Решение № 4127 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 529/2021 г.

Решение № 4127 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 529/2021 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Монтана, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Й., против решение № 201 от 26.11.2020 г., постановено от Административен съд - Видин, по адм. д. № 137/2020 г. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател твърди, че Съдът не е обсъдил в мотивите си защо счита за неприложими правилата за извършване на намаления на плащанията по чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, действащ при сключване на Договор № 05/112/02490 от 12.10.2009 г. и предвиждащ именно корекция по така нареченото "3 процентно правило". Излага довод, че регламентите са единствените източници, които имат безспорен директен ефект. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Н. Я., чрез адвокат С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Монтана за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд-Видин е било образувано по жалба на Н. Я., срещу Решение № 05/112/02490/3/01/03/01 от 14.09.20 година издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Монтана, в частта в която е отказана финансова помощ представляваща плащане на Н. Я. по договор № 05/112/02490 от 12.10.2009 г. за разликата от 6 140. 50 лв. до 15 293. 27 лв. От фактическа страна съдът е установил, че през 2009 г. Я. е подала заявление за подпомагане по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитите на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитите на селските райони, с идентификационен № 0511202490, към което е приложила необходимите документи, в т. ч. бизнес план по образец. На 12.10.2009 г. е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони между ДФЗ и Н. Я. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, в размер на 48 892 лева, за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана /Приложение № 1/. В раздел II от Договора е предвидено помощта да се изплати на два етапа, а именно: първо плащане, в размер на 24 446 лева и второ плащане, също в размер на 24 446 лв., то е уговорено да се осъществи при нарастване на икономическия размер на стопанството с 3 ИЕ /чл. 4. 4, б"б" от договора/ - с оглед разпоредбата на чл. 6, т. 2, във вр. с чл. 5 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. С т. 3. 1 от Договора, ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, в срок до 12.10.2012 г. С Анекс II от 23.11.2012 г. към горецитирания договор, същият е изменен в частта на чл. 3. 1, Раздел III от договора, като страните са се споразумели всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, да бъдат извършени от ползвателя, в срок до 12.10.2013 г. На 21.11.2013 г. Я. е подала заявка за второ плащане в ОД на ДФ "Земеделие" - Монтана. Видно от същата, жалбоподателката заявява за второ плащане максимално допустимата финансова помощ от 24 446 лв., съответстваща на нарастване на икономическия размер стопанството от 5 ИЕ. Със Заповед № 258832 от 31.03.2014 г. на началника на Регионален технически инспекторат при ОД на ДФ "Земеделие" Монтана е назначена повторна проверка на място на стопанство, като същата е извършена на 03.04.2014 г. Въз основа на данните от извършената проверка е изчислен икономически размер на стопанството от 5, 60 ИЕ, или постигнатото увеличение на икономическия размер на стопанство спрямо първоначалния е 3, 13 ИЕ. Така финансовата помощ, съответстваща на същото, е в размер на 15 293, 27 лв., съгласно чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., като това обстоятелство не е спорно между страните и именно този размер претендира Я. в настоящето производство. С уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изx. № 01-123- 6500/96 от 09.05.2014 г. на Областна Дирекция - Монтана на ДФ "Земеделие" Я. е уведомена, че се спира изпращането на втория транш от безвъзмездната финансова помощ, като писмото съдържа и изявление за прекратяване на договора на основание допуснати нарушения, извън основния му предмет на изпълнение. Издадена е Заповед № 03-120-РД183/09.05.2014 г. на Директора на ОД на ДФЗ Монтана, с която е отказано изплащането на финансова помощ – второ плащане, като е прието, че е нарушен чл. 29, ал. 3 от Наредба № 9, във вр. с чл. 4. 28 от договора /адресна регистрация/ и чл. 29, ал. 4 от Наредба № 9, във вр. с чл. 4.29 от договора, Договора е прекратен и се дължи връщане на полученото първо плащане. Срещу Я. е предявен иск за връщане на получения първи транш от безвъзмездната финансова помощ в размер на 24 446 лева, ведно с лихви и разноски. С влезли в сила решения № 100/28.05.2018 г.; постановено по гр. д. № 38/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Белоградчик и № 90/22.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 330/2018 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин и Определение № 629/12.11.2019 г., постановено по т. дело № 459/2019 г. на ВКС, Търговска колегия са отхвърлени изцяло предявените срещу нея искове. Прието е, че процесния договор № 05/112/ 02490 от 12.10.2009 г. не е прекратен, не е развален / решение № 100/28.05.2018 г. по гр. д. № 38/2015 г. на РС- Белоградчик /, съответно че развалянето на договора по силата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД е незаконосъбразно, тъй като неизпълнената част от задължението е незначителна оглед интересите кредитора, касае се за неизпълнени второстепенни и незначителни задължения с оглед интересите на кредитора, които не влияят и не са повлияли на главното съдържание на договора и неговото пълно изпълнение, а именно създаване и модернизиране на земеделско стопанство /решение № 90/22.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 330/2018 г. на Окръжен съд - Видин/. Съгласно т. 1. 2 от договор № 05/112/02490 от 12.10.2009 г. основния му предмет е изплащане/предоставяне на финансова помощ от страна на Фонда при извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект. Целият основен предмет на договора като подсигуряване на необходимата техника и осъществяване на всички предвидени в него агротехнически мероприятия, е изпълнен изцяло. Това се потвърждава от Контролни листа, съответно от 20.11.2013 г. и от 08.04.2014 г. от извършени проверки от представители на Фонда към ОД на Фонд "Земеделие" - гр. Монтана и от Контролен лист от 23.04.2014 г. от извършена проверка от Дирекция "Технически инспекторат" към ЦУ на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София. С Определение № 629/12.11.2019 г., постановено по т. дело № 459/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, Върховен касационен съд не е допуснал касационно обжалване на Решение № 90/22.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 330/2018 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин, като е възприел тезата на второинстанционния съд, че на основание чл. 87, ал. 4 от ЗЗД развалянето на договора е недопустимо и не е налице противоречие с практиката на ВКС по чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. С молба от 01.03.2020 г., с вх. № 01-1100/87 от 11.03.2020 г. на ДФ "Земеделие" Я. е поискала от Изпълнителния Директор на Фонда да разпореди и отпусне плащане, превеждане по банков път на второ плащане по договор № 05/112/02490 от 12.10.2009 г. в размер на 24 446 лева. С процесното Решение № 05/112/02490/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 26, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. б, т. 2, чл. 26а и чл. 26б, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 9 от 03.04.2008 г./ и във връзка с Решение № 100 от 28.05.2018 г. по гр. дело № 38/2015 г. по описа на Районен съд - Белоградчик, потвърдено с Решение № 90 от 22.11.2018 г. по въззивно гр. дело № 330/2018 г. по описа на Окръжен съд – Видин Директора на ОД на ДФ "Земеделие" Монтана се е произнесъл отново по заявката за второ плащане. В мотивите на същото е записано, че въз основа на данните от извършената проверка на 12.11.2013 г. е изчислен икономически размер на стопанството от 5, 60 ИЕ, или постигнатото увеличение на икономическия размер на стопанство спрямо първоначалния е 3, 13 ИЕ. Като е прието, че така финансовата помощ, съответстваща на същото, е в размер на 15 293, 27 лв., съгласно чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. С оглед на това, че заявената от ползвателя сума по заявка за плащане, в размер на 24 446 лева, надхвърля с повече от 3% реално допустимата за оторизация сума от 15 293, 27 лева, съответстваща на нарастването на стопанството, приложение намира разпоредбата на чл. 26б, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., като е извършено преизчисление на субсидията за изплащане, съгласно чл. 30 от Регламент № 65/2011 на Комисията, и допустимата за оторизация сума е определена в размер на 6 140, 54 лева. За да отмени Решение № 05/112/02490/3/01/03/01 от 14.09.20 година, издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Монтана в частта в която е отказана финансова помощ представляваща плащане на Н. Я., по договор № 05/112/02490 от 12.10.2009 г. за разликата от 6 140. 50 лв. до 15 293. 27 лв., съдът е приел, че макар административният акт да е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на административно-производствените правила, то е издаден при неправилно приложение на материалния закон, като неправилно и необосновано е приложена разпоредбата на чл. 26б, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 9 от 03.04.2008 г./, несъществувала към момента на сключване на Договор 05/112/02490 от 12.10.2009 г. Приел е, че след като корекция по така нареченото 3 процентно правило не е уговорена между страните, като клауза на договора, то прилагането й от органа е незаконосъобразно. Така постановеното решение е неправилно. По делото е безспорно установено, че между Н. Я. като ползвател и ДФ "Земеделие е сключен договор № 05/112/02490 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева, за изпълнение на всички инвестиции и основни дейности и цели, заложени в бизнес-плана /Приложение 1/. В раздел II от договора е предвидено помощта да се изплати на два етапа, а именно: първо плащане, в размер на 24 446 лева, като второто плащане, също в размер на 24 446 лв., е уговорено да се осъществи при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 ИЕ - максимално допустимо с оглед разпоредбата на чл. 6, т. 2, във вр. с чл. 5 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. С т. 3. 1 от договора, ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, в срок до 12.10.2012 г. С Анекс II от 23.11.2012 г. към горецитирания договор, същият е изменен в частта на чл. 3.1, Раздел III от договора, като страните са се споразумели всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, да бъдат извършени от ползвателя, в срок до 12.10.2013 г. Също безспорно е установено по делото, че на 21.11.2013 г. Я. подава заявка за второ плащане в ОД на ДФ "Земеделие" - Монтана, като заявява за второ плащане максимално допустимата финансова помощ от 24 446 лв., съответстваща на нарастване на икономическия размер на стопанството от 5 ИЕ. Установено е и не се спори между страните, че след извършена проверка на място в стопанството на Н. Я., е изчислен икономически размер на същото от 5, 60 ИЕ, или постигнатото увеличение на икономическия размер на стопанство спрямо първоначалния е 3, 13 ИЕ. Финансовата помощ, съответстваща на същото, е в размер на 15 293, 27 лв., съгласно чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. С оглед на това, че заявената от ползвателя сума по заявка за плащане, в размер на 24 446 лева, надхвърля с повече от 3% реално допустимата за оторизация сума от 15 293, 27 лева, съответстваща на нарастването на стопанството, административният орган е приложил разпоредбата на чл. 26б, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., като е извършено преизчисление на субсидията за изплащане, съгласно чл. 30 от Регламент № 65/2011 на Комисията, и допустимата за оторизация сума е определена в размер на 6 140, 54 лева. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че неправилно е приложена както разпоредбата на чл. 26б, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., така и разпоредбата на чл. 30 от Регламент 65/2011 на КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, несъществувала към момента на сключване на Договор 05/112/02490 от 12.10.2009 г. Нормата на чл. 26б, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. е материалноправна, но при липса на изрична регламентация на заварени случаи, следва да бъдат приложени новите, действащи към момента на издаване на оспорвания административен акт правни норми. Следователно релевантен за спора е актуалният текст на наредбата, при чието действие органът следва да се произнесе. Нещо повече, видно от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Видно е, че административният акт е издаден, когато вече разпоредбата на чл. 26б, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. е била в сила. На следващо място, разпоредбата на чл. 30 от Регламент 65/2011 на КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, е транспонирана в Наредбата. Регламентът има директно действие като източник на правото на общността. Прякото действие на Регламента означава че същият има незабавно действие и поражда всички свои действия в националното право без да са необходими национални актове като същевременно поражда права и задължения за всички субекти на правото на Общността. В чл. 35 от Регламент 65/2011 е записано, че той се прилага от 1 януари 2011 г. Нещо повече, след като нормите на правото на ЕС, имащи непосредствена приложимост, определят като административна дейността по удостоверяване на спазването на критериите за допустимост, посредством способите на административната проверка и проверката на място, то няма основание този характер на дейността да не бъде зачетен и съгласно извършеното в Наредбата транспониране. По изложените съображения решаващият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение като неправилно следва да се отмени. Вместо него ще се постанови решение, с което жалбата на Н. Я. като неоснователна ще следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за две инстанции в размер на 273, 22 лева, представляващи заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 73, 22 лева и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 200 лева. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,