Решение № 601 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13272/2014 г.

Решение № 601 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13272/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Иван Александров Киряков, от гр. Сливен срещу заповед № ЛС-И-694/5.06.2014 г. на министъра на правосъдието, с която жалбоподателят в качеството му на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Сливен е наказан с дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" по чл. 308, ал. 2, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Поддържат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за отмяната на индивидуалния административен акт като незаконосъобразен по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че със заповед № ЛС-И-694/5.06.2014 г. министърът на правосъдието, при условията на заместване, е наложил дисциплинарно наказание на Иван Александров Киряков, държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Сливен, "предупреждение за уволнение" по чл. 308, ал. 2, т. 3 ЗСВ. Като относими фактически основания дисциплинарнонаказващият орган е посочил неизплащането от съдебния изпълнител на съделител на внесена на 25.10.2013 г. сума по изп. дело № 127/2013 г. на СИС при Районен съд - гр. Сливен във връзка с реализирана публична продан на делбения имот. Квалифицирал е посоченото нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - извършване на действия, които неоправдано забавят производството. Фактите във връзка с реализираната публична продан сочат, че изпълнителното производство по изп. дело № 127/2013 г. е образувано на 4.03.2013 г. по изпълнителен лист, издаден на 1.03.2013 г. На основание чл. 494, ал. 2 ГПК за купувач на делбения имот е бил обявен един от съделителите, който на 25.10.2013 г. е внесъл дължимата сума и държавни такси за изготвяне на постановление за възлагане. На 29.10.2013 г. постановлението е било издадено от съдебния изпълнител Киряков и като необжалвано е влязло в сила след изтичане на съответните процесуални срокове. В периода 25.11.2013 г. - 9.01.2014 г. жалбоподателят е ползвал законоустановен отпуск, разрешен му от неговия административен ръководител. Междувременно по изпълнителното дело на 3.12.2013 г. е постъпила молба от другия съделител за изплащане на приспадащата се сума по разпределение от стойността на продадения недвижим имот, а на 6.12.2013 г. (погрешно изписано в оспорената заповед 9.12.2013 г.) запорно съобщение за налагане на запор на вземането на този съделител на основание издаден срещу него изпълнителен лист, по изп. дело № 930/2013 г. на СИС при Районен съд - гр. Сливен (СлРС). При връщането си на работа на 10.01.2014 г. съдебният изпълнител Киряков е администрирал постъпила жалба по изп. дело № 127/2013 г. на СИС при СлРС от засегнатия изпълнител за неизплатените суми и бавност. На същата дата по делото е постъпило и писмо от ДСИ Г. Василева - докладчик по изп. дело № 930/2013 г. на СИС при СлРС, от което е видно, че срещу наложения запор е подадена жалба и е налице висящо производство пред Окръжен съд - гр. Сливен. Отчитайки визираните производства по съдебно обжалване на действията по индивидуално принудително изпълнение, касаещи пряко изплащането на приспадащата се сума по разпределение от стойността на продадения недвижим имот, съдебният изпълнител Киряков е постановил превода на парите да се извърши след приключване на висящите съдебни производства по обжалване. С разпоредбата на чл. 307 ЗСВ е дадено легално определение на понятието дисциплинарно нарушение, изброени са дисцплинарноотговорните субекти и основанията за ангажиране на тяхната отговорност. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, за търсенето на която възникват основания след доказано дисциплинарно нарушение при наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки - наличие на деяние (действие или бездействие), извършено противоправно и виновно, довело до вредоносен резултат при причинна връзка. Посочените елементи от фактическия състав на дисциплинарната отговорност в случая липсват, поради което заповед № ЛС-И-694/5.06.2014 г. на министъра на правосъдието е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Административният орган е игнорирал факта, че периодът 24.10.2013 г. - 15.11.2013 г. не може да бъде квалифициран като "бездействие" от страна на съдебния изпълнител, поради необходимостта от настъпване на законоизискуемия стабилитет на постановлението за възлагане. Не може да бъде категоризиран като "бездействие, респ. извършване на действия, които неоправдано забавят производството" с цел ангажиране дисциплинарната отговорност на Иван Киряков и периода от 25.11.2013 г. - 9.01.2014 г., когато същият е ползвал своя законоустановен отпуск, както и времето, в което са били висящи производствата по обжалване на действията на съдебния изпълнител по изп. дело № 127/2013 г. на СИС при СлРС. Дисциплинарнонаказващият орган е приел наличието на осъществено от жалбоподателя деяние, съставляващо нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ без да установи от фактическа страна базисните елементи на състава на дисциплинарната отговорност, което прави издадения от него индивидуален административен акт незаконосъобразен. Позоваването в последния на разпоредбата на чл. 495 ГПК, предвиждаща задължения не за съдебния изпълнител, а за взискателя по едно изпълнително производство допълва допуснатите нарушения при издаването на акта. Налице е и липса на задълбочено и всестранно обсъждане на всички относими към отговорността на съдебния изпълнител факти и обстоятелства, което обосновава и третото оплакване на жалбоподателя за издаване на оспорения акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Министърът на правосъдието не е прецизирал периода на забавата, което е необходимо условие при ангажиране на дисциплинарната отговорност по реда на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. По изложените съображения заповед № ЛС-И-694/5.06.2014 г. на министъра на правосъдието, с която Иван Александров Киряков - държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Сливен е наказан с дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" по чл. 308, ал. 2, т. 3 от Закона за съдебната власт следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Предвид изхода на спора в тежест на ответника по жалбата следва да бъдат поставени претендираните по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата разноски, които на основание чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения Върховният административен съд определя на сумата от 400,00 лева, която сума следва да бъде заплатена на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Стефка Димитрова Георгиева ЕГН: ********** от Софийска адвокатска колегия. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК вр. с чл. 323 ЗСВ, Върховният административен съд, състав на шесто отделение