Решение № 9480 от 26.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в ЦУ на НАП, срещу Решение 120/24.08.2021г. по адм. дело 141/2021г. на Административен съд Ловеч, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 11041 от 16.03.2021г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, дирекция ОД, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът, действащ чрез процесуалния си представител юрск. П. Събев, поддържа и излага подробни доводи в касационната жалба, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради материална незаконосъобразност, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ Л. Иванова [населено място], община Троян, чрез процесуалния представител адв. К. Славчев, в становище по съществото на спора и в писмени бележки поддържа неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък на разноски и доказателства за плащането им. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС Ловеч е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка 11041 от 16.03.2021г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, дирекция ОД, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на ЕТ Л. Иванова [населено място], община Троян е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект магазин за цветя, находящ се в гр.Троян, [улица] е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б.а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, че не е доказано извършването на описаното в заповедта нарушение, не са доказани констатациите за нарушение на задължението на търговеца по чл.118 ЗДДС, което да е основание за налаган на ПАМ по чл.186, ал.1,т.1, б.а ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221,ал.2, пр. последно АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В допълнение, намира също, че при определяне на срока на ПАМ административният орган не е спазил принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК , наложената мярка не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. В доказателствена тежест на органа е и да установи ангажирането на административно-наказателна отговорност за същото нарушение предвид целта на ПАМ за обезпечаване изпълнението на наложеното наказание. В случая не е доказано при условията на пълно доказване, както извършването на нарушение, така и необходимостта от прилагане на ПАМ в срока по атакувания административен акт. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат за касатора. В полза на ответника по касация се присъждат претендираните и сторени разноски в размер на 600лв., вписани в списък на разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение