Решение № 8114 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2011 г.
ВАСIII отделение08.06.2011 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176 от 09.12.2010.г., постановено по адм. д. 406 по описа за 2010 г. на Административен съд - Шумен. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8114 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Весела Енчева Атанасова от гр. Шумен против решение № 176 от 09.12.2010.г., постановено по адм. д. 406 по описа за 2010 г. на Административен съд - Шумен. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Национална агенция по приходите чрез процесуалния си представител оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Шумен е отхвърлил предявения на осн. чл. 1 от ЗОДОВ иск на касационната жалбоподателка против ответника - НАП за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен по съдебен ред ревизионен акт № 2700325 от 28.06.2007 г., представляващи размера на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в административната и съдебната фаза на обжалването му - общо сумата 3273 лв и неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Съдът е обсъдил фактическите основания на предявения иск, като го е приела за неоснователен и недоказан. Посочил е, че в хода на административното обжалване специалният процесуален ред на ДОПК не предвижда възможност, заедно с жалбата против ревизионния акт, да се предяви и претенция за разноски, което препятства и възможността същите да се търсят като вреди от незаконосъобразността на акта. По отношение на разноските, направени в хода на съдебното обжалване, съдът е приел, че същите е следвало да се претендират тогава, в рамките на проведеното съдебно производство и не следва да се претендират отделно по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. По отношение на претенцията за неимуществени вреди съдът счел, че същата е недоказана и неоснователна. Решението на Административен съд - Шумен е валидно, допустимо и правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти, съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ, елементите на фактическия състав на отговорността се състоят от вреда /имуществена или неимуществена/, която да е причинена пряко и непосредствено от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или длъжностно лице и вредата да е настъпила при и по повод извършване на административна дейност. Безспорно по делото е установено, че ревизионен акт № 2700325 от 28.6.2007 г, отменен по съдебен ред. Изяснено е също, че претенциите за имуществена вреди се обосновават на платено адвокатското възнаграждение в административното производство. Верен и съобразен със закона и съдебната практика е извода на съда, че неприсъждането на разноски за проведени съдебни производства не попада между актовете, действията или бездействията по ЗОДОВ. По воденото административно производство страната не е направила своевременно искане за присъждане на съдебни разноски и поради това такива не са били присъдени. Отношенията между страната в съдебното производство е нейния адвокат като процесуален представител се основават на договорните правоотношения съгласно Закона за адвокатурата. В случая липсва причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и отменения административен акт, а заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се приема за вреда от незаконосъобразния акт. Възможността разноските по делата да се търсят и претендират в рамките на съдебния процес, съгласно чл. 8 от ЗОДОВ, препятства възможността, същите да са предмет на иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Законосъобразен е и извода на съда, че исковата претенция за неимуществени вреди също е неоснователна. Тези данни съда правилно и извел, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд - Шумен следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд