Решение № 18 от 21.1.2025 г. на ВКС по г.д. № 20228002104857/2022 г.
ВКСII гражданско отделение21.01.2025 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 268 от 17.07.2022 г. по в.гр.д.№ 818/2021 г. на Софийски окръжен съд, І възз.гр.състав в частта, с която, след частичното отменяване на първоинстанционното Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 578/2017 г. на Районен съд - Елин Пелин, на основание чл. 30 ЗН, по иска на Р. И. И. срещу З. И. Т., е постановено, че се намалява дарението, обективирано в нотариален акт № 122/1996 г., което е извършено от наследодателя И. С. И., починал на 07.09.2015 г., на недвижим имот, представляващ апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място] (подробно описан в диспозитива), в размер на 25 812, 39 лева; възстановява запазената част на Р. И. И. от наследството на И. С. И., в размер на 39 675, 22 лева; на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН описаният апартамент № 28 се връща в наследството на И. С. И. и Р. И. И. е осъден да заплати на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН на З. И. Т. сумата 49 383, 56 лева, представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: На основание чл. 30, ал. 1 ЗН, по предявения от Р. И. И. с ЕГН [ЕГН] срещу З. И. Т. с ЕГН [ЕГН] иск за възстановяване на запазената част от наследството на И. С. И., починал на 07.09.2015 г., НАМАЛЯВА дарението на 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място], състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 77, 80 кв.м., при съседи на апартамента: сълбище, север [улица], Т. и К. Н., юг – двор, М. Д. Х., заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, А. К. С., запад – двор, север – помещение за смет, заедно с 2, 89% идеални части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху държавна земя, което дарение е извършено от наследодателя И. С. И. и е обективирано в нотариален акт № 122, т. 135, д.№ 26758/1996 г., със сумата 18 204, 04 (осемнадесет хиляди двеста и четири лева и четири стотинки) лева, необходима за възстановяване на запазената част на Р. И. И. от наследството на И. С. И.. ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р. И. И. от наследството на И. С. И. с 18204, 04 / 136950 (осемнадесет хиляди двеста и четири цяло и четири стотни върху сто тридесет и шест хиляди деветстотин и петдесет) идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място], състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 77, 80 кв.м., при съседи на апартамента: сълбище, север [улица], Т. и К. Н., юг – двор, М. Д. Х., заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, А. К. С., запад – двор, север – помещение за смет, заедно с 2, 89% идеални части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху държавна земя. ОСЪЖДА З. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. И. сумата 80 (осемдесет) лева – разноски за защитата пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по чл. 290 ГПК. С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 2903 от 09.10.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 268 от 17.07.2022 г. по в.гр.д.№ 818/2021 г. на Софийски окръжен съд, І възз.гр.състав в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 30 ЗН, предявен от Р. И. И. срещу З. И. Т.. Упражнявайки инстанционен контрол по отношение на Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 578/2017 г. на Районен съд - Елин Пелин, с обжалваното въззивно решение СОС частично е отменил акта на първата инстанция, като е постановено, че се намалява дарението, обективирано в нотариален акт № 122/1996 г., което е извършено от наследодателя И. С. И., починал на 07.09.2015 г., на недвижим имот, представляващ апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място] (подробно описан в диспозитива), в размер на 25 812, 39 лева; възстановява запазената част на Р. И. И. от наследството на И. С. И., в размер на 39 675, 22 лева; на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН описаният апартамент № 28 се връща в наследството на И. С. И. и Р. И. И. е осъден да заплати на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН на З. И. Т. сумата 49 383, 56 лева, представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И.. С касационна жалба, подадена от Р. И. И. чрез адвокат С. А. от АК – П., се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и е необосновано. Касаторът счита за правилни изводите на въззивния съд, че съгласно чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай, че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31 