Решение № 12436 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5370/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. К. Ч. с постоянен адрес в гр. Вършец, чрез процесуален представител адвокат И. Б. Василева от САК, против решение 305 от 21.03. 2025г. на Административен съд- Монтана по адм. дело 58/2025г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение 2153-11-6/07.02.2024г. на директора на ТП на НОИ- Монтана, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-11-01487886/20.12.2023г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ- Монтана. Със задължителните предписания се предписва на А. К. Ч. да се заличат данните по чл. 5, ал. 4 КСО с код вид осигурен 12 и осигуряване за фонд "Пенсии" и фонд "ОЗМ" за периодите от 01.01.2020г. до 31.03.2022г. и от 06.06.2022г. до 31.12.2022г., да се подадат данни на основание чл. 5, ал. 4 КСО с код за вид осигурен 12 и с вид осигуряване за фонд "Пенсии" и фонд "ОЗМ" за м. 12.2022г. като в т. 14 - Възникване на осигуряването от 26.12.2022г.. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ - Монтана взема становище чрез процесуален представител за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на спора пред административния съд е законосъобразността на цитираните задължителни предписания: Преди издаването им е съставен констативен протокол КП-5-11-01331940/31.03.2023г. за извършена проверка на разходите на ДОО на Булитрейд ООД, в който е отразена фактическа обстановка, че на 10.01.2018г. в търговския регистър е регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с найменование "Булиттрейд" ЕООД, със седалище в гр. Вършец, с вписване на управляващ и представляващ дружеството едноличния собственик, А. К. Ч.. На 19.01.2023г. е вписана промяна в регистрацията по отношение на собствениците и представляващия дружеството. Посочено е в констативния протокол, че по данни от информационната система на НОИ е установено, че от собственика и управителя на дружеството А. К. Ч. в компетентната ТД на НАП е заявено упражняване на дейност от 11.01.2018г. като самоосигуряващо се лице с избран вид осигуряване за фонд "Пенсии" и фонд "ОЗМ". От 01.04.2022г. е заявил временно прекратена дейност и от 06.06.2022г. е възобновил дейност с избран вид за осигуряване за фонд "Пенсии" и за "ОЗМ". Посочено е, че от осигурителя е изискано допълнителни доказателства относно упражняване на търговска дейност за периода от 2020-- 2023г., като е представена декларация от А. К. Ч., в която е декларирал, че за периода от 2020г. до 24.12.2022г. управляваното от него търговско дружество не е упражнявало дейност. В този протокол е установено, че управителят, съдружник и представляващ дружеството А. К. Ч. не е бил осигурено лице за периода от 01.01.2020г. до 24.12.2022г., не е упражнявал трудова дейност, която да е основание за осигуряване и ползване на права по чл. 13а от КСО. Задължителните предписания отразяват констатациите от констативния протокол, а решението на директора на ТП на НОИ- Монтана отхвърля жалбата и възприема фактическите и правни констатации в административното производство. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ - Монтана, като е приел за установено от фактическа страна констатациите на административния орган, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО предвижда, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, са управителите на търговски дружества. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества. В настоящият случай А. К. Ч. е едноличен собственик на дружеството и негов управител, обстоятелства, вписани в Търговския регистър. Вписването му за управител на дружеството е самостоятелно основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1 , т. 7 КСО и на това основание е задължително осигурен като самооситуряващо се лице и дължи осигурителни вноски, независимо дали има сключен договор за управление, който договор не е трудов, независимо от наименованието му, като дейността като управител на дружеството следва от регистрацията в това качество в търговския регистър. Поради това, следва установяване на дейност в качеството на управител, който юридически факт поражда осигурителното правоотношение за посочените осигурителни рискове. Без значение е дали управляваното от него дружество извършва стопанска дейност, реализира печалба и подава годишни декларации, тъй като дейността на управителя, макар и свързана с дейността на дружеството се отнася и до дейности, които се свързват с управлението, но не задължително и със положителен стопански и финансов резултат. Поради това, подаването на декларация от управителя, че дружеството не упражнява дейност, няма за последица автоматично фактически и правен извод, че управителя не извършва трудова дейност като управител на дружеството, както неправилно приемат административния орган и съдът в обжалваното решение. Както се посочи, следва разграничение между дейностите на дружеството и дейността на управителя на дружеството, най малкото, че се подават документи пред НАП и НОИ и се осъществяват преговори с други субекти в това качество. Управителят на дружеството и съдружниците са самоосигуряващи се лица и декларират обстоятелствата от които следва тяхното осигуряване след внасяне на осигурителни вноски. Поради качество на самооигуряващи се, подаването на декларация от управителя относно дейността му, осигуряването и внасянето на осигурителни вноски има действие, до доказване на противното от административния орган. Такива правоизключващи факти не са установени от административния орган в производството пред него и в производството пред съда, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора с което се отмени и решението и задължителните предписания. За правна чистота следва да се отбележи, че времената нетрудоспособност по болничен лист, не означава, че в периода, лицето не може да извършва дейности на управление, които са съвместими с болничния режим, още повече, че болничните режими не отразяват видовете действия, които могат и съответно не могат да се извършват. Поради това е фактически въпрос, а това значи, че подлежи на установяване на общо основание, а не следва автоматично, че след издаване на болничен лист, никаква трудова дейност няма да бъде признавана за извършена. Пример за такава дейност в условията на временна нетрудоспособност е подаване на данни по електронен път и друга кореспонденция в гражданския оборот. При този изход на делото на касационния жалбоподател на основание чл. 143 АПК се дължат такси, разноски и възнаграждение за един адвокат за двете инстанции в общ размер на 2690 лева, доказани и поискани своевременно. Възраженията за прекомерност поради ниска фактическа и правна сложност са неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение