Решение № 1278 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2011 г.
ВАСII отделение25.01.2012 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1450/19.08.2011 г. постановено по адм. д. № 975/2010 г. на Административен съд гр. Пловдив, I отделение, III състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1278 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. От Марийка Стоянова от гр. Асеновград е подадена касационна жалба срещу решението от 19.08.2011 г., постановено по адм. д. № 975/2010 г. на Пловдивския административен съд, I първо отделение, трети състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-Пд-18/1.07.2010 г. на началника на сектор - Пловдив при РДНСК "Южен централен район". Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1,т 3 АПК. Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателства по делото прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Съответни на доказателствата по делото изведени от заключението на в. л. и останалите такива са съображенията за наличие на незаконен строеж, констатиран с констативен акт № 343-Пд-12/26.02.2010 г. и № 343-Пд-13/2.02.2010 г., чийто констатации не са оборени в хода на административното производство, а така и пред съда с други доказателства. Установено е по безспорен на начин, че строежа " Стопанска постройка и лятна кухня" в съсобствен УПИ ХVI-3663,3666 е извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. Последния с оглед на приетия период - 1985 г. не попада в хипотезата на § 16, ал. 1и 2 ДР ЗУТ, след като е в противоречие с подробния устройствен план действал към момента на реализирането му, както и по сега действащия ПУП, който не предвижда допълващо застрояване. А след като за процесното строителство е налице и влязъл в сила отказ за узаконяване като "основен ремонт на съществуваща стопанска постройка", законосъобразни са съображенията за премахването му по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ като е незаконен. Обоснован е и извода, че заповедта не е нищожна. Издадена от компетентния орган с оглед № РД- 13-053/26.01.2010 г. за предоставяне на правомощията на началниците на сектори към РНДНСК на основание чл. 222, ал. 1 и 2, т. 5 ЗУТ, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуални условия за издаването й и е съобразена с целта на закона. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1,т 3 АПК следва да се остави в сила като този изход на делото не следва да се присъждат направените по делото разноски.