ЗН, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Неправилно обаче СОС е приел, че стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И. възлиза на 49 383, 56 лева и като е осъдил ищеца да я заплати е постановил частично неправилен акт. Неправилно е кредитирана оценката на вещото лице, направена пред въззивната инстанция. Кредитирайки новата оценка, с решението е създадено обедняване на ищцовата страна за сметка на ответницата, като ищецът с накърнена запазена част след изчисляване на размера на разполагаемата част по цени на имотите към настоящия момент е ощетен, което не е в духа и смисъла на закона. Счита, че справедливо би било както накърнената запазена част, така и разполагаемата част, която следва да бъда овъзмездена с пари, да бъдат оценени към момента на откриване на наследството. Поддържа, че досегашната съдебна практика по този проблем следва да бъде преразгледана и правото да се развие съобразно новите житейски реалности. Наред с това СОС не е съобразил задължителната съдебна практика (Решение № 48 от 25.02.2013 г. по гр.д.№ 715/2012 г. на ВКС, I г.о.), съгласно която, когато надареният е призован към наследяване наследник на лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН (както е и в настоящия случай), той (надареният) има наследствен дял от върнатия в наследството имот и може да го получи посредством делба. Този наследствен дял включва изцяло неговата запазена част от наследството, както и припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя. Другата част от разполагаемата част той ще получи по реда на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН от наследника, упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН. С други думи, в такава хипотеза съдът следва да присъди на ответника в пари по реда на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН само припадащата се на ищеца част от разполагаемата част, а не цялата. Заявено е и оплакване за допуснати нарушения на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Формулирано е искане да се постанови друго решение по същество, с което ВКС да уважи изцяло предявения иск или да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Касаторът претендира да му се присъдят разноските за защита пред трите инстанции; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по подадената касационна жалба. Ответницата по касация З. И. Т. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат А. Д. от САК. Счита, че въззивният съд правилно е кредитирал именно заключението на експерта С. Н., което е съобразено с променените условия на търсене и предлагане на пазара на недвижими имоти у нас, а още повече, че повторна СТЕ пред въззивната инстанция е поискана от ищеца. Правилно СОС е приел, че следва да се постанови връщане на имота в наследството и присъждане на разполагаемата част на надарената З. Т., която възлиза на сумата 49 383, 56 лева, дължима от ищеца. Моли решението на СОС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноските за защита пред ВКС; прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, заплатено от касатора. С обжалваното въззивно решение е прието следното: Ищецът Р. И. И. и ответницата З. И. Т. са наследници по закон (деца) на Г. С. И. и И. С. И. (починал на 07.09.2015 г.), чийто брак е прекратен на 22.06.1998 г. със смъртта на Г. И.. С договор за дарение, оформен с н.а.№ 122, т. 135, д.№ 26758/1996 г., Г. С. И. и И. С. И. са прехвърлили по време на брака си на З. И. Т. правото на собственост върху процесния апартамент № 28. С договор за дарение, оформен с н.а.№ 146, т. І, рег.№ 908877, д.№ 104/2012 г., на нотариус А. Н. (№ * по регистъра на НК) З. И. Т. е прехвърлила правото на собственост върху апартамента на сина си И. Т. Г.. С Решение № 554 от 31.08.2000 г. на ПК - с. Горна Малина на наследниците на Г. С. И. е възстановено правото на собственост върху общо пет земеделски имота, които (с частта, в която първоинстанционното Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 578/2017 г. на РС - Елин Пелин е влязло в сила) е постановено да бъдат поделени между З. И. Т. и Р. И. И. при равни права. Решението на РС - Елин Пелин е влязло в сила и в частта, в която е допусната делба при равни права на дворно място, находящо се в [населено място], Софийска област, съставляващо парцел * - *, кв. 20, по плана на [населено място], С. област, с площ 942 кв.м., заедно с едноетажна жилищна постройка и стопанска сграда, находящи се в същия парцел, доколкото имотът е представлявал СИО и съсобствеността върху него е възникнала на основание наследствено правоприемство от съпрузите Г. С. И. и И. С. И.. С Решение № 554 от 31.08.2000 г. на ПК - с. Горна Малина на наследниците на С. И. К. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху общо 12 земеделски имота, които (с част, в която решението по гр.д.№ 578/2017 г. на РС - Елин Пелин е влязло в сила) е отречено да са били притежание на наследодателя на страните И. С. И.. В тази част, решението на районния съд не е обжалвано от нито една от страните, поради което въззивният съд е приел, че следва да зачете формираната върху заявеното придобивно основание сила на пресъдено нещо. Съгласно заключение от 25.10.2018 г. на в.л. К. Н. по изслушана пред районния съд съдебно- оценителна експертиза, пазарната стойност на апартамента, предмет на дарението, към момента на изготвяне на заключението, е 108 920 лв., а към датата на смъртта на наследодателя на страните И. И. (07.09.2015 г.) - 92 600 лева; стойността към 07.09.2015 г. на процесното дворно място е 37 300 лв., на петте земеделски имота, възстановени на наследниците на Г. С. И., към същата дата е 4 097, 21 лв., а на дванадесетте имота, възстановени на наследниците на С. И. К. - 17 528, 56 лева. Според това вещо лице не съществува разлика в цените на дворното място и земеделските земи към 2015 г. и към датата на изготвяне на заключението. Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза от 20.04.2022 г., изготвено от вещото лице С. Н. в хода на въззивното производство, стойността на процесния апартамент към 18.04.2022 г. е 163 120 лв., а към 07.09.2015 г. - 136 950 лева; стойността на дворното място към момента на заключението е 45 776 лв., а към 07.09.2015 г. - 40 151 лева; стойността на петте земеделски имота, възстановени на наследниците на Г. С. И. към датата на изготвяне на заключението e 26 660 лева, а към 07.09.2015 г. - 2 875 лева. Въз основа на тези данни въззивният съд е изчислил стойността на притежаваните от наследодателя И. И. към момента на смъртта му имущества така:
4/6 идеални части от дворното място - 26 767, 33 лева към 2015 г. и 30 517, 33 лв. понастоящем;
4/6 идеални части от апартамента - 91 300 лева към 2015 г. и 108 746, 67 лв. понастоящем,
1/3 идеална част от земеделските земи, възстановени на наследниците на Г. И. – 958, 33 лева към 2015 г. и 8 886, 67 лв. понастоящем. Въззивният съд не е кредитирал заключението на в.л. К. Н., а е кредитирал заключението на в.л. С. Н. относно определената в него оценка на недвижимите имоти към настоящия момент и към момента на откриване на наследството на И. И., тъй като това заключение е изготвено при обективни методи на оценка - състоянието на пазара на недвижими имоти към изследвания момент, предопределено от съотношението между търсене и предлагане, метода на вещната стойност на имота, както и реда за определяне на цените на земеделските земи, указан в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи - НРОЦЗЗ . Вещото лице С. Н. е отчело и рязката промяна в пазара на недвижими имоти в последната година. Въззивният съд е отчел и факта, че от изготвяне на оценката на имотите от в.л. К. Н. е изтекъл период от около три години, и е кредитирал заключението на в.л. С. Н. като съобразено с променените условия на търсене и предлагане на пазара на недвижими имоти у нас. От правна страна е прието, че предявеният иск по чл. 30 ЗН е основателен. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Искането за намаляване на завещания или дарения е самостоятелно субективно потестативно право, реализацията и защитата на което би могла да бъде потърсена самостоятелно чрез иск или в делбеното производство - чрез иск или възражение. При искане за възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на безвъзмездно разпореждане на наследодателя се формира маса по смисъла на чл. 31 ЗН, включваща всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и след това се прибави стойността на даренията към момента на откриване на наследството. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на упражняващия правото по чл. 30 ЗН е да докаже само степента на родство с наследодателя, пораждаща правото му на запазена част, а на ответника, черпещ права от извършеното в негова полза разпореждане, и съответно претендиращ запазването му, е в тежест да докаже какво включва наследствената маса и съответно, че е било налице имущество на наследодателя, покриващо запазената част. За настоящия случай е прието, че масата по чл. 31 ЗН включва имуществата, принадлежали на наследодателя И. С. И. към момента на смъртта му (07.09.2015 г.), а именно:
4/6 идеални части от дворното място, заедно с построеното върху него;
4/6 идеални части от апартамента, предмет на дарението;