 ЗЕВИ, задължение на ЕРП Север е да поддържа и разширява капацитета на електроразпределителната мрежа, така че да бъдат постигнати целите на ЗЕВИ и на транспонираната с него Директива 2009/28. Изявлението на дружеството, че капацитетът на съществуващата инфраструктура за присъединяване на обекти за производство на енергия е изчерпан, при условие че заложените от закона цели не са постигнати, само по себе си сочи, че дружеството е в нарушение на посочените актове на националното и европейското право. При положение обаче, че самото разпределителното дружество не представя никакви доказателства, че е изпълнило задълженията си по чл. 116, ал. 3 ЗЕ, чл. 27, ал. 2 и чл. 28 ЗЕВИ, както и за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, нито в подкрепа на твърдението си за евентуалното "драстично отклонение на мрежовото напрежение, КЕВР не е допуснала съществено нарушение на административно-производствените правила. Нито комисията, нито съдът са длъжни, посредством проверки на място или използване на специални знания, в т.ч. и експертиза, да заместят липсата на мотиви и доказателства към отказа на ЕРПСевер. Отказът на ЕРПСевер е основан на съображения, свързани с неизпълнение на собствените му законови задължения да поддържа съоръженията на електроразпределителната мрежа, както това му е възложено от цитираните по-горе нормативни актове. По изложените съображения, правилни са изводите на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на решението на КЕВР. Правилни и обосновани са изводите на съда, че КЕВР законосъобразно е разрешила спора, давайки съответните указания на ЕРП Север, поради което Решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на КЕВР се дължат разноски в размер за юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение