Решение № 15920 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2013 г.

Решение № 15920 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петков Бонев от гр. Варна и Обединено гражданско сдружение - Варна против решение № 736 от 21.03.2013 г. по адм. д. № 2351/2012 г. по описа на Административен съд Варна (АСВн). В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Моли се за отмяната му, както и връщане на делото за ново разглеждане в друг състав или постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважат първоначалните жалби. Ответната страна не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и прецени релевираните от касатора оплаквания, съдът намира следното: Касационната жалба на Обединено гражданско сдружение - Варна е неоснователна. С обжалваното решение, състав на АСВ е отхвърлил жалбата на Обединено гражданско сдружение - Варна срещу мълчалив отказ на административния ръководител на Окръжна прокуратура - Варна за предоставяне на обществена информация по заявление № ЗДОИ 12/21.05.2012 г. и последвалия изричен отказ с Решение № 12/12/29.05.2012 г. на прокурор Ст. Андонов - упълномощено лице по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. Решаващият съд е приел, че със заявление вх. № ЗДОИ 12/21.05.2012 г. касаторите са поискали достъп до обществена информация описана в три точки: 1. Приключена ли е преписка по вх. № 4740/2010, касаеща продажбата на три ПИ ИДС, намиращи се в "Истор. ядро на морската градина" със Заповеди № № РИ 098500-15 и 20/19.06.09 г. и № РД 09-7706-1102/19.06.09 г. на екс обл. у-л Хр. Контров; 2.Завършила ли е проверката по постановление от 10.12.2010 г. на ВОП, с която се отделя горната преписка от пр. № 2943/09 г. ВОП. Решаващият съд е приел, че посочената информация не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, поради което законосъобразно административният орган е постановил отказ за предоставянето й. Решението е правилно. Процесното искането за предоставяне на достъп до обществена информация е адресирано до Окръжна прокуратура - Варна, която е задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, поради което по редовно подадено искане за достъп до обществена информация е задължена да се произнесе с нарочен административен акт. При анализа на специалните правни норми, регламентиращи правоотношенията между заявителя и административния орган, както и нормите на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт и чл. 198, ал. 1 и чл. 213, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) обаче се налага изводът за разграничение между актовете на прокуратурата, издадени във връзка с функцията и на орган на съдебната власт и тези, издадени при изпълнение на нейните чисто административни функции като част от държавния апарат. Исканата информация от касатора не е обществена, тъй като преписката на прокуратурата и водените досъдебни производства, наблюдавани от прокурорите не попадат в кръга на обществената информация по дефиницията на чл. 2 ЗДОИ. За същите, дори и в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато са част от прокурорска преписка и касаят конкретни случаи, за които е проверявано дали са налице данни за извършване на престъпления от длъжностни или от други лица, следва да се прилагат нормите на НПК по силата на правилото (Lex specialis derogat legi generali), тъй като в случая се явяват специални по отношение тези на ЗДОИ. Редът за предоставяне на информация, събрана, създадена и съхранена при разследването и проверката по едно наказателно производство, независимо от етапа на досъдебната фаза, в която то се намира, дори когато информацията не е класифицирана, е регламентиран в чл. 198, ал. 1, респ. чл. 213, ал. 1 от НПК. На основание чл. 153 АПК страна в производството пред първоинстанционния съд е издателят на акта, в случая упълномощено лице по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. С определение № 5743 от 7.12.2012 г. (л. 51) решаващият съдът е конституирал на ответната страна издателя на административния акт - прокурор при Окръжна прокуратура (Сл. Андонов) - определено лице по чл. 3 ЗДОИ лице с правомощия по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, като е постановил съдебния акт по отношение на този административен орган. Ето защо не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила в касационната жалба. Предвид изложеното, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на релевираните касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационната жалба на Кънчо Петков Бонев от гр. Варна против решение № 736 от 21.03.2013 г. по адм. д. № 2351/2012 г. по описа на АСВн, съдът приема същата за процесуално недопустима. В решението липсва произнасяне по жалбата на Кънчо Петков Бонев, а последният не е направил искане за допълване на решението по реда на чл. 176 АПК, поради което на основание чл. 215, т. 2 АПК касационната жалба на Кънчо Петков Бонев следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,