Решение № 6815 от 7.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на И. Кръстев от гр. София, чрез адв. Добрев против решение 6163/29.10.2021г., постановено по адм. д. 5017/2020г. на Административен съд София- град като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна-изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), представляван от юрк. Грозданов изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 и следв. АПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), съдът отхвърля жалбата на И. Кръстев против заповед ДН-00-12/26.05.2020г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 97, ал. 1, чл. 107, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5, във връзка с чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗДСл във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл, във вр. с чл. 2, ал. 1, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 7 и чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) (отм.), му е наложено дисциплинарно наказание уволнение за дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл и е прекратено служебното правоотношение. Административният орган установява системно и продължително неявяване на служителя на работа, допуснато от служителя, поради което приема на първо място, че това поведение на Кръстев обективира нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл-неизпълнение на служебните задължения и на второ място-неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 11 КПСДА (отм.), съгласно която разпоредба служителят е длъжен да спазва установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения. Решаващият съд излага съображения, че оспорената заповед е издадена при липсата на основанията за отмяната й, посочени в чл. 146 АПК и доказаност на извършеното дисциплинарно нарушение. Решението е правилно като съдът излага подробни правни съображения относно законосъобразния му съдебен контрол, извършен в съответствие със задължението му по чл. 164 във вр. с чл. 146 от АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при пълно спазване на административнопроцесуални правила на дисциплинарното производство, посочени в Закона за държавния служител, като съдът подробно и правно обосновано отговаря на всички доводи и оплаквания на жалбоподателя за незаконосъобразността на оспорената от него заповед. Безспорно е установено в дисциплинарното производство, че жалбоподателят, изпълняващ длъжността инспектор в областен отдел Автомобилна администрация Ловеч към Регионална дирекция Автомобилна администрация Плевен в ИААА след отмяната на заповед РД-01-173/09.03.2020г. на изпълнителния директор на ИААА за отстраняването му от работа със заповед РД-01-230/07.04.2020г. е възстановен на работа, поради приключване на предходно дисциплинарно дело срещу него. Установено е също така, че след възстановяването на работа служителят не се явява нито един ден на работа на работното си място в гр. Ловеч, с което поведение не е изпълнил служебните си задължения и е нарушил правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация да спазва установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения. Законосъобразно дисциплинарното нарушение е квалифицирано по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, за което е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", като са отчетени всички обстоятелства по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, при които е извършено нарушението, както правилно приема първоинстанционният съд в обжалваното решение. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд при постановяване на решението, поради приетата законосъобразност на оспорената заповед на изпълнителния директор на изпълнителната агенция, като поставения акцент в оплакванията на касатора, изложени в жалбата са свързани с конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на заповедта за преназначаване. Данните по делото сочат, че заповедта за преназначаване на Кръстев е издадена на 29.01.2020г., и по силата на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДСл обжалването й пред съд не спира нейното изпълнение, освен ако не е спряно действието й от съда, в каквато насока не са представени доказателства по делото. При това положение оспорването на заповедта за преназначаване, без постановено от съда спиране на нейното изпълнение, задължава служителя да се яви на работа и да упражнява служебните си задължения, тъй като заповедта е подлежала на изпълнение, с произтичащите от неизпълнението й последици. Влязлото в сила решение на АССГ за отмяна на заповедта за преназначаване, потвърдено с решение 559/10.05.2021г. по адм. д. 2094/2021г. на ВАС, не променя тези изводи. Направеното в касационната жалба тълкуване на конститутивното действие на цитираното решение е неправилно, а цитираната практика на съда е неотносима към разглеждания спор. Що се отнася до конститутивното действие на решението следва да се посочи, че то задължава адресатите и всички трети лица да регулират поведението си в съответствие с установеното от съда правно положение и да се събразят с непререшимостта на конкретния правен спор. Следоватално конститутивното действие на решението за отмяна на заповедта за преназначаване на служителя на работа в друго населено място в конкретния случай не е от значение за правилното разрешаване на спора за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение . По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид изхода на спора на ответната страна следва да бъдат заплатени разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение