Решение № 4114 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7650/2017 г.

Решение № 4114 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7650/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - В., подадена чрез юрк. С. М. срещу Решение № 863 от 18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 43/2017 г. по описа на Административен съд - В.. С решението е отменена Заповед № 223273/07.11.2016 г. на директора на ТД на НАП -В., с която за нарушение на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118 от ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 23 от ЗАНН, на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология" е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: Киноложка изложба в двора на Международен лагер "Д. бей Гардън" в с. К., община Балчик", както и забрана на достъпа до него за срок от 14 календарни дни. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Сдружение "Б. Р. федерация по кинология", редовно призован, не се явява и не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд (АС) - В. е отменил Заповед № 223273/07.11.2016 г. на директора на ТД на НАП - В., с която за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118 от ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 23 от ЗАНН, на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология" (БРФК) е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: Киноложка изложба в двора на Международен лагер "Д. бей Гардън" в с. К., община Балчик", както и забрана на достъпа до него за срок от 14 календарни дни За да обоснове този резултат, съдът е анализирал приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка, а именно: 1/ Киноложката изложба е организирана на тревната площ в комплекс "Д. бей гардън" в с. К. като теренът е отдаден от "Ефект - 3" ООД на "Вокс БГ" ЕООД за временно безвъзмездно ползване за периода от 19.08.2016 г. до 23.08.2016 г.; 2/ Управителният съвет на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология" е възложил организирането и провеждането на изложбата на "Вокс БГ" ЕООД; 3/ В импровизирана каса е инсталиран касов апарат на "Вокс БГ" ЕООД, в който се въвеждат таксите на участниците в изложбата; 4/ Таксите се събират под формата на дарения за Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология", за което се подписват договори за дарение в полза на сдружението; 5/ Постъпилите суми по ЕКАФП за датата 22.08.2016 г. са на обща стойност 154 лв., докато според подписаните на същата дата договори за дарение и според изготвените описи на касовата наличност постъпленията възлизат на 1398 лв. и 2002 евро лв. При така установените факти било прието, че към 22.08.2016 г. Сдружение "БРФК" не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва в обекта ФУ, регистрирано в компетентната ТД на НАП, с което е нарушило реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация на фискално устройство - нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за което е съставен АУАН № F235375/24.08.2016 г. и е издадена оспорената Заповед. Решаващият състав е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, но е материалнонезаконосъобразен. Съдът не е споделил тезата на органа по приходите, че дарените суми са за участие и провеждане на изложбите и представляват насрещна престация по предоставяната от сдружението услуга по организиране на киноложка изложба, поради което и за Сдружението не е възникнало задължението по чл. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. Отделно от това е прието, че заповедта за налагане на ПАМ е несъответна на целта на закона, тъй като е издадена два месеца и половина след приключване на мероприятието - киноложка изложба, респективно след изтичане на срока, за който терена е отдаден за ползване за това мероприятие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка административният орган е обосновал констатация за допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и е наложена оспорената принудителна мярка. От данните по делото е видно, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, принудителна административна мярка е "запечатване на обект, както и забрана на достъпа до него за срок до 14 дни". В случая страните не спорят, че при извършена проверка на 22.08.2016 г., на обект: Киноложка изложба в двора на Международен лагер "Д. бей Гардън" в с. К., община Балчик", за която по делото е приложен Протокол за извършена проверка, органите по приходите са установили, че теренът е бил предоставен за безвъзмездно ползване от "Ефект 3" ООД на "Вокс БГ" ЕООД за периода 19.08.2016 г. - 23.08.2016 г.; организирането и провеждането на киноложката изложба е възложено на "Вокс БГ" ЕООД; Обявени са такси за участие - за българи 2 лв., за чужденци - 4 лв., като таксите се регистрират на фискално устройство на "Вокс БГ" ЕООД и постъпилите суми по ЕКАФП са в общ размер 154 лв., а постъпилите суми по договори за дарения възлизат на 1398 лв. и 2002 евро. Спорът в обсъждания казус е дали чрез процесните дарения Сдружението е осъществило доставка на услуга, съответно е извършвало независима, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС икономическа дейност, която го индивидуализира като данъчно задължено лице, поради което е субект на задълженията по ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че даденият от първоинстанционния съд отрицателен отговор на този въпрос е правилен и обоснован въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че доказателства, от които да се установява, че получените суми под формата на дарение представляват такса за участие в киноложка изложба по делото не са събрани. В тази връзка трябва да бъде съобразено, че даренията, които не са обвързани с условия, са текущ приход за периода на получаването. Отразяват се в отчета за приходите и разходите на нестопанската дейност и не подлежат на облагане с корпоративен данък. Даренията, обвързани с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на СС 20 - "Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ". Те се отчитат като текущ приход за периода, през който се отчетат разходите, свързани с изпълнението на условията по дарението. " От приложените към административната преписка договори за дарение безспорно се установява, че посочените в тях суми са дадени безвъзмездно на сдружението, като с тях не е заплатена цена на услуга или стока. Предоставянето им не е било предпоставка и необходимо условие за дарителя да участва в изложбата, поради което не може да бъде прието, че ответникът по касация е извършвал независима икономическа дейност, приходите, от която трябва да отчита през инсталиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП. От друга страна предмет на запечатване е обект, в който към момента на издаване на оспорената заповед /07.11.2016 г./ Сдружението не извършва търговска дейност, т. к. изложбата е приключила на 23.08.2016 г., разпореденият за запечатване обект не е собственост и не се стопанисва от адресата на акта, а представлява част от прилежащ терен към хотелски комплекс, собственост на трето лице. С оглед изложеното и достигайки до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което не е засегнато от пороците, съдържащи се в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,