Решение № 13690 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2014 г.

Решение № 13690 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Целодневна детска градина /ЦДГ/ "Светла", гр. Пловдив, чрез процесуален представител / видно от допълнителна молба за коригиране на неправилно изписано наименование на касатора и определение от съдебно заседание от 27.10.2014 г. за конституиране и заличаване на страни/, срещу решение № 1165/9.05.2014 г. по адм. дело № 3786/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен изричен отказ, обективиран в решение № 82/15.11.2013 г. на директора на ЦДГ "Светла", гр. Пловдив, за достъп до обществена информация и е задължен директора на ЦДГ да предостави поисканата от Атанас Димитров Петров обществена информация в срок до 14 дни от изпращане на преписа от влязлото в сила съдебно решение по делото. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено съдопроизводствено нарушение на чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК - а именно неправилна преценка на тежестта на доказване от съда, иска отмяната му, присъждане на разноски и алтернативно прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в писмените си бележки, депозирани в съдебното заседание. Ответникът по касационна жалба - Атанас Димитров Петров, жив. в гр. Пловдив, в писмен отговор, чрез процесуален представител и в съдебно заседание лично, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящето производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че с оспореното пред него решение незаконосъобразно е отказан достъп до поисканата от Петров обществена информация - а именно дали е налице сключен възмезден договор между детската градина и младши юрисконсулт Тенев - служител на администрацията на район "Западен", в който се намира и детската градина. Сезираният с искането по ЗДОИ субект е задължено лице на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, букви "а" и "в", тъй като е общинска детска градина на издръжка на общинския бюджет, а директорът на градината се назначава от кмета на общината и е обект на контрол от него съгласно чл. 37, ал. 5 и 8 от Закона за народната просвета. Исканата информация е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съдът е счел, че не е налице посоченото в оспорения отказ правно основание по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ поради отказ на третото лице за предоставяне на исканата обществена информация, тъй като е налице хипотезата на надделяващ обществен интерес по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ доколкото става въпрос за разходване на средства, предоставени от общинския бюджет на детската градина. В тази хипотеза се дължи предоставяне на информация съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗОДОИ, макар и в по-ограничен обем. Решението е правилно. Съдът правилно е преценил, както наличието на задължен субект, така и характерът на търсената информация на обществена, тъй като дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на задължения субект. Правилна е и преценката за надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ предвид характера на поисканата информация, с която се цели повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект, както и евентуално разкриване на конфликт на интереси за трето лице. Тоест правилна е преценката за наличие на изключението по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - надделяващ обществен интерес, в които случаи не може да бъде отказана поисканата обществена информация поради липсата на писмено съгласие на третото засегнато лице. Неоснователно е и оплакването за неправилно разпределение на тежестта на доказване, тъй като съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен да докаже фактическите основания на акта и изпълнение на законовите изисквания за издаването му. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят заплатените от него разноски за производството пред ВАС за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева на адвоката, изготвил писмения отговор на касационната жалба на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Предвид размерите на адвокатските възнаграждения по чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, няма основания за редуцирането му по чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